Метаданни
Данни
- Серия
- Проходът (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Twelve, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Евелина Пенева, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Апокалиптична фантастика
- Вампири и върколаци
- Научна фантастика
- Постапокалипсис
- Приключенска фантастика
- Социална фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- sqnka(2022 г.)
Издание:
Автор: Джъстин Кронин
Заглавие: Дванайсетте
Преводач: Евелина Пенева
Година на превод: 2013
Издание: първо
Издател: ИК „Intense“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска (не е указана)
Печатница: ДП „Димитър Благоев“
Редактор: Митко Илиев
Коректор: Мая Накова
ISBN: 978-954-783-189-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1932
История
- —Добавяне
II
Приближеният
Пролетта
Годината на Нула
Това е оня кобен час, във който
гробовете разчекват паст и адът
изригва гибел.
Три
Полицейско управление Денвър
Дело 193874
Район 6
Протокол от разпита на Лайла Биатрис Кайл
Направен от: детектив Рита Чърноу
3 май, 04:17
РЧ: Да се запише, че лицето е било изчерпателно уведомено за правата си и се е отказало от присъствието на адвокат по време на разпита. Разпитът се води от детектив Рита Чърноу, полицейско управление на Денвър, район шести. Часът е четири и седемнайсет сутринта. Доктор Кайл, бихте ли ми казали цялото си име?
ЛК: Лайла Биатрис Кайл.
РЧ: Вие сте ортопед-хирург в Дженерал Хоспитал в Денвър, нали така?
ЛК: Да.
РЧ: А знаете ли защо сте тук?
ЛК: В болницата се случи нещо. Искахте да ми зададете някакви въпроси. Каква е тази стая? Не съм била тук.
РЧ: Ние сме в полицейското управление, доктор Кайл.
ЛК: Проблеми ли имам?
РЧ: Говорихме за това, не помните ли? Опитваме се да разберем какво се е случило в спешното отделение тази вечер. Знам, че сте разстроена. Искам да ви задам само няколко въпроса.
ЛК: По мен има кръв. Защо по мен има кръв?
РЧ: Помните ли какво се случи в спешното отделение, доктор Кайл?
ЛК: Толкова съм уморена. Защо съм толкова уморена?
РЧ: Да ви донесем ли нещо? Кафе?
ЛК: Не мога да пия кафе. Бременна съм.
РЧ: Тогава вода? Искате ли вода?
ЛК: Добре.
(Прекъсване)
РЧ: Да започнем отначало. Снощи сте работили в залата за спешни случаи, нали?
ЛК: Не, бях горе.
РЧ: Но сте слезли в спешното?
ЛК: Да.
РЧ: В колко часа?
ЛК: Не съм сигурна. Някъде около един след полунощ. Изпратиха ми съобщение на пейджъра.
РЧ: Защо са ви изпратили съобщение на пейджъра?
ЛК: От ортопедите аз бях на повикване. Имаха пациент със счупена китка.
РЧ: Това господин Латърноу ли беше?
ЛК: Струва ми се, да.
РЧ: И какво друго ви казаха за него?
ЛК: Преди да сляза ли имате предвид?
РЧ: Да.
ЛК: Имал ухапване от животно.
РЧ: Като ухапване от куче ли?
ЛК: Май да. Не уточниха.
РЧ: Друго имаше ли?
ЛК: Имал висока температура. Повръщал.
РЧ: Само това ли ви казаха?
ЛК: Да.
РЧ: А когато стигнахте в спешното, какво видяхте?
ЛК: Беше на третото легло. Имаше само двама други пациенти. Обикновено в неделя е спокойно.
РЧ: Това по кое време е било?
ЛК: Един и петнайсет-един и трийсет.
РЧ: Вие прегледахте ли господин Латърноу?
ЛК: Не.
РЧ: Нека задам въпроса по друг начин. Вие видяхте ли пациента?
(Пауза)
РЧ: Доктор Кайл?
ЛК: Съжалявам, какъв беше въпросът?
РЧ: Видяхте ли господин Латърноу тази вечер в спешното отделение?
ЛК: Да. Там беше и Марк.
РЧ: Доктор Марк Шин ли имате предвид?
ЛК: Това му беше специалността. Говорихте ли с него?
РЧ: Доктор Шин е мъртъв, доктор Кайл. Той е една от жертвите.
ЛК: (Не се чува…)
РЧ: Бихте ли говорили по-високо, моля?
ЛК: Аз просто… не знам. Съжалявам… какво искате да знаете?
РЧ: Какво можете да ми кажете за господин Латърноу? Как го намерихте?
ЛК: Да съм го намерила?
РЧ: Ами да. Буден ли беше?
ЛК: Да.
РЧ: Какво друго забелязахте?
ЛК: Беше дезориентиран. Възбуден. Имаше странен цвят на лицето.
РЧ: Какво имате предвид?
(Пауза)
ЛК: Трябва да ида до тоалетната.
РЧ: Нека първо ви задам още няколко въпроса. Знам, че сте уморена. Обещавам, че ще ви измъкна оттук, колкото може по-скоро.
ЛК: Имате ли деца, детектив Чърноу?
РЧ: Моля?
ЛК: Имате ли деца? Любопитна съм.
РЧ: Да, двама синове.
ЛК: На колко години? Ако нямате нищо против въпроса ми.
РЧ: На пет и на седем. Трябва да ви задам още няколко въпроса. Мислете ли, че сте в състояние да отговорите?
ЛК: Обзалагам се обаче, че правите опити да си имате момиченце, нали? Повярвайте ми, нищо не може да се сравни с това, да си имаш дъщеричка.
РЧ: Да се съсредоточим върху господин Латърноу засега, става ли? Казахте, че бил превъзбуден. Бихте ли уточнили това определение?
ЛК: Да уточня?
РЧ: Да. Какво правеше той?
ЛК: Издаваше странен звук.
РЧ: Можете ли да го опишете?
ЛК: Прищракване в гърлото. Стенеше. Изглежда, много го болеше.
РЧ: Дадоха ли му някакво болкоуспокояващо?
ЛК: Бяха му дали трамадол. Мисля, че е било трамадол.
РЧ: Кой друг беше там, освен доктор Шин?
(Пауза)
РЧ: Доктор Кайл? Кой друг присъстваше, докато преглеждахте господин Латърноу?
ЛК: Една от сестрите. Опитваше се да го успокои. Той беше много разстроен.
РЧ: Друг?
ЛК: Не помня. Санитар… Не, двама санитари.
РЧ: И после какво стана?
ЛК: Той получи пристъп.
РЧ: Пациентът е получил апоплектичен удар, това ли казвате?
ЛК: Да.
РЧ: А вие какво направихте?
ЛК: Къде е съпругът ми?
РЧ: Отвън е. Дойде с вас. Не помните ли?
ЛК: Брад ли е тук?
РЧ: Съжалявам, кой е Брад?
ЛК: Съпругът ми. Брад Улгаст. Той е от ФБР. Може би го познавате?
РЧ: Доктор Кайл, обърквате ме. Мъжът, с когото дойдохте, се казва Дейвид Сентър. Не е ли той вашият съпруг?
(Пауза)
РЧ: Доктор Кайл? Разбирате ли какво ви питам?
ЛК: Разбира се, че Дейвид ми е съпруг. Какви странни неща само приказвам. Откъде се е взела цялата тази кръв? Катастрофа ли съм претърпяла?
РЧ: Не, доктор Кайл. Били сте в болницата. За това говорим. Преди три часа девет души са били убити в спешното отделение. Опитваме се да разберем какво се е случило.
(Пауза)
ЛК: То ме погледна. Защо ме погледна?
РЧ: Кое ви погледна, доктор Кайл?
ЛК: Беше ужасно.
РЧ: Кое?
ЛК: Първо уби сестрата. Толкова много кръв имаше. Направо океан.
РЧ: За господин Латърноу ли говорите? Той ли уби сестрата? Необходимо ми е да бъдете ясна.
ЛК: Пие ми се вода. Може ли вода?
РЧ: След минутка. Как господин Латърноу уби сестрата?
ЛК: Стана светкавично. Възможно ли е някой да се движи така светкавично?
РЧ: Моля съсредоточете се, доктор Кайл. С какво господин Латърноу уби сестрата? Имаше ли оръжие?
ЛК: Оръжие ли? Никакво оръжие не помня.
РЧ: Тогава как го направи?
(Пауза)
РЧ: Доктор Кайл?
ЛК: Не можех да помръдна. То просто… ме гледаше.
РЧ: Нещо ви е гледало? Имаше ли и друг в залата?
ЛК: Направи го с устата. Така я уби.
РЧ: Казвате, че господин Латърноу е ухапал сестрата ли?
(Пауза.)
ЛК: Бременна съм, знаете. Ще имам бебе.
РЧ: Виждам, доктор Кайл. Знам, че това е много натоварващо.
ЛК: Трябва да си почина. Искам да се прибера у дома.
РЧ: Ще се помъчим да ви изведем оттук колкото е възможно по-скоро. Само да уточним: твърдите, че господин Латърноу е ухапал сестрата, така ли?
ЛК: Тя добре ли е?
РЧ: Тя е обезглавена, доктор Кайл. Вие държахте трупа, когато пристигнахме. Не помните ли?
ЛК: (Не се чува…)
РЧ: Бихте ли говорили по-високо, моля?
ЛК: Не проумявам какво искате. Защо ми задавате тези въпроси?
РЧ: Защото сте били там. Вие сте единственият ни свидетел. Нощес сте видели как умират деветима души. Били са разкъсани, доктор Кайл.
ЛК: (Не се разбира…)
РЧ: Доктор Кайл?
ЛК: Онези очи. Все едно през тях надзърташ в ада. Сякаш пропадаш в мрака. Вярвате ли в ада, детектив?
РЧ: Чии очи?
ЛК: Не бяха на човек. Не биха могли да са на човек.
РЧ: За господин Латърноу ли говорите отново?
ЛК: Не мога да мисля за това. Трябва да мисля за бебето.
РЧ: Какво видяхте? Кажете ми какво видяхте.
ЛК: Искам да се прибера у дома. Не искам да говоря повече за това. Не ме принуждавайте.
РЧ: Как бяха убити онези хора, доктор Кайл?
(Пауза)
РЧ: Доктор Кайл, добре ли сте?
(Пауза)
РЧ: Доктор Кайл?
(Пауза)
РЧ: Доктор Кайл?