Иван Янев
Симаргал (13)

13.

Хубавото време напомни и за водното си лице. Но топлият дъжд е една наслада за онзи, който не бърза заникъде. Вглъбен в себе си, човек разсъждава върху въпросите на живота, в които не един философ се е препънал, но които всяка епоха я вълнуват. Жаждата за разбиране на неразбираемото винаги е разтърсвала тези, които искат да пипнат, да видят и изживеят невидимото.

— Искаш ли да се подслоним някъде? Очевидно небесата нямат намерение да затворят кранчето. Струва ми се, че се готви да вали дълго и напоително.

— И аз мисля така. Но времето е разкошно, така че нямаме основание да се сърдим на дъжда — каза жената, след като вдигна лицето си нагоре, а дъждът побърза да го облее. Тя се взря във висините, после тръсна глава и отново се пъхна под чадъра, който той държеше.

Продължиха да крачат под шума на трополящите природни сълзи, които удряха крехкия им заслон, разбиваха се и бързешком се стрелкаха по него, за да тупнат на вече мократа земя.

— Одеве каза нещо, което ми направи впечатление.

— Щом съм успял да те впечатля с нещо, Ина, да ме прости Създателят, но се чувствам горд — усмихна се мъжът. Ина му върна усмивката. След кратка пауза, той каза: — Чудя се само от всичките глупости, които изрекох, коя ли е онази, която те е впечатлила.

— Не ми минавай на мен с тия скромничения. Не забравяй, че…

— О, да, извинявай. Ти, читателко на човешките души — прекъсна я той със смях.

— Впечатли ме, когато каза, че не разбираш онези умни, интелигентни жени, които си избират половинка, дето няма нищо общо с техните умствени възможности, нали така?

— Да, трябва да призная, че винаги съм се учудвал от подобни житейски съюзи. Вероятно Всевишният така намира баланс в човешкото си царство.

— Остави сега Всевишния на мира. Знаеш, че не се радва на моята симпатия.

— Извинявай! Просто се шегувам. Макар и нескопосано.

— Няма защо да се извиняваш. Но да се върнем на твоето прозрение. Между другото, има и подобни мъже, така че не са само жените. Макар че при жените сякаш е по-трудно обяснимо. При мъжете отколе властва оная догма, че жените трябва да домакинстват и да служат за разплод. Не, не ме прекъсвай! Това е така, въпреки че съвремието и цивилизоваността са вече в доста напреднал стадий и по всичко личи, че ако продължават тенденциите, все някога може и да има някаква условна равнопоставеност.

— Ох, да. Но виждаме и малко криворазбрано равенство. За някои дами тъпченето на някой глупав представител на така наречения силен пол е равенство, а горкият глупак се гъне като върбова клонка по Цветница.

— Глупаци винаги е имало и ще има. Нека да говорим за другите, които смятам, че са мнозинство. Или поне така ми се иска да бъде — въздъхна дълбоко Ина. Свиха от централната алея на парка в странична по-малка и продължиха своя парков круиз. Клоните, натежали от вкопчилите се в тях дъждовни капки, все повече се приближаваха към земята. Понякога трябваше да се навеждат, промъквайки се под кланящите им се дървесни пипала, за да не получат солидна порция водна маса.

— И все пак се налага да ти кажа, че бъркаш. Много бъркаш.

— Не се притеснявай. Нито си първата, а и надали ще бъдеш последната представителка на нежния пол, която ми казва, че бъркам — усмихна се отново той. Ина не обърна внимание на неговата вметка и продължи: — Има разлика между само умен и интелигентен. Умният човек има способност да възприема информация и познания, после да ги прилага в своята работа и развитие. Докато интелигентният човек, освен всичко това, може да създава интелектуален продукт, може да осмисля и развива придобитите знания и сам той да създава познание. Да, знам, че е сложно, а може и объркано да е за някого, но едно е да си само умен, а друго — интелигентен.

Отново кривнаха по произволно избрана алея, дъждът продължаваше да трополи по парчето плат, покриващо главите им. Този спокоен и равномерен дъжд сякаш беше добре дошъл и стимулираше размисли от типа: човекът е изключително елементарно и в същото време сложно творение.

— Мисля, че си права — каза той след известно време. — И не само, че го мисля, а съм сигурен. Така е. Умен и интелигентен са различни по значение. Но какво искаш да ми кажеш след това разделение и дефиниране на тези две думи?

— Ти нали се чудеше как умни, интелигентни жени се обвързват с мъже, които са много под тяхното равнище?

— Да, точно такава ми беше чуденката.

— Сега вече установихме, че умен и интелигентен са различни неща, нали така?

— Да, след твоето любезно обяснение, напълно приемам това съждение.

— Ето, стигаме и до квинтесенцията.

— Продължавам да съм в тръпнещо очакване.

— Тези, които си избират мъже, неотговарящи на техните ментални възможности, са умни жени. Те са умни, да, но те имат вкоренен комплекс, който ще го наречем „господарски“. Те се чувстват добре, когато има над кого да властват, да господарстват, да държат в подчинение. На тях това им стига. Те искат ежедневно, чрез своята половинка, да си доказват, че са умните, че са способните, че онзи без тях е нищо, което е напълно вярно.

— И това са умните жени, така ли?

— Да. Част от умните жени. Тези, в които е наличен господарският комплекс.

— А интелигентните жени?

— Интелигентната жена никога не би си избрала глупав мъж. Интелигентната жена има потребност от себеподобен партньор. Интелигентната жена би останала сама, но никога не би била с някого, който не отговаря на нейната интелектуалност. Интелигентната жена желае интелигентен мъж.

— Да, Ина, вярвам ти. Нещо повече, сигурен съм в твоята правота. Но вероятно ще признаеш, че животът доста често поднася безвкусни шеги.

— Съгласна съм. Но недей да се разочароваш от жените само заради това, че някоя или няколко са те огорчили. Ти си добър човек и оттам се получават твоите житейски трудности. И въпреки всичко, остани си добър човек.

— Това не ми причинява никакви усилия. Това е моят начин на живот. Може би трябва да ти благодаря, че си го забелязала… Шегувам се, естествено, Ина.

— А не обвиняваш ли жените за страданията, които са ти причинили?

— Когато те ужили пчела, ти всички ли пчели обвиняваш?

— Не. Разбира се, че не.

— Е, така е и при мен. Дори не обвинявам и тази, която ме е ужилила. Жените са вече само едната страна на медала. Житейското богатство, разбирай, безбройните грешки, дадоха достатъчна широта на моя мироглед. Достатъчно жизнен опит натрупах — теория и практика. Вече не приемам отправените ми дуели. Не, не ги искам. Те са загуба на време, енергия, емоции. Те са суета. Все пак, ако някой от противниците е прекалено настоятелен, му давам удовлетворение, но само толкова, колкото да се отрезви. Нито го побеждавам, нито го унижавам. Достатъчно е да осъзнае безсмислието на противопоставянето между две човешки същества.

— Така ми е приятно да си говорим, а толкова рядко се срещаме. Ян, обещай ми, че това ще се промени.

— Иска ми се да се промени и се надявам, че така ще стане. Но няма да ти обещая, защото не искам да те излъжа, ако нещо се обърка.

Тя го прегърна и нежно го целуна.