Кейт Алкот
Шивачката (19)

Бележка на автора

Голяма част от свидетелските показания в тази книга са взети от протоколите от изслушванията в Американския сенат, последвали трагичното корабокрушение на „Титаник“.

Основните факти в разказаната история са достоверни: световноизвестната модистка лейди Дъф Гордън заедно със своя съпруг и секретарката си напуска потъващия кораб със спасителна лодка, която според различни източници можела да поеме между четирийсет и петдесет души, а отплава само с дванайсет. Козмо Дъф Гордън действително предлага пари на членовете на екипажа — дали като подкуп под натиска на съпругата си или като жест на благодарност, не е установено.

Козмо и Лусил са заклеймени в пресата от двете страни на Атлантика. В моята история Лусил е призована като свидетел, но двамата съпрузи всъщност избягват това изпитание в Съединените щати. В същото време са подложени на жестоки атаки в Англия, където са принудени да дадат показания.

Общественото презрение и подигравките не остават без последствия: Модна къща „Лусил“ — да, тя действително давала романтични названия на своите рокли — постепенно запада; сър Козмо и лейди Дъф Гордън в крайна сметка се разделят.

На 18 май 1912 г. сенатор Уилям Олдън Смит произнася своята емоционална заключителна реч пред Сената. „В тази трагедия — заявява той — откриваме безразсъдно нехайство към реални опасности в няколко съдбоносни момента.“

И той ги изрежда: „Титаник“ поддържал твърде висока скорост в района на айсбергите. Сформираният екипаж не притежавал нужния опит. На борда нямало бинокли. Радиокомуникациите били ненадеждни. „Титаник“ не разполагал с нужния брой спасителни лодки, а дори с наличните преди плаването не били проведени тренировки.

Той успява да убеди Конгреса да приеме закон, задължаващ всички кораби да бъдат снабдени с достатъчен брой спасителни лодки.

Великата Маргарет Браун — по-късно прочула се като „Непотопяемата Моли Браун“ — наистина геройски се справила с гребането.

Всичко останало е плод на въображението, с изключение на загадката в центъра на тази трагедия, на която няма еднозначен отговор: защо само една-единствена спасителна лодка прави опит да помогне на давещите се? Този въпрос стои в основата на моята история.

И накрая, един любопитен факт: Милвина Дийн, последната оцеляла от „Титаник“, е починала на 31 май 2009 г. — точно 98 години след деня, когато „Титаник“ е бил пуснат на вода в Белфаст.