Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (61)

Сряда, 26 декември 2007 г.

Карай да върви.

Толкова пъти проверих апартамента през последните двайсет и четири часа, че направо се скапах, за да продължа. Не настъпи обичайното облекчение, но и паниката не ме завладя. Мислех за Стюарт и се питах дали съм провалила всичко; чудех се дали единственият приятел, който имам, ще ми проговори отново.

Той не разбираше. Как да разбере? Нямаше и най-бегла представа.

Във всеки случай можеше да се каже, че му правя услуга. И той беше наранен от предателството на Хана. Не му трябваше друга мъчителна връзка с жена като мен.

Сутринта чух гласове някъде от сградата. Припълзях до вратата и се напрегнах да чуя по-ясно. Стюарт и госпожа Макензи разговаряха долу.

— … стой на топло.

Не долових какво му отговори тя. Двамата не спираха да говорят и почти не правеха паузи между изреченията. Замислих се дали да не отворя вратата, за да ги чувам, но после щеше да се наложи да проверявам пак.

Чух я да се смее; и Стюарт се засмя.

— Нещата доста са напреднали оттогава, нали? — попита той.

Отново прозвуча госпожа Макензи. Отделни думи, фрази…

— … да не те бавя… имаш работа…

И Стюарт:

— Ако ти трябва нещо, кажи. Насреща съм…

Тръгна да се качва нагоре. Притиснах се към вратата, без да дишам, и надзърнах през шпионката. Нима проверявах дали наистина е той? Или просто отчаяно се нуждаех да го видя, да се уверя, че е добре?

Фигурата му попадна в полезрението ми, но размазана от шпионката. Носеше торба с провизии, от която стърчеше франзела. Исках да спре, да се поколебае, да хвърли поглед към вратата ми, ала той не направи нищо подобно. Продължи към втория етаж, като вземаше по две стъпала наведнъж.