Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (86)

Понеделник, 26 април 2004 г.

В неделя Лий остана няколко часа. Преди това беше на работа или където ходи, когато не е тук. Когато влезе в неделя, се запитах дали няма пак да ме удари, но той изглеждаше съвсем доволен от себе си, от находчивостта си.

— Защо смени ключалките? — попита ме дружелюбно, докато обядвахме.

Напрегнах се, но се насилих да отговоря:

— Не знам. След обира реших, че ще е по-безопасно.

— Щеше ли да ми дадеш нов ключ?

— Разбира се.

Той се засмя.

Когато отидох на работа днес сутринта, изпратих писмо на Джонатан Болдуин да попитам какъв точно човек търси. По-късно следобед ми отговори.

Катрин,

Зарадва ме, че откликваш. В общи линии търся някой да ми помогне да установя клона си в Ню Йорк. Някой с консултантски опит, но по-важното е да е ентусиазиран и отдаден. Държа да е достатъчно гъвкав, за да забелязва откриващите се напред възможности. Помня, че преди години ти имаше вид на човек, който един ден ще ръководи голяма организация.

Бих ти помогнал за работна виза, а разполагам и с апартамент в Ъпър Ийст Енд (не е луксозен, но има балкон с южно изложение, което е предимство). В някой бъдещ момент вероятно ще изскочи потенциално партньорско място в компанията.

Неудобството е, че ми трябва човек бързо. От Ню Йорк ми звънят постоянно с бизнес предложения, които отхвърлям заради ангажименти във Великобритания. Колкото по-бързо намеря човек за офиса, толкова по-добре.

Имаш ли някакви идеи?

Поздрави,

Джонатан

Запитах се дали ще се справя. Ако успеех да уредя всичко по телефона и с имейли, да обсъдя нещата с него, докато съм на работа, това се очертаваше като начин да се измъкна. Имаше изгледи да се озова в Ню Йорк, преди Лий да се усети. Ако замина за Америка, макар и с краткосрочен договор — дори за три месеца — ще спечеля време да реша какво да предприема по-нататък. Имаше начин да уредя да ме пуснат и за по-дълго от настоящата работа.

Нуждаех се от достатъчно време, за да избягам от него.