Ето четири кутрета

с малки шарени нослета:

Шаро, Баро, Мурджо, Гинка —

цяла весела дружинка.

Имаха си те голям

хубав чичо Караман;

учеше ги той по двора,

как да гонят чужди хора,

да са умни, работливи,

да са чисти и учтиви,

всяко кокалче с лопата

да заравят те в земята.

Имаха си леля Роска,

учеше ги на обноска:

как да махат те юнашки

своите рунтави опашки,

как пред мъничките котки

да са весели и кротки.

Ей ги в малката градинка —

Шаро, Баро, Мурджо, Гинка,

ще събират те листата,

разпиляни по земята.

Гинка чеше си нослето:

— Бау! бау! бау! бау! —

работете вий, братлета,

мене ми омръзна вече.

В кухнята се тя завтече

и от кокалчета пресни

сготви манджици чудесни.

Само Мурджо, Шаро, Баро —

трима весели другари,

разкопаваха с лопата

във градината земята.

Баро чеше си вратлето:

— Бау! бау! бау! бау! —

работете вий, братлета,

мене ми омръзна вече.

Нови дрехи си облече,

бързо грабна барабана

и да думка той захвана:

— Дум! дум! дум! дум!

Ей и Мурджо тук залая:

— Бау! бау! бау! бау! —

да работя не желая.

Радио ще слушам аз,

днес е кучешкият час.

Седна Мурджо на кревата,

слуша с радост на душата!

Шаро сам-самин остана,

мисли: що ли да захвана?

Вместо да се излежава,

грабна вестник да продава

между кучия народ:

— Вестник „Кучешки живот“

аз продавам, господа!

— вика Шаро из града.

Ей го Шаро вестникаря

се завръща от пазаря.

Носи той на леля Роска

едър кокал за чорбица,

нова хубава метлица,

нова преса за картофи

и пържоли — цяла кофа!

И направи палачинки,

бели като куп снежинки.

Ех, че сладички са те,

има леля да яде!

Шаро беше умно куче,

взе и музика да учи —

и на старата гъдулка,

свири като на цигулка:

— Ям аз кокал и месенце,

сладки като от петленце!

И на Шаро се доще,

като мъничко дете,

малко да си поиграе —

почна весело да лае.

Мурджо целия в захлас

слуша кучешкия час,

Гинка пък чете на глас,

Баро бие барабана,

Шаро пак самин остана.

Към съседката надникна:

— Ау! Ау! — Шаро й подвикна.

На съседката му Цеца

беше й дошъл сънчеца

— спеше кротко на кревата

с бяла кукла във ръката.

Тук през дупката проврян,

вика Шаро Крачолан:

— Я ела във мойта стая

с тебе да си поиграя!

Ала Крачолан в количка

вози своята сестричка —

хич не иска и да знае,

че отсреща Шаро лае.

Шаро жално пак излая:

— Ay! ay! ay! ay! —

искам с вас да си играя.

Ала вън на булеварда

ей ги двамата с плакарди.

Всяко кучешко дете

на плакардите чете:

— Дайте кости от теленце!

— Дайте повече месенце!

И отново Шаро лае,

на кого — и той не знае:

— Ау! ау! ау! ау!

Чу го само стрина Гина

от съседната градина.

— Я млъкни бе, вироглавко!

Я млъкни бе, песоглавко!

Млъкна Шаро и с престилка

в двора сам се закандилка.

Там направи от калчица

куп кюфтенца за дечица.

И с количката направо

тръгна сам да ги продава;

— Хайде преснички кюфтета,

тук е, граждани, бюфета!

Мигом трепна му сърцето:

кой го дърпа за палтето?

Що да види: бяло коте

го поглежда мило, кротко!

Котенцето замяука:

— Аз дойдох при тебе тука,

мяу! мяу! мяу! мяу! —

за услуга да те моля.

(Шаро рече: моля, моля!)

— Аз не мога тук само̀

да си пусна туй писмо.

Шаро усложлив нали е,

до високата кутия

вдигна мъничкото коте.

А то мърка: мър! мър! мър! —

ти си днес така добър!

— Мяу! мяу! — ето тука

котенцето пак мяука:

— Още нещо ще те моля.

(Шаро рече: моля, моля!)

— Като мама, ако щеш,

приказки да ми четеш.

Шаро книжката прочете

за „Четирите котѐта“.

То отвърна: мър! мър! мър!

ти си днес така добър!

— Мяу! мяу! мяу! мяу! —

котенцето пак мяука:

— Още нещо ще те моля.

(Шаро рече: моля, моля!)

— Да ме заведеш дома;

мама забрани сама

улиците да пресичам.

Шаро вкъщи го поведе.

А то мърка: мър! мър! мър!

ти си днес така добър!

Шаро, без да се обръща,

влиза в котешката къща.

Котешката майка цяла

бе от радост засияла:

— Благодарна съм ти много,

че не гониш ти децата,

заповядай пак у нас,

ще сваря чорбица аз.

— Ще ви дойда — рече Шаро —

с твойто коте сме другари.

Шаро у дома завари

веселите си другари;

пеят песни за мишлета,

за кучкари, за момчета.

Шаро във реда застава

и другарите надпява.

Ала ето запъхтян

иде чичо Караман:

— Гинке, Мурджо, Шаро, Баро! —

почва чичо да се кара

— леля Роска обвини ви,

че сте днес били лениви.

Само Шаро тоя ден

от труда е уморен.

И четирите дечица

се изправиха в редица.

Чичо Караман им рече:

— За ленивци няма вече

нито кокал, ни чорбица.

Хайде, тръгвайте, дечица.

Всички листи съберете

и тогава ще ядете!

Вънка, в цветната градинка,

трима: Мурджо, Баро, Гинка

се навеждат и с ръчички

сбират листите самички.

И количката с ръка

теглят, бутат, ей така!

А пък Шаро тоя ден

беше славно награден.

Че е много работлив

и към котки милостив,

леля Роска му предложи

да яде додето може,

а пък чичо Караман

подари му аероплан.