Иван Янев
Симаргал (2)

2.

— Стайко, не съм съгласна с теб — каза жената и отпи от виното си. Кристина, висока и стройна, притежаваше хубостта на майката. И преди да се появят децата, тя събираше множество мъжки погледи, но сега придоби този изтънчен, деликатен и сладостно мъдър маниер, присъщ на къснозреещите сортове грозде като „Керацуда“. Русата, клоняща към бяло коса падаше на раменете й и почти скриваше крехката й издължена шия. Сините, будни очи бяха открити, но в същото време мнителни и остри като току-що изковани мечове. Само няколкото бенки по дългите й бедра пречеха бялата кожа да се слее с кувертюрата на дивана. Широките й, изправени рамене, сякаш поръсени с канела, излъчваха достойнство.

Вечерите, когато не бяха навън с децата, минаваха в разговори, дискусии и дори спорове, понякога доста разгорещени.

— Историята е наука за фактите, ако въобще приемем, че това определение й подхожда, нали така?

— Така е — отговори той, — но, Криси, пропускаш нещо много важно.

— И какво е това важно, което пропускам? — наостри се Кристина.

— Историята разглежда фактите, но всичките факти, а не само част от тях. Това първо. И второ, историята се занимава с анализа на тези факти. И тук е невралгичната и, бих казал, уязвимата част на историята. Понеже има истински историци и поръчкови историци. Има и лоши историци, разбира се.

— Значи имате проблем в самата гилдия. Вие още не сте си решили проблемите на фундаментално ниво, а искате останалите хора да ви вярват. Няма как да стане. Поръчкови историци. Лоши историци. Че защо ги търпите?

— Не е толкова просто — въздъхна Стайко.

Мъжът вдигна ръка и приглади вече прошарената коса. Лицето му почервеняваше, когато говореше за любимата си история, но пък тази руменина влияеше доста приятно на външния му вид. Стайко не беше красавец, но не се оставяше — винаги спретнат и противопоставящ се на биреното коремче, въпреки че то много искаше да се подаде и да огледа наоколо. Висок около 170 см, жена му винаги се притесняваше да сложи токчета, но той настояваше, не му пукаше, даже му харесваше да скандализира деликатно ежедневието на хората. Едно беше ясно: големият му орлов нос и плътният дълбок глас издаваха мъжество и устременост. А непоклатимо застопорените очила вече категорично затвърждаваха интелекта му. Той постоянно ги пипаше и се чудеше как да разклати устоите им, защото бяха нова придобивка, а умният човек винаги е малко притеснен, когато толкова бързо може да бъде разкрит.

— Поръчковите историци разполагат със спонсори, които им казват каква линия да прокарват. Лошите историци просто толкова си могат. А истинските историци… Тях почти никой не ги слуша и не им дава трибуна. Истината е, че историята е курвата на политическата класа. Всеки политически режим я прелъстява, изнасилва, гаври се с нея и изисква безпрекословното й подчинение.

— Добре, значи… — Кристина остана с отворена уста и не продължи. Нахлулото в стаята дете я накара да спре в началото на противодействието на Стайковата теза. Това, че осемгодишният им син не почука, а директно влетя в трапезарията, я притесни. Възпитаваше децата си да бъдат добри, внимателни и винаги учтиви. Но сега Валери изглеждаше уплашен.

— Какво става, Валери? Защо не почука, преди да влезеш? — Стайко го гледаше строго и очакваше извинение.

— Ъъъъ… — заекна детето. — Извинявай, тате, но… Нели…

Кристина остави чашата с вино на масата и надигна глава:

— Какво става с Нели? — попита тя по-припряно, отколкото й се искаше.

— Не знам… — изхлипа Валери. — Както си играехме и тя падна на пода и започна цялата да се тресе. И… повърна. Изцапа ми новата кола с дистанционното.

Стайко скочи, но Кристина вече тичаше към детската стая. Педиатърът, д-р Попова, им каза да отидат в първия спешен кабинет. Кристина грабна Нели, а Стайко взе ключа от колата, документите и банковата си карта. Валери ги последва като умърлушено кученце, на което никой не обръща внимание. В спешния кабинет на лъскавата частна болница ги приеха, след като се наложи да почакат 15–20 минути. Медиците подходиха отговорно. Направиха изследвания, сложиха инжекция на момиченцето, за да пресекат повръщането, и предписаха свещички за сваляне на температурата. Накрая се оказа, че трябваше да заплатят, нищо че бяха в спешен кабинет и че уж поне за децата здравеопазването беше безплатно. Стайко извади дебитната карта и се зачуди какво правят родителите, които нямат пари за медицинската спешност на децата си. Това ли е цивилизованото, социално и модерно общество? Разбира се, за тях най-важното беше, че Нели щеше много бързо да се оправи. Според лекарите това бил 24-часов вирус и няма никакви основания за притеснение.

Въпреки вечерния час, движението беше натоварено. Когато се добраха до кооперацията и влязоха в гаража, Стайко каза:

— Ти се качи с децата. Аз отивам за свещичките.

— Сам ли? — объркано го попита жената.

— Ще се върна бързо — каза Стайко на Кристина — отивам с мотора, така че няма да попадна в задръстване.

— Добре. Внимавай, недей да бързаш. И се пази, че карат всякакви.

— Не се притеснявай, скъпа, знаеш, че съм добър шофьор, а моторът е моето второ, даже и първо Аз. Всичко ще бъде наред — каза Стайко и нежно погали съпругата си по бузата, преди асансьорът да затвори врати и да отведе любимата му и децата в апартамента.