Ема Чейс
Свързани (10)

Глава 9

В крайна сметка не успях да я масажирам както исках. Но моята идея за страхотно изживяване е да мажа тялото й с ароматно бебешко масло. Не е нужно да си гений, за да се сетиш как се развиха нещата след това. Ето защо сега Кейт спи изтощена до предел.

Двадесет минути и отивам да я будя, защото всички знаем, че когато една жена се приготвя да излиза вечерта, й е нужна една вечност и половина. Кейт може и да е различна от повечето жени, но в това отношение… е като всяка друга.

Излизам от спалнята и тръгвам към кухнята. Искам да ям.

Истината е, че мъжете не могат да се живеят само на секс, колкото и да ми харесва тази идея.

Къщата е тиха. Джак и Уорън вероятно са излезли, за да избягат от скимтенето и блъскането на легла и матраци от всички стаи.

Правя си сандвич с пуешко, поглеждам през прозореца на кухнята и забелязвам сестра си. Седи сама на тухлената веранда зад къщата.

Мислено клатя глава и излизам навън. Александра ме поглежда и веднага извръща очи. Не съм свикнал да виждам този поглед на лицето й. Изглежда напълно изоставена.

Започвам да се тревожа. Сядам на стола до нея и слагам сандвича си на масата. Трябва да започна от далеч. Внимателно. Без обвинения. Деликатно. Трябва да приложа цялата си дипломация.

— Какво по дяволите, Лекси? Тя отпива от минералната си вода и оставя чашата на масата.

— Махай се, Дрю. Искам да остана сама.

— И аз искам да си купя остров и да го кръстя Дрюленд, но няма да стане скоро. Не може винаги да става както искаме.

Вземам чашата й с розова течност и пъхам нос. Секунда след това отмятам глава назад и бърча лице, защото не знам какво е решила да пие сестра ми, но мирише на амоняк с плодове — като урина на прилеп, ароматизирана с малко ягодов сироп.

— Ако си решила да си тровиш тялото, поне бъди разумна и го прави с качествена отрова.

Евтиният алкохол е за бедни алкохолици и колежанчета, които не познават нищо по-добро.

Лицето й е отпуснато, тъжно.

Бавно клати глава и казва:

— Нищо не разбираш.

Изхвърлям напитката й на земята.

— Мразя да ми се казва така.

Разбирам всяка една гледна точка — на мъжа, на жената и на детето. Аз и Бог си приличаме в това отношение. — Спирам за секунда и продължавам с по-мек глас: — Какво има, Александра?

Каквото и да е, може би аз мога да помогна.

Тонът й е равен, безжизнен.

— Стивън ще се разведе с мен.

— Като се има предвид как се държиш с него, мога ли да го виня?

Вдигам ръка да се предпазя от чашата, която със сигурност всеки миг ще полети към мен. Но нищо не се случва.

Случва се нещо напълно шокиращо. Нещо ужасяващо. Кучката покрива лице с ръце и започва да плаче.

Преглъщам тежко. Оглеждам се. И чакам.

Чакам Ащън Къчър да излезе и да извика Скрита камера. Защото Александра никога не плаче. Тя поправя нещата, тя успява да накара другите да спрат да плачат. В цялата човешка история, плачът не е оправил нищо.

Със заекване задавам втория най-тъп въпрос:

— Ти… Ти плачеш ли?

В главата си чувам гласа на Том Ханкс В бейзбола няма сълзи.

Плакала ли е Клеопатра, когато Египет пада?

Плакала ли е Жана Д’Арк, когато католическата църква я обявява за вещица? Това са жени с духа на сестра ми.

Александра клати глава, но сълзите й продължават да капят.

— Аз съм виновна. Аз го отблъснах. Държах се ужасно с него. Никой не иска да е около мен, понеже съм непоносима.

— Е, щом вече си го разбрала… защо просто не спреш да го правиш? Изглежда толкова просто, нали?

Не, очевидно не е така.

— Не мога инак. Толкова съм тъжна и ядосана. Не е честно.

Прекалено съм млада, за да се превърна в изсушена слива. И сега вече реве с глас.

Подсмърча и сополите й текат навсякъде. Нямам салфетка, затова свалям тениската си, макар че е една от любимите ми, и й я подавам.

Александра си издухва носа в нея. Звукът наподобява на този, който предполагам издава умираща гъска.

Макар че нямам никаква представа за какво говори, знам, че трябва да кажа нещо.

— Ами… и сушените сливи имат употреба. Преди няколко месеца Джеймс имаше запек.

Дадохме му няколко и се изака.

Изчистиха целия му организъм.

Сушените сливи са страхотни. Тя спира да хълца и ме оглежда със зачервени изумени очи.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Нямам никаква представа.

Опитвам се да те успокоя.

— Добре, че не се налага да идвам да ти рева често. Не умееш да успокояваш.

И пак се издухва в тениската ми. Пощипвам носа си и дишам дълбоко.

Добре, да опитам отново.

— Каза, че си ядосана. И тъжна. Защо си ядосана и тъжна, Александра?

Тя бърше лице и започва да говори много бързо:

— Можех да си сверя часовника по цикъла си. Точно на всеки двадесет и седем дни. В определен час, дори минута. И когато не дойде, си помислих… Мамка му? Нали се сещаш? И макар че тестът ми беше отрицателен, реших, че е прекалено рано за тест и отидох при лекаря си. Бях толкова сигурна, че ще ми каже, че съм бременна. И макар че не беше планирана бременност, започвах да свиквам с мисълта за още едно бебе. Дори бях развълнувана. Но когато ми каза, че не съм…

В стомаха ми застава ледена бучка.

— Не си болна, нали?

— Не — клати глава. — Не съм болна. — Поема дълбоко въздух да се успокои. — Ранна менопауза. Не мога да имам повече деца. Никога. Безплодна съм.

И пак заплаква тихо. Аз нежно разтрива раменете й.

— Искахте ли още деца?

— Ами… не. Винаги сме мислили само за две. След като Томас се роди, започнах да надувам главата на Стивън да си направи вазектомия. Не му се искаше.

Опитвам се да разбера къде е проблемът. Не успявам, затова се налага пак да питам:

— След като не сте искали повече деца, защо си съсипана, че не можеш да имаш деца?

— Защото съм жена, Дрю. Аз създавам живот. Грижа се за този живот. Това умея да правя. Не, все още не разбирам.

— Но това не е единственото, което правиш. За бога, Александра, не си разплодна кобила. Е, няма яйца в кошницата, голяма работа! Имаш две прекрасни деца. Бъди щастлива с това, което имаш.

Може би по този начин природата ти казва, че не бива съм какво прави бременността с тялото ти и честно казано, картинката не е красива.

Сега вече ме гледа лошо.

Което е добър знак. Мога да се справя с бясната Александра.

— Щастлива съм с това, което имам. Просто самият факт, че съм лишена от възможността да имам повече деца, макар че не искам, ме съсипва. Чувствам се измамена. И стара.

Вътрешностите ми са като на шестдесетгодишна жена. За нула време това ще се отрази случайно да си забелязал как изглежда Стивън напоследък? С всяка година става все по-красив. Изпъква сред мъжете. Няма да е далеч мигът, в който някоя празноглава кукла ще се опита да се закачи за него и за парите му, а той ще трябва да носи на гърба си жена, която изглежда като Барбара Буш!

Тя пак заравя лице в тениската, а аз не мога да не се смея. Мъничко поне.

— Лекси… нямаш нищо общо с Барбара Буш. Приличаш на Кристи Бринкли. И освен това Стивън те обича. Теб. Не е центърът на вселената му, ти си командният пулт, от който му се нарежда и му се спускат заповеди. Винаги е било така. Когато всички мастурбирахме с видението на Сестра Б, той мастурбираше с мисълта за ТЕБ.

— И не си мисли, че ми е гот да си го представям. — Никога не би те заменил за някоя кльощава суха и куха лейка, която се интересува само от банковата му сметка. Стивън е прекалено умен, за да направи такова нещо.

Надежда.

— Как би се почувствал, ако Кейт ти каже, че не може да има повече деца?

Замислям се върху вероятностите и без грам колебание отговарям:

— Ако Кейт ми каже, че мога да я чукам, без да се тревожа да не забременее, ще изиграя една ирландска жига по цялото шибано Пето Авеню. Всеки ден ще е като Коледа. Няма повече предменструални болки и нерви, няма въздържание от три до пет дена всеки месец… освен ако не пускаш Стивън да плува из Червено море. И ако го правиш, моля те, излъжи ме.

Сексът по време на менструация не минава при Кейт. Каквото и да правя, както и да го правя, тя просто не иска да чуе. Така и не мога да разбера защо.

Мъжете обичаме кръв. Ние сме ловци, мили дами. Това е една от причините всеки екшън филм, всяка война, в която се бием, да изобилства от кървави сцени. Мъжете не го намират за гнусно. Не мислим, че е нехигиенично. Просто… е малко по-хлъзгаво. Не ме гледай така, казвам истината.

Сълзите почти са изсъхнали.

Александра хълца и хленчи и след малко пита:

— Не искаш ли още деца?

— Разбира се, че искам.

Джеймс е страхотно дете. Най-страхотното. Бих й направил двадесет. Но това е на теория. Реалността е съвсем различна. Децата са тежка отговорност.

Александра кима, а аз продължавам:

— Трябва да говориш със Стивън. Измъчваш човека. Това е жестоко и ненормално наказание.

— А ако започне да гледа на мен по различен начин?

— Няма.

— Откъде си толкова сигурен.

Навеждам се напред и се опитвам да намеря правилните думи:

— Защото… защото когато Кейт беше бременна с Джеймс и беше огромна като къща, пак исках да я чукам точно толкова силно, както искам и сега.

Защото, когато я погледна, виждам Кейт… жената, която преди пет години нахлу в живота ми и го обърна с главата надолу. Която ме разтърси, обърна ме с вътрешностите навън. И ме направи… повече от това, което бях. Така че дори когато е набръчкана и когато косата й побелее, за мен тя пак ще бъде Кейт. Ще ме кара да се смея и ще ме побърква и вбесява… и ще ме обича повече отколкото заслужавам. И знам, че Стивън изпитва същото към теб.

Александра бърше очите си с тениската ми и започва да прилича на себе си.

— Значи искаш да ми кажеш, че правя от мухата слон?

— Казвам ти да кажеш на Стивън и след това слонът ще стане муха.

— Прав си. Знам, че си прав — усмихва се леко. — Ще говоря с него тази вечер.

— Добре.

Александра става, навежда се над мен и ме прегръща. Стискам я в ръцете си. Искам да знае, че винаги ще бъда до нея. Да я изслушам, да й наритам задника при първа възможност.

— И не си мисли, че имаш право да го превръщаш в навик.

Да ми се разпадаш тука без дори да има защо. Аз съм единственият в това семейство, на когото се полага известна доза саморазрушително поведение.

Тя се смее и тръгва към къщата. После се спира, обръща се и пита:

— Дрю?

— Аха?

— Кога помъдря?

Лесен въпрос.

— Преди около пет години.

 

 

Изяждам сандвича си и тръгвам към къщата да будя Кейт, но тя вече е станала и се къпе. Мие старателно тялото, по което съм фанатизиран. И пее.

Никой не може да го направи като теб.

Бейби, ти си най-добрият.

Гласът й се стеле из стаята и отеква в стените на банята. Песента е гадна — Карли Саймън от един от старите Джеймс Бонд филми. Въпреки това, удоволствието се разлива в гърдите ми. Защото ако знам нещо със сигурност, това е, че един ден Делорес ще бъде настанена в дом за луди с тенденция към криминални престъпления, и другото, което знам със сигурност е, че Кейт пее за мен.

Скръствам ръце и се облягам на вратата и гледам през запареното стъкло. Тя навежда глава назад под струята. Гърдите й изпъкват напред — по-съблазнителни от всички видове цици в Лас Вегас. Дългата й коса почти докосва задника й и гали татуираната пеперуда на хълбока.

После спира водата и излиза от душкабината. Вижда ме и се усмихва.

— Хей, къде беше?

Вероятно е редно да й подам хавлия — това е един мил и топъл жест. Плочките в банята са студени и изпъкналите й зърна ми подсказват, че й е хладно. Но не мислиш, че наистина ще й дам кърпа, нали?

Да не съм луд!

Нали никой не си е помислил, че ще пропусна възможността да погледам мокрия задник на Кейт в цялото му изящество? И тези зърна са изумителни. Именно защото една голяма част от мен е все още в пубертета, не помръдвам и инч, докато тя бяга чак на другия край на банята да откачи единия от халатите и скрива от очите ми любимото ми визуално удоволствие.

— Бях на верандата с Александра.

Кейт увива една кърпа около главата си по онзи начин, по който само жените умеят, и лицето й помръква разтревожено.

— Напоследък не е на себе си. Надявам се да говори с мен тази вечер и да ми каже какво става между тях двамата.

— Имам много голяма преднина пред теб. Вече се погрижих за това.

— Какво се е случило?

Пресягам се и пускам водата в душкабината, след което събувам боксерките си.

Въпреки сериозния тон на разговора, Кейт не се стърпява да ме огледа дискретно.

— Фабриката за бебета е получила последно предизвестие и затваря.

— Какво означава това.

— Лекарят й е казал, че влиза в менопауза.

Ръцете й политат към гърдите и въздъхва със съчувствие.

— Но тя е толкова млада!

— Да. И го приема доста зле. Страхувала се е да каже на Стивън, но я убедих да говори с него. Всичко ще е наред.

— Ти си убедил сестра си да говори със Стивън? — пита изумено.

— Аха.

— И как успя да го направиш?

— Плака, говори, пак плака. И аз я… успокоих.

Сега вече Кейт изглежда объркана.

— Успокоил си я?

— Да не си се превърнала в папагал? Да, успокоих я. Защо си изненадана?

Кейт скръства ръце и нарежда:

— Я да помислим малко. Може би защото когато котето на Маккензи умря, ти й каза да не се тревожи, защото сега вече е сред най-добрите си приятели в ада?

Може би съм го казал по-добре и по-цветущо.

— Или може би, защото когато майка ми не успя да дойде на кръщенето на Джеймс заради снежната буря, ти й каза да не се притеснява, понеже когато Джеймс порасне, едва ли ще знае коя е.

Така е, някои хора просто не искат да погледнат истината в очите.

— А помниш ли когато…

Слагам ръка върху бъбривата й уста. Тъмните й кафяви очи ме гледат топло, съблазнително, с любов.

— Признавам, не всеки може да поеме моята специфична способност да утешавам. Но в този случай, Александра ме разбра. И благодарение на мен тя и Стивън са пак по пътеката към семейното блаженство. Заслужавам потупване по рамото. Или една ръчна. Ще го оценя подобаващо.

Кейт избухва в смях, увива ръце около врата ми и притиска увитото си в хавлия тяло към пениса ми. Вдига поглед към мен и казва:

— Хубаво е поне веднъж да сме стабилната двойка в групата. Браво на нас. Дай пет.

— Не давам пет — казвам и размърдвам пръсти. — Но ако се интересуваш от това, което тези пет пръста могат да правят, за мен ще бъде удоволствие да демонстрирам.

— Перверзник — кикоти се тя.

— За теб? Винаги. Сега престани да се опитваш да ме съблазняваш и ме остави да си взема душ.

Тя се обръща, а аз я пляскам по задника. Ей така, за всеки случай.

Влизам, затварям стъклената врата и пъхам врата си под струята, за да може водата да отпусне мускулите ми. Кейт се движи из банята и започва безкрайната процедура по подготовката за вечерта. Тези жени имат странни ритуали.

— Обадих се на родителите ти да видя как е детето.

— Какво казаха?

— Майка ти звучеше на ръба на припадък, но всички са добре.

Така си и знаех.

След пет минути вече съм изкъпан, изсушен, обут в боксерки и слагам пяна за бръснене на лицето си.

Кейт влиза в банята, застава до мен и започва да слага грима си. Косата й е мокра, но халатът е изчезнал.

На негово място са се появили изключително апетитно изглеждащи сутиен и бикини. Розова коприна с бяла дантела. Бикините са силно изрязани, а сутиенът прибира гърдите й една към друга и ги избутва напред. Вдлъбнатината между тях е неописуемо секси. Оглеждам я, а тя си слага пудра.

— Ново бельо? — питам.

Имам каталог с бельото на Кейт. В мозъка ми всичко е подредено по цвят и стил. Никога не съм виждал този комплект. Със сигурност щях да го запомня.

Тя кърши ханш да ми покаже благините:

— Да, сладки са, нали?

Сладки? Не. Напомпващи пениса? Определено.

— Долу има бутик на Ла Перла. Купих си ги, преди да отидем в спа салона.

Не мога да не се замисля какво й е минало през главата, когато ги е купувала. Искам да кажа… гореща вечер у дома, след като Джеймс е заспал е едно — новото бельо винаги прави нещата по-интересни.

Нооо… тази вечер дори не сме заедно. В зависимост от състоянието ни, когато се доберем до вилата, ще извадим късмет, ако успеем да припаднем от умора един до друг.

— Ха.

Това охлажда ентусиазма й. Ръката, която нанася спиралата за мигли, застива и Кейт ме поглежда.

— Какво?

Продължавам да се бръсна.

— Нямаш никакво друго бельо, така ли?

— Разбира се, че имам — отговаря почти обидено. — Тези не ти ли харесват?

Изплаквам самобръсначката:

— Добре са… Просто си помислих, че може да облечеш нещо по-различно. Нещо в бяло. Памук. По-затворено.

Заключалка също ще свърши работа.

Тя накланя глава и се опитва да разбере накъде отива работата.

— Не, Дрю, не съм взела гащи страстоубийки с мен.

Мислиш ме за луд, знам. Но не съм.

Споменавал съм и преди, че играя шах. Не мисля само за следващия ход, а няколко хода напред. Така че не мога да си обясня защо Кейт си е купила гащи, пред които дори издъхващ мъж с едва доловим пулс би се строполил на колене и би ги разкъсал със зъби. Това е като… когато жената си бръсне краката преди първа среща, макар и да е с панталони.

Може би не го осъзнава, може би не иска да признае, но една част от нея се надява някой да й свали панталоните и да я чука.

— Хм.

Кейт не ми обръща повече внимание. Аз попивам брадичката си с кърпата за ръце, а тя продължава да се гримира. Когато започва да слага и гланца си, вече не мога да спра:

— Ароматизиран гланц за устни, а?

— Добре, достатъчно.

Затваря рязко капачето на гланца и го блъска в чантата. После ядно се извръща към мен.

— Трябва да престанеш. Веднага.

— Кое да престана? Нищо не съм казал.

— Не е нужно и да казваш. Знам какво става в тая твоя глава.

— Така ли мислиш? — питам и кръстосвам ръце пред гърдите си.

— Не мисля, а знам! През цялото време водиш разговор със себе си защо съм си купила това бельо и на кого ще позволя да го види. И после се питаш защо си слагам гланц за устни. И защо е ароматизиран, а не обикновен? И по твоята логика — значи искам някой да го вкуси.

Добра е. Не мога да не призная.

— Но истината е, че купих бельото за себе си. Защото, когато нося хубаво бельо, се чувствам по-уверена. А ти, който се правиш, че забелязваш всичко, как не си забелязал, че това е гланцът, който слагам всеки ден. Единственото нещо, което слагам на устните си, е ароматизиран гланц.

— Звучиш сякаш се оправдаваш, Кейт.

— Не е оправдаване. Това е естествена реакция, ако на човек му се наложи да се разправя с изкривения ти мироглед.

Гледаме се няколко секунди, всеки със скръстени ръце, никой не отстъпва и на инч. И тогава тя прави крачка назад.

Вади една носна кърпичка и избърсва гланца.

— Ето, доволен ли си? — В гласа й има сарказъм.

Би трябвало да съм, нали? Все пак аз победих. Но е много трудно да си щастлив, когато си извоювал победата по такъв жалък начин.

— И след като бельото ми те притеснява толкова много. — Тук се навежда, събува бикините си и ги мята в лицето ми. — Няма да нося бельо и готово.

Тя се опитва да излезе от банята, но аз заставам пред нея.

— Чакай, чакай, да спрем с глупостите.

Задържам поглед в очите й за секунда и после падам на колене пред нея. Погледът й омеква, но стойката й е все така войнствена. Тя обича, когато съм на колене.

— Разбрах — казвам.

Веждите й се повдигат и слага най-невинното си изражение.

— И какво разбра?

Усмихвам се.

— Че трябва да ти имам доверие. Че ти имам доверие…

Вдигам едното й стъпало и целувам лакираните й в бледорозов цвят нокти и го пъхам в бикините. Кейт се обляга на раменете ми и аз правя същото с другия крак. После плъзгам бикините нагоре по краката й.

— Вярвам във всяка частичка от тялото ти, намазана с гланц и покрита с бельо, което зове „Ела ме изчукай“. Вярвам.

Тя се усмихва снизходително, опрощаващо, вади гланца от чантата си и пак го слага. После притиска устни и ги движи, за да го размаже и заявява:

— Казах ти, че това ергенско парти не си заслужава, ако ще създава проблеми между нас. Кажи ми честно можеш ли да се справиш с такова предизвикателство, или да кажа на Делорес да анулира всичко за тази вечер?

И как това да не ме накара да се чувствам като женска кокошка, като най-големия страхливец на света?

Но нека анализираме този момент малко по-отблизо. Защото в живота понякога вземаме решения, които изглеждат напълно безобидни и незначителни.

Докато дойде време за разплата.

И само когато се обърнем назад, можем да осъзнаем точно в кой миг сме взели решението, но вече е прекалено късно. Бизнесмен решава да отиде на работа няколко секунди по-късно и се разминава с ужасна катастрофа. Или пък тийнейджър, който се кара сутринта с майка си, но после се оказва, че това е последният им разговор. Или пък някой бедняк намира един долар на улицата и си купува билет от лотарията и печели джакпота.

Малки решения, които водят до големи последици.

Но аз се опитвах да не бъда егоист. Исках да постъпя по правилния начин. Можеш да си сигурен, че никога повече няма да направя тази грешка.

— Никой няма да анулира нищо — казвам с увереност. — Имах пристъп на ревност. Съвсем краткотраен. Зеленоокото чудовище ще си остане в клетката до края на този уикенд. Едноокото чудовище ще иска по-късно Кейт да си поиграе с него.

Тя се смее и слага длани около лицето ми.

— Бикините ми са само за твоите очи.

— Знам.

Кейт се вдига на пръсти и ме целува. Усещам вкуса на ванилия.

— Ти излизаш с момчетата и ще си в компанията на гладни за пари стриптийзьорки и аз нямам нищо против.

— А ти излизаш с момичетата и ще си наобиколена с надървени полуголи мъже и аз нямам нищо против.

— Сега ние сме стабилната двойка в групата — напомня ми тя.

— Ще се забавляваме — казвам твърдо.

И когато й казах това? Да, вярвах, че ще е така.