Лоран Боти
В мъглата (20)

19

Бавачката буташе забързано покритата детска количка, макар че знае каква е скоростта, забранена й строго от господарката. Количката е странна — хем старовремска на вид, с гюруче и големи колелета, хем модерна по положението на бебето — полуседнало и с лице напред. Младата американка беше убедена, че майката на детето не е могла да избере между благоразумните съвети на детския психиатър (привърженик на разходките с лице към улицата) и твърде селския вкус на традицията, и е избрала тази гротескна количка с покривало като на карета, което не позволява да се вижда главата на детето.

Във всеки случай безброй пъти й наредиха да разхожда бавно Мари-Софи — да не би детето да се уплаши (нали е с лице напред!). Следователно Дженифър нямаше грижа за това. Като начало, тя не беше прекосила Атлантика, за да се грижи за бебе (макар че Мари-Софи е по-скоро кротка), а за по-голямо дете — поне четиригодишно. Освен това и най-вече — сега я чакат. Тя мина по улиците на бегом, без да усеща, въпреки тънкия й червен пуловер, студената мъгла. Местният климат не й се нрави ни най-малко и в никакъв случай нямаше да се съгласи да напусне Ню Йорк, ако знаеше, че тук ще я посрещне такава гъста мъгла. Но след като се намира вече в Лавил, трябва да си намери някое развлечение, за да поразвесели мрачните си дни.

Тя пристигна при желязната ограда на малка пуста градина, потънала в мъглата. Пое по главната алея, обувките й заскърцаха по ситния чакъл и усети как сърцето й се разтупка, когато забеляза седнала на една пейка човешка фигура. Не беше сигурна дали го разпознава, но широките рамене, открояващи се в мъглата, не можеха да я излъжат. Тоя малък Френчи определено я подлудява!

Силуетът се изправи и тръгна срещу нея.

— За малко да закъснееш — прошепна й в ухото, докато я прегръщаше.

— Заради това бебе…

Той я прекъсна със страстна целувка.

— Ела.

Хвана я властно за ръцете и я придърпа към една пейка. Тя го възседна лице срещу лице. Усети през дънките колко твърди са бедрата му и си ги представи окосмени; това я подлуди. Тя обичаше спортните типове, чиито стегнати мускули обещават груби удоволствия. Ръката й се спусна между краката му. Въпреки студа му разкопча копчелъка и се зае със слипа, все така солидно седнала върху краката му, а дрехите им прикриваха сцената. Впрочем, наоколо нямаше жива душа, която да се порадва на представлението.

Парещият език на момчето проникна със сила в устата й; тя усети непреодолима нужда да усети мъжествеността му.

Дочу някакви звуци: чуруликането на Мари-Софи (никога не беше слушала толкова приятно детско бърборене, като на това дете). Американката понечи да се откопчи от прегръдката на момчето, за да придърпа количката — къде я беше оставила? На три метра? На четири? — но момчето я притисна с все сила към себе си. Прониза я вълна на удоволствие. О, Господи, толкова горещо й стана, че щеше така, както е облечена, да… когато дочу приближаващи се стъпки по чакълестата алея и…

Това момче наистина я подлудява, а в цялата работа има нещо гнило, но той пъхна ръце под пуловера й и обхвана с пълни шепи гърдите й; тя хвана едната му ръка и я дръпна върху зърното, и почувства как няколко твърди косъма се плъзват от горе до долу по ръката й, докато той кара зърната й да настръхнат, но все пак в цялата работа има нещо гнило…

Скърцащите стъпки започнаха да се отдалечават, бебешкото бърборене — също…

И ТЯ НЕ ЧУВА ВЕЧЕ БЪРБОРЕНЕТО НА ДЕТЕТО!