Артър Дж. Куинъл
Мъж под прицел (5)

Глава 4

— Осигуриха ли ви оръжие?

— Да.

— Покажете ми го, моля.

Крийси измъкна оръжието и му го подаде.

Еторе го пое внимателно. Никога досега не бе държал в ръцете си пистолет. Беше развълнуван.

— Какъв е?

— „Берета“ 84.

— Използвали ли сте такъв и преди?

— Да. Добър пистолет.

— Зареден ли е?

Крийси отмести поглед от пътя, спря го върху италианеца и каза сухо:

— Зареден е.

Еторе му подаде оръжието.

Пътуваха към Комо. Беше помолил американеца да кара ланчата, за да може да прецени способностите му. С облекчение установи, че Крийси кара леко и внимателно.

Намирането на бодигард се оказа по-лесно, отколкото Вико предполагаше. Поне на бодигард, който би задоволил изискванията на Рика.

Тя беше доволна от резултата от обяда и веднага започна да съставя планове. Реши, че телохранителят трябва да има голяма стая на последния етаж на къщата. Двете с Пинта се заеха да поставят там допълнителни мебели — малка маса, огромно кресло и няколко прости килимчета. Вече бяха внесли легло с месингова табла, шкаф и гардероб. Щеше да се храни в кухнята с Мария, икономката, и градинаря Бруно.

Рика направи списък на задълженията му. Най-важните бяха да води Пинта на училище и да я прибира следобед. Междувременно можеше да съпровожда Рика по време на пазаруването и на обедните й ангажименти.

Разбира се, трябваше да бъде представителен, учтив и да се отнася с уважение. Накара Еторе да побърза, защото учебната година скоро щеше да започне, а тя искаше да го придружи в пътуването му до Париж.

Всичко това създаваше известни проблеми. Първите двама кандидати определено бяха неподходящи — малко по-добри от здравеняците по улиците, на които Рика не би позволила дори да прекрачат прага на дома й. Третият беше явен хомосексуалист, а Еторе бе настроен отрицателно към тях. Обади се в агенцията и се оплака от качествата на кандидатите, но му бе отговорено, че в момента има недостиг на телохранители. Учтиво му намекнаха, че получава това, за което е платил. Въпреки всичко на следващия ден се обадиха, за да му уредят среща с четвъртия кандидат — американец.

Еторе не бе окуражен от това. Чужденците, особено американците, бяха непредсказуеми. Той си представи късо подстриган гангстер, който дъвче дъвка.

Затова бе приятно изненадан, когато Крийси се появи в офиса му. С белезите по квадратното лице и заплашителния си поглед изглеждаше достатъчно убедително. Бе облечен елегантно, в тъмносин костюм и бежова риза. Стоеше на вратата и държеше в ръце голям кафяв плик, запечатан с червен восък. Погледът му беше безизразен.

Еторе му направи знак с ръка, Крийси се приближи и седна на бюрото. След това подаде на италианеца плика.

— В агенцията ми казаха да ви предам това.

Италианският му беше почти перфектен, с лек неаполитански акцент.

Еторе пое плика и попита:

— Желаете ли кафе?

Беше окуражен. Досега не беше предлагал кафе на останалите кандидати.

Крийси поклати глава. Еторе разчупи восъчния печат, извади досието и започна да чете. Това беше докладът за квалификацията и историята на Крийси, съставен от Гуидо.

Еторе мълчаливо четеше и когато свърши, се взря в мъжа пред себе си. Крийси го гледаше безучастно.

— Къде е клопката тук?

— Пия — отговори Крийси спокойно.

Еторе пое информацията, обмисли я, погледна отново досието и попита:

— Как ви влияе това?

Докато размишляваше, Крийси присви очи и Еторе почувства, че ще чуе цялата истина.

— Що се отнася до сегашната ми работа, това влияе на координацията и бързината на реагиране. Способността ми да стрелям бързо и точно е понижена. Ако бях богат и убеден, че някой от семейството ми ще бъде нападнат, не бих наел човек в състояние като моето.

— Напивате ли се дотолкова, че да не можете да свършите каквото и да е или ставате досаден?

Крийси поклати глава.

— Няма да забележите нищо. Пия само нощем. Сутрин може да се чувствам зле, но изглеждам добре.

Еторе отново проучи документите. Докато Рика не разбереше за пиенето, нямаше да има никакви проблеми.

— Заплащането не е добро.

Крийси сви рамене.

— Ако големи професионалисти се опитат да отвлекат дъщеря ви, обслужването ще бъде според заплащането.

— А ако са аматьори?

— Ако наистина са аматьори, най-вероятно ще мога да ги сплаша или дори да ги убия. Има ли такава вероятност?

— Съмнявам се — поклати глава Еторе. — Честно казано, съпругата ми се е вманиачила. Прекалено е уплашена от последните отвличания. От време на време в задълженията ви ще влиза да я карате насам-натам с кола — тя има собствена кола.

Той отново погледна досието — листовете бяха пълни с информация за войни, сражения и оръжия.

— Ще трябва да се „опитомите“ малко.

— Няма проблеми — каза Крийси. — Но трябва да ви кажа, че съвсем не ме бива в светските приказки. Ще си върша работата и ще дам най-доброто от себе си, това е всичко.

Еторе за пръв път се усмихна.

— Това е много добре. Можете ли да започнете веднага?

Внезапно му хрумна една мисъл.

— Имате ли оръжие?

— Агенцията ми осигурява — кимна Крийси. — Ще трябва да ми дадете писмо. Те ще уредят разрешително от полицията. Ще бъде за ваша сметка — той се изправи. — Мога да започна по всяко време.

Те тръгнаха към вратата и Еторе каза:

— Утре вечер отивам в Комо за уикенда. Моля ви, бъдете тук в шест часа с нещата си. Никой не бива да знае за вашите проблеми с пиенето — това включва и съпругата ми.

Двамата мъже си подадоха ръка. Еторе каза:

— Не мога да ви кажа за колко време ви наемам. Зависи от условията, но договорът ми с агенцията ще бъде за три месеца пробен период. След това и двамата можем да обмислим положението. В крайна сметка, работата може и да не ви хареса.

 

 

Когато влязоха в гостната, Рика стоеше до френските прозорци. Беше облечена в семпла черна рокля. Лицето й беше като бял овал в рамката на абаносовата й коса.

Еторе ги запозна и тя попита:

— Искате ли нещо за пиене?

— Да, благодаря — скоч и малко вода.

Рика прекоси стаята и отиде до бара, а двамата мъже се приближиха към френските прозорци и се загледаха в езерото. Крийси долавяше безпокойството на Еторе и се чудеше на какво се дължи. Рика донесе уиски и едно мартини за съпруга си.

— Не чух добре името ви — каза тя.

— Крийси.

— Не сте ли италианец?

— Американец съм.

Тя погледна Еторе леко намръщено.

— Но италианският му е отличен — бързо каза той.

Рика изглеждаше смутена.

— Занимавали ли сте се преди с подобна работа?

— Никога — поклати глава Крийси.

Тя се намръщи още повече и Еторе отново бързо вметна:

— Мистър Крийси има богат опит в тези неща. Много богат.

Крийси разгледа жената с интерес. Трябваше му време, за да се съвземе от първото впечатление, което създаде у него красотата й. Не обърна внимание на реакцията й от факта, че е американец, но отношението към съпруга й го учуди.

Еторе изглеждаше настроен положително и сигурен в себе си, но сегашната му слабост беше очевидна. Жената доминираше над него или заради красотата, или заради характера си. Изглеждаше изненадана. Тя, разбира се, си бе изградила друга представа за човека, когото Еторе бе наел: вероятно италианец, учтив и почтителен, млад и атлетичен, опитен в работата си.

Мъжът, който стоеше пред нея, първо бе американец. Подобно на повечето италианци тя изпитваше презрение към американците. Освен това, въпреки че беше висок на ръст, не беше млад и не изглеждаше особено атлетичен.

Огледа облеклото му — семпло и скъпо: бежов на цвят широк панталон, светлокафяво плетено поло и тъмнокафяво яке. Видя, че опакото на ръката, която държеше чашата, бе изпъстрено с белези. Върхът на малкия пръст липсваше. След това го погледна в лицето и осъзна колко е висок. Не пропусна и белезите на веждата и челюстта, забеляза и очите с големи тежки клепачи, които я гледаха безстрастно. И тогава откри особеното в него: той я плашеше. Това беше неочаквано — мъжете никога не я плашеха. Никога не бе изпитвала страх при вида на мъж.

Думите на Еторе прекъснаха мълчанието:

— Къде е Пинта, скъпа?

Мислите й отново се върнаха на мястото си.

— Горе. След малко ще слезе.

Еторе виждаше, че раздразнението й се превръща в смущение.

Рика леко се усмихна и каза на Крийси:

— Тя се вълнува от това, че ще има телохранител.

— Аз ли съм първият? — попита Крийси.

— Да. Говорите италиански като неаполитанец.

— Учил ме е неаполитанец.

— Живели ли сте там?

— Не, само съм посещавал този град.

Крийси чу, че вратата се отвори, и се обърна. Момичето бе облечено в бяла фланелка и джинси. Стоеше на вратата и с интерес наблюдаваше Крийси.

Майка й каза:

— Скъпа, това е мистър Крийси.

Тя прекоси стаята и доста студено подаде ръка. Докато Крийси стискаше ръката й, Пинта леко се усмихна.

Стигаше до гърдите му. Малката й ръка се изгуби в неговата.

— Защо не заведеш мистър Крийси в неговата стая? — каза Рика. — Вероятно той би искал да си разопакова багажа.

Крийси допи уискито си и момичето тържествено го отведе.

Когато вратата се затвори, Еторе очакваше, че Рика ще избухне. Но тя замислено отпи от чашата си.

— Той е много опитен — каза Еторе, — а сега наистина е трудно да намериш добри специалисти в тази област.

Рика не каза нищо и той продължи убедително:

— Разбира се, жалко, че е американец, но както сама чу, италианският му е безупречен.

— Работил ли е в Италия и преди?

— Не — Еторе отвори куфарчето си и й подаде доклада на агенцията. — Това е неговото минало.

Тя седна и отвори досието, а той отиде до бара и си приготви още едно Мартини.

Рика седеше тихо и четеше доклада. Накрая го затвори и го сложи на масата за кафе.

Еторе отпиваше от чашата си и мълчеше. Тя беше дълбоко замислена.

— Той ме плаши.

— Плаши ли те? — учуди се той.

— Това, че е американец, ми се струва добре. Различно е — усмихна се Рика.

— Но защо тогава те плаши?

Тя помисли и поклати глава.

— Не знам — Рика хвърли поглед към досието. — Може би отговорът е тук. Сам разбираш, че си довел убиец в дома ни. Бог знае колко хора е убил. По целия свят.

Еторе запротестира, но тя отново се усмихна и каза:

— Облича се добре — като европеец.

Еторе се успокои, но беше учуден. Явно Крийси беше приемлив.

Рика стана и го целуна по врата.

— Благодаря ти, скъпи. Сега се чувствам по-добре.

Каза го, като че ли му благодареше за подарък — бижу или букет цветя.

 

 

След вечеря Крийси почисти пистолета си. Пръстите му се движеха механично след дългите тренировки, докато мислите му бяха заети с вечерята и хората. В миналото всеки път, когато започнеше нова работа, винаги категоризираше хората около себе си, възможните влияния върху него и върху самата работа. Сега, въпреки че работата беше съвсем различна, навикът го накара да спази същата процедура.

Реши, че Еторе е прекалено зает — може би има проблеми с бизнеса. Когато съобщи на Елио кой е новият му работодател, името му се оказа познато. „Балето Милс“ беше сред най-крупните производители на изделия от везана коприна в Италия, а и в целия свят. Еторе бе наследил бизнеса от баща си, много уважаван в миланското бизнес общество. Самият Еторе бе известен като добър бизнесмен, но подобно на много други производители на текстил в Италия, и той беше изправен пред голяма конкуренция от страна на Далечния изток. Беше известен с това, че има красива жена.

Мислите на Крийси се насочиха към Рика. Той напълно безпристрастно анализираше впечатлението, което тя му бе направила. Във външния й вид имаше черти, които Крийси особено ценеше у жените: не носеше големи украшения, имаше спретнат вид и малко грим. Косата й стоеше естествено, ноктите й бяха дълги, но не лакирани. Не се нуждаеше от аксесоари. Забеляза и липсата на парфюм. Крийси реши, че дълбоко в себе си Рика е изключително женствена. Личността й бе свързана с външния й вид, по-точно го допълваше.

Физически тя силно го привличаше. В случая това имаше значение. Крийси внимателно бе наблюдавал реакциите й спрямо него. Първоначалната враждебност и раздразнението се бяха превърнали в любопитство. Опитът му подсказваше, че Рика е от онзи тип жени, които биха се впечатлили от бурното му минало. Тя обичаше да властва и да изследва границите, до които може да достигне властта й — отначало върху психиката, а след това може би и върху физиката.

Той приключи с почистването на пистолета, взе малка тубичка с масло и смаза спусъка и предпазителя. Мислеше си за Мария и Бруно. По време на вечерята в голямата уютна кухня те не бяха особено разговорчиви, а и той не ги подтикваше към разговор. Обичайната му сдържаност бе очевидна и той очакваше, че след време, когато свикнат с присъствието му, те ще се върнат към разговорите, които са водили и преди пристигането му.

Крийси предполагаше, че Мария е на около трийсет и пет. Тя бе едра и весела, проявяваше явно любопитство към него. Бруно беше към шейсетте, нисък мъж с мургаво продълговато лице и тих нрав.

Храната беше добра, домашно приготвена. Шницели, а след това пиле, мариновано в олио и лимонов сок. Въпреки че в последно време нямаше добър апетит, Крийси обичаше италианската кухня и знаеше много за нея. Позна флорентинския стил на готвене и попита Мария дали не е от Тоскана.

Тя отгатна причината за въпроса и бе поласкана. Да, Мария наистина беше от Тоскана, но преди пет години бе дошла в Милано да си търси работа. Крийси помоли Бруно да го разведе из околностите на къщата, за да може да запомни разположението. След това се извини и се качи в стаята си.

Изпразни пълнителя на пистолета от деветмилиметровите куршуми и изпробва пружината, както и пружините на двата резервни пистолета. След това отвори кутията с муниции и зареди и трите пълнителя. След като приключи, Крийси взе новия кожен кобур, който поставяше под мишницата си, и започна да втрива с парцалче мазнина в кожата, за да я омекоти.

Пинта щеше да бъде главният му проблем. По принцип той не се справяше с деца и това момиче нямаше да направи изключение. Нямаше опит в тази насока. Децата не бяха част от живота му и не предизвикваха у него други чувства, освен съжаление. Във всички войни, в които бе участвал, децата страдаха най-много: уплашени, често отделени от родителите си и почти винаги гладни. Спомни си децата в Конго — с подути коремчета и погледи, изпълнени с неразбиране. Във Виетнам приличаха на кукли. Бяха бомбардирани, минирани, обстрелвани. Казваха, че в Южен Виетнам има над един милион сирачета, и понякога имаше чувството, че е виждал всички тези деца. Беше се скрил в своята собствена черупка и не забелязваше страданието им. Трябваше да го направи. В противен случай щеше да полудее. Направи го много отрано. Виждаше ги, но от очите информацията не се предаваше на мозъка му.

Измежду най-тежките последствия от войната най-ужасно бе унищожаването на чувството за състрадание. Но сега трябваше да бъде близо до дете — за пръв път в живота си. Разбира се, не гладно, наранено, беззащитно дете, а дете, което трябваше да бъде предпазено от всичко това.

Когато Пинта го заведе в стаята му, тя застана зад него и започна да бъбри, докато той разопаковаше багажа си. Очевидно пристигането му бе голямо събитие в нейния живот. Като единствено дете тя твърде често се отегчаваше. Естествено бе да гледа на Крийси като на нещо повече от обикновен бодигард.

Първият й въпрос беше за Америка. Той й обясни, че не е живял там от години, но с това не намали ентусиазма й. Тя попита от коя част на САЩ е и Крийси отговори, че е от Юга, от Тенеси.

Той приключи с мазането на кобура и постави беретата в него. След това отиде до леглото и окачи ремъка на топката на месинговата рамка. Ръкохватката легна точно до възглавницата. На масата Крийси разтвори пътна карта на района между Милано и Комо. Съзнанието му сега бе заето с техническите подробности около работата. Въпреки че никога не бе работил като телохранител, той гледаше на работата по обичайния за военните начин. Трябваше да защитава нещо ценно. Потенциалният враг можеше да направи опит да я открадне. Крийси обмисляше тактиките. Опитът го накара да разгледа ситуацията и от обратната гледна точка — на врага. Можеха да откраднат поверената му „ценност“ в базата, тоест в къщата, или извън базата — на друго, често посещавано място, тоест в училище, или по пътя — тоест по пътя за натам и обратно.

На следващата сутрин трябваше да огледа околностите от гледна точка на безопасността и по-късно, както се бяха уговорили, Пинта щеше да му покаже училището, а той трябваше да проучи системите им за сигурност. Реши, че ако бъде направен опит за отвличане, това най-вероятно ще бъде по пътя, затова беше важно да проследи дневния маршрут, избирайки улиците в произволна последователност. Проследи пътната мрежа по картата и си направи бележки в полето.

След като приключи с това, Крийси отиде до гардероба и измъкна куфара си. Вътре имаше няколко бутилки скоч, увити във вестник. Отвори една от тях, извади чаша и си сипа първото питие. След това отново се замисли за основния си проблем — момичето. Реши, че най-важното е от самото начало да положи основи за приятелството им. Той не беше платен компаньон, а защитник, и тя трябваше да го разбере дори ако трябваше да бъде груб и безочлив с нея. Родителите й също трябваше да го разберат. Щеше да им го покаже ясно и ако не го приемат, трябваше да наемат някой друг.

Не беше мислил за това, преди да се заеме с работата, но срещата му с детето го накара сериозно да се замисли. Забеляза ентусиазма и очакванията й и това го накара да се почувства неспокоен. Трябваше да я държи изкъсо.

Той пи, докато свърши бутилката, после си легна. Огромният, уморен от живота, самовглъбен мъж се чувстваше несигурен в работата си.

Но Гуидо беше прав. Мислите му бяха заети.

 

 

На долния етаж, в спалнята, Рика и Еторе се любеха. Тя беше много настойчива, дишаше тежко и учестено, пръстите й се впиваха дълбоко в раменете му. Винаги се ръководеше от него, увеличавайки темпото постепенно, докато накрая го довеждаше до върха вещо и сигурно.

Но тази нощ се интересуваше само от себе си, доставяйки си удоволствие сама. Той се опита да се нагоди към темпото й, но усети как тя достигна върха на удоволствието, потрепервайки при оргазма. Еторе не успя да се нагоди към нея и закъсня. Почувства как Рика притихва под него. Това не го разтревожи. Знаеше, че по-късно пак ще го възбуди и ще се люби с него, сякаш свири на някакъв инструмент — виртуозно, използвайки невероятното си тяло и устни, докато утоли страстта му. Тя се гордееше с майсторството си да прави любов с него, харесваше й контролът, който притежаваше върху неговото тяло. Никога не го дразнеше сексуално, но имаше въображение, предлагаше разнообразие и се наслаждаваше на умението си.

Дишането й се успокои, Рика прокара ръка от врата надолу по гърба му и въздъхна доволно. Сега можеше да очаква ласки и нежни целувки. По-късно тя щеше да го събори по гръб и да му се отплати бавно и с умение, усмихвайки се заговорнически.

— Тя го харесва.

Той излезе от замечтания унес.

— Кого?

— Крийси. Пинта го харесва.

— Тя харесва идеята да няма гувернантка — поклати глава Еторе. — Би го харесала дори ако беше граф Дракула.

— Не — отвърна тя, — когато я сложих да си легне, тя ми каза, че той й прилича на мечок. „Мечо Крийси“ — така го нарече.

Еторе се засмя.

— Тя мисли, че всички мечки са като нейната играчка, която прегръща, преди да заспи. Но мечките могат да бъдат и опасни.

— Защо ще иска да бъде бодигард? — замисли се тя. — Това е прекалено кротка работа за начина на живот, който е водил.

Бяха стигнали до опасна тема.

— Вероятно е уморен от всичко това — каза Еторе. — Освен това вече не е в първа младост.

— Четирийсет и девет години — каза тя, спомняйки си досието. — Без семейство и без деца. Има ли някъде свой дом?

— Не знам. Съмнявам се. Такива хора трудно пускат корени.

Той се чудеше каква е причината Крийси да пие. Може би беше част от начина му на живот. След толкова битки и приключения човек става прекалено стар и не знае какво да прави.

Мислите на Рика се движеха паралелно с неговите.

— Тук има нещо нередно.

— Нередно?

— Да. В него има нещо. Като че ли наскоро е бил много болен. Много е самоуверен, но нещо не е наред. Може би е свързано с жена.

— Предположение, типично за жена — усмихна се Еторе.

Но след това Рика поклати глава.

— Не, не мисля, че е свързано с жена. Има нещо друго. Нещо липсва. Липсва някаква част от характера му. Заинтригува ме този Крийси — поне не е досаден.

Еторе беше доволен. Никога не бе му хрумвало, че тя може да бъде сексуално заинтригувана от Крийси. Отдавна бе затворил съзнанието си за подобни мисли. Но му беше известно, че тя обича да анализира хората. Да ги групира в строго определени категории. Ще се опита да направи това и с Крийси. Тя искаше да го номерира, подпечата и изясни в своя мироглед. Еторе помисли, че това ще бъде трудно осъществимо с човек като Крийси. Американецът беше чужд на нейния свят, съвсем чужд. Влиянията и емоциите, които я водеха, бяха чужди за този човек. Въпреки това Еторе беше доволен. Тя бе приела бодигарда, в понеделник Пинта отново тръгваше на училище и той би могъл да се върне към проблемите си в бизнеса. След това се досети за нещо странно.

— Каза ми, че той те плаши.

— Да, но може би „плаши“ не е точната дума. По някакъв начин предизвиква страх. Сякаш е опитомено животно, в чисто опитомяване не можеш да бъдеш напълно сигурен. Спомняш ли си немската овчарка на Аредо? След пет години тя изведнъж му се нахвърли и го ухапа.

— Той не е куче, Рика!

— Това е само пример. Крийси изглежда спокоен и замислен — като тлеещ въглен. Това е просто впечатление, не се тревожа. Наистина е интересен. Бих искала да знам повече за него — за миналото му имам предвид, за това как вижда нещата.

Тя се прозя и се свлече надолу в леглото. Думите й напомниха на Еторе, че и той знае малко за Крийси. Може би трябваше да се разрови по-надълбоко. Въпреки това, мислеше си той, агенцията го е одобрила. Там сигурно преглеждат поне криминалните досиета. Няма значение, стореното — сторено.

Рика леко се доближи до него. Дишаше равномерно. Беше заспала.

До сутринта той така и не си спомни, че го е оставила незадоволен.