Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Проходът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Twelve, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 16гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
sqnka(2022 г.)

Издание:

Автор: Джъстин Кронин

Заглавие: Дванайсетте

Преводач: Евелина Пенева

Година на превод: 2013

Издание: първо

Издател: ИК „Intense“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска (не е указана)

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Редактор: Митко Илиев

Коректор: Мая Накова

ISBN: 978-954-783-189-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1932

История

  1. —Добавяне

II
Приближеният
Пролетта
Годината на Нула

Това е оня кобен час, във който

гробовете разчекват паст и адът

изригва гибел.

Шекспир

Хамлет[1]

Три

Полицейско управление Денвър

Дело 193874

Район 6

Протокол от разпита на Лайла Биатрис Кайл

Направен от: детектив Рита Чърноу

3 май, 04:17

 

РЧ: Да се запише, че лицето е било изчерпателно уведомено за правата си и се е отказало от присъствието на адвокат по време на разпита. Разпитът се води от детектив Рита Чърноу, полицейско управление на Денвър, район шести. Часът е четири и седемнайсет сутринта. Доктор Кайл, бихте ли ми казали цялото си име?

ЛК: Лайла Биатрис Кайл.

РЧ: Вие сте ортопед-хирург в Дженерал Хоспитал в Денвър, нали така?

ЛК: Да.

РЧ: А знаете ли защо сте тук?

ЛК: В болницата се случи нещо. Искахте да ми зададете някакви въпроси. Каква е тази стая? Не съм била тук.

РЧ: Ние сме в полицейското управление, доктор Кайл.

ЛК: Проблеми ли имам?

РЧ: Говорихме за това, не помните ли? Опитваме се да разберем какво се е случило в спешното отделение тази вечер. Знам, че сте разстроена. Искам да ви задам само няколко въпроса.

ЛК: По мен има кръв. Защо по мен има кръв?

РЧ: Помните ли какво се случи в спешното отделение, доктор Кайл?

ЛК: Толкова съм уморена. Защо съм толкова уморена?

РЧ: Да ви донесем ли нещо? Кафе?

ЛК: Не мога да пия кафе. Бременна съм.

РЧ: Тогава вода? Искате ли вода?

ЛК: Добре.

(Прекъсване)

РЧ: Да започнем отначало. Снощи сте работили в залата за спешни случаи, нали?

ЛК: Не, бях горе.

РЧ: Но сте слезли в спешното?

ЛК: Да.

РЧ: В колко часа?

ЛК: Не съм сигурна. Някъде около един след полунощ. Изпратиха ми съобщение на пейджъра.

РЧ: Защо са ви изпратили съобщение на пейджъра?

ЛК: От ортопедите аз бях на повикване. Имаха пациент със счупена китка.

РЧ: Това господин Латърноу ли беше?

ЛК: Струва ми се, да.

РЧ: И какво друго ви казаха за него?

ЛК: Преди да сляза ли имате предвид?

РЧ: Да.

ЛК: Имал ухапване от животно.

РЧ: Като ухапване от куче ли?

ЛК: Май да. Не уточниха.

РЧ: Друго имаше ли?

ЛК: Имал висока температура. Повръщал.

РЧ: Само това ли ви казаха?

ЛК: Да.

РЧ: А когато стигнахте в спешното, какво видяхте?

ЛК: Беше на третото легло. Имаше само двама други пациенти. Обикновено в неделя е спокойно.

РЧ: Това по кое време е било?

ЛК: Един и петнайсет-един и трийсет.

РЧ: Вие прегледахте ли господин Латърноу?

ЛК: Не.

РЧ: Нека задам въпроса по друг начин. Вие видяхте ли пациента?

(Пауза)

РЧ: Доктор Кайл?

ЛК: Съжалявам, какъв беше въпросът?

РЧ: Видяхте ли господин Латърноу тази вечер в спешното отделение?

ЛК: Да. Там беше и Марк.

РЧ: Доктор Марк Шин ли имате предвид?

ЛК: Това му беше специалността. Говорихте ли с него?

РЧ: Доктор Шин е мъртъв, доктор Кайл. Той е една от жертвите.

ЛК: (Не се чува…)

РЧ: Бихте ли говорили по-високо, моля?

ЛК: Аз просто… не знам. Съжалявам… какво искате да знаете?

РЧ: Какво можете да ми кажете за господин Латърноу? Как го намерихте?

ЛК: Да съм го намерила?

РЧ: Ами да. Буден ли беше?

ЛК: Да.

РЧ: Какво друго забелязахте?

ЛК: Беше дезориентиран. Възбуден. Имаше странен цвят на лицето.

РЧ: Какво имате предвид?

(Пауза)

ЛК: Трябва да ида до тоалетната.

РЧ: Нека първо ви задам още няколко въпроса. Знам, че сте уморена. Обещавам, че ще ви измъкна оттук, колкото може по-скоро.

ЛК: Имате ли деца, детектив Чърноу?

РЧ: Моля?

ЛК: Имате ли деца? Любопитна съм.

РЧ: Да, двама синове.

ЛК: На колко години? Ако нямате нищо против въпроса ми.

РЧ: На пет и на седем. Трябва да ви задам още няколко въпроса. Мислете ли, че сте в състояние да отговорите?

ЛК: Обзалагам се обаче, че правите опити да си имате момиченце, нали? Повярвайте ми, нищо не може да се сравни с това, да си имаш дъщеричка.

РЧ: Да се съсредоточим върху господин Латърноу засега, става ли? Казахте, че бил превъзбуден. Бихте ли уточнили това определение?

ЛК: Да уточня?

РЧ: Да. Какво правеше той?

ЛК: Издаваше странен звук.

РЧ: Можете ли да го опишете?

ЛК: Прищракване в гърлото. Стенеше. Изглежда, много го болеше.

РЧ: Дадоха ли му някакво болкоуспокояващо?

ЛК: Бяха му дали трамадол. Мисля, че е било трамадол.

РЧ: Кой друг беше там, освен доктор Шин?

(Пауза)

РЧ: Доктор Кайл? Кой друг присъстваше, докато преглеждахте господин Латърноу?

ЛК: Една от сестрите. Опитваше се да го успокои. Той беше много разстроен.

РЧ: Друг?

ЛК: Не помня. Санитар… Не, двама санитари.

РЧ: И после какво стана?

ЛК: Той получи пристъп.

РЧ: Пациентът е получил апоплектичен удар, това ли казвате?

ЛК: Да.

РЧ: А вие какво направихте?

ЛК: Къде е съпругът ми?

РЧ: Отвън е. Дойде с вас. Не помните ли?

ЛК: Брад ли е тук?

РЧ: Съжалявам, кой е Брад?

ЛК: Съпругът ми. Брад Улгаст. Той е от ФБР. Може би го познавате?

РЧ: Доктор Кайл, обърквате ме. Мъжът, с когото дойдохте, се казва Дейвид Сентър. Не е ли той вашият съпруг?

(Пауза)

РЧ: Доктор Кайл? Разбирате ли какво ви питам?

ЛК: Разбира се, че Дейвид ми е съпруг. Какви странни неща само приказвам. Откъде се е взела цялата тази кръв? Катастрофа ли съм претърпяла?

РЧ: Не, доктор Кайл. Били сте в болницата. За това говорим. Преди три часа девет души са били убити в спешното отделение. Опитваме се да разберем какво се е случило.

(Пауза)

ЛК: То ме погледна. Защо ме погледна?

РЧ: Кое ви погледна, доктор Кайл?

ЛК: Беше ужасно.

РЧ: Кое?

ЛК: Първо уби сестрата. Толкова много кръв имаше. Направо океан.

РЧ: За господин Латърноу ли говорите? Той ли уби сестрата? Необходимо ми е да бъдете ясна.

ЛК: Пие ми се вода. Може ли вода?

РЧ: След минутка. Как господин Латърноу уби сестрата?

ЛК: Стана светкавично. Възможно ли е някой да се движи така светкавично?

РЧ: Моля съсредоточете се, доктор Кайл. С какво господин Латърноу уби сестрата? Имаше ли оръжие?

ЛК: Оръжие ли? Никакво оръжие не помня.

РЧ: Тогава как го направи?

(Пауза)

РЧ: Доктор Кайл?

ЛК: Не можех да помръдна. То просто… ме гледаше.

РЧ: Нещо ви е гледало? Имаше ли и друг в залата?

ЛК: Направи го с устата. Така я уби.

РЧ: Казвате, че господин Латърноу е ухапал сестрата ли?

(Пауза.)

ЛК: Бременна съм, знаете. Ще имам бебе.

РЧ: Виждам, доктор Кайл. Знам, че това е много натоварващо.

ЛК: Трябва да си почина. Искам да се прибера у дома.

РЧ: Ще се помъчим да ви изведем оттук колкото е възможно по-скоро. Само да уточним: твърдите, че господин Латърноу е ухапал сестрата, така ли?

ЛК: Тя добре ли е?

РЧ: Тя е обезглавена, доктор Кайл. Вие държахте трупа, когато пристигнахме. Не помните ли?

ЛК: (Не се чува…)

РЧ: Бихте ли говорили по-високо, моля?

ЛК: Не проумявам какво искате. Защо ми задавате тези въпроси?

РЧ: Защото сте били там. Вие сте единственият ни свидетел. Нощес сте видели как умират деветима души. Били са разкъсани, доктор Кайл.

ЛК: (Не се разбира…)

РЧ: Доктор Кайл?

ЛК: Онези очи. Все едно през тях надзърташ в ада. Сякаш пропадаш в мрака. Вярвате ли в ада, детектив?

РЧ: Чии очи?

ЛК: Не бяха на човек. Не биха могли да са на човек.

РЧ: За господин Латърноу ли говорите отново?

ЛК: Не мога да мисля за това. Трябва да мисля за бебето.

РЧ: Какво видяхте? Кажете ми какво видяхте.

ЛК: Искам да се прибера у дома. Не искам да говоря повече за това. Не ме принуждавайте.

РЧ: Как бяха убити онези хора, доктор Кайл?

(Пауза)

РЧ: Доктор Кайл, добре ли сте?

(Пауза)

РЧ: Доктор Кайл?

(Пауза)

РЧ: Доктор Кайл?

Бележки

[1] Прев. Валери Петров, по изданието „Шекспир. Събрани съчинения“. Том 3. — Б.пр.