Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (58)

Събота, 17 януари 2004 г.

„Спред Игъл“ гъмжеше от народ, повечето приятели на Силвия от „Ланкастър Гардиан“. Шумът беше невероятен и дори имаше дисководещ, макар виковете и смехът да заглушаваха музиката. Съдейки по шума и състоянието на присъстващите, очевидно пиеха отдавна.

Силвия посрещаше гостите си на бара и изглеждаше още по-красива и екзотична от обикновено. Носеше пурпурна пола и яркозелената копринена блуза с цвета на очите й, достатъчно разкопчана, за да разкрива щедра част от бюста й в черешовочервен сутиен. Когато ме видя, нададе писък, откъсна се от наобиколилите я мъже в костюми и притича да ме прегърне. От нея се носеше аромат на скъп парфюм, джин и свинско.

— Боже мой, не е за вярване! Ще работя в „Дейли Мейл“!

И двете заподскачахме, преди да се сетя за Лий и да се дръпна настрана.

Силвия пристъпи напред с най-изкусителната си усмивка, подаде му ръка и направи лек реверанс.

— Здравей отново, Лий.

За щастие той я дари с щедра усмивка и я целуна по бузата. Това обаче явно не беше достатъчно за Силвия. Обгърна врата му и силно го прегърна. Той ме погледна над рамото й и ми намигна.

След това като че ли се успокои. Аз се разхождах из заведението, говорех с приятели, пиех далеч повече, отколкото беше редно, приемах да ме черпят бегли познати или дори съвсем непознати. От време на време зървах Лий и всеки път той изглеждаше добре. Разговаряше предимно с Карл Стивънсън, редактора на Силвия, откакто постъпи във вестника. По-късно го зърнах в компанията около Силвия, която разговаряше ту с него, ту с другите наоколо. Той забеляза, че го гледам, усмихна ми се и пак ми намигна.

Е, явно няма да стоим само час, помислих си, докато развеселено наблюдавах как на бара Лий разговаря оживено с Лен Джоунс, главния криминален репортер. Именно той преследва неуморно цяло лято Силвия, независимо от съществуванието на госпожа Анабел Джоунс, която неведнъж заплаши да го кастрира с ножици за нокти.

Приближих се до Лий на бара и се сгуших в него.

В отговор той ме дари с ухаеща на бира целувка над ухото.

— О, не спомена, че тази прекрасна богиня е твоя! — подхвърли Лен и пиянски размаха халбата бира в моя посока.

— Здравей, Лен — поздравих аз.

— Кат, сексапилна кукло, как си? Защо не си приказваш с мен?

— Току-що дойдох да си поприказваме — парирах аз. — Да не мислиш, че дойдох с надеждата Лий да ми купи още едно питие?

Той схвана намека и подаде на бармана десетачка, срещу която получих водка. В този момент Лен измърмори, че отива до тоалетната.

— Изглежда се забавляваш — прошепнах аз в ухото на Лий.

Той кимна и ме погледна в очите. Вече започвах много добре да разбирам какво му е, как се чувства. Досещах се какво си мисли и краката ми се подкосиха. Без да откъсвам очи от неговите, плъзнах ръка върху чатала му и през джинсите усетих колко е възбуден. Леко го стиснах и видях как той поруменя, после отдръпнах ръка и отпих от питието си.

— Много обичаш да се закачаш — изръмжа той в ухото ми.

— Чакай да видиш какво ще последва вкъщи — отвърнах аз.

По изражението му разбрах, че не е склонен да чака толкова дълго.

Ако трябва да съм честна, доставяше ми огромно удоволствие да го дразня. Отидох да потанцувам със Силвия. Беше си събула обувките и се вихреше на покритата с ламинат част от пода, определена за дансинг.

Видях го, че ни наблюдава; Силвия също го забеляза, затова ме притегли и здравата ме прегърна.

— Силвия, не прави така! — смъмрих я аз, когато най-после ме пусна.

— Значи ли, че няма никакъв шанс да направим тройка, преди да замина за Лондон? — попита тя в отговор.

Засмях се и погледнах Лий. Възхищението в очите му беше повече от очевидно.

— Какво очакваш да отговори той? — попитах на свой ред.

Тя ме прегърна през кръста и двете се извъртяхме да го погледнем.

— Дяволски привлекателен е! — възкликна тя.

— Знам и затова е само мой!

Разсмяхме се и се прегърнахме. После заподскачахме под звуците на песента „Лейди Мармалейд“.

Вниманието на Силвия не се задържа дълго върху мен обаче. Двама запотени непознати млади мъже я привлякоха в групата си. Според мен въобще не бяха от вестника, но на Силвия не й пукаше.

Лий беше изчезнал. Стоях на дансинга притисната от телата на танцуващите; ушите ми бръмчаха от шума и аз мислено се упреквах защо не облякох нещо по-леко вместо кадифената рокля.

По едно време изпитах потребност да отида в тоалетната. Хвърлих отчаян поглед на опашката пред дамската и се насочих към мъжката.

— Не ви гледам — съобщих аз на няколкото мъже пред писоарите, заключих се в кабинката и се облекчих.

После, пробивайки си път сред пияните тела, тръгнах да търся Лий. Отново стоеше на бара и бъбреше с Лен.

— Ще ни извиниш ли за секунда? — обърнах се любезно към Лен.

Лен вдигна вежди, но кимна и поръча на бармана нова халба.

Хванах Лий за ръката и го повлякох по коридора край тоалетните в градината на бирарията отвън. В пространството около вратата доста голяма тълпа бе излязла да поеме глътка чист въздух, но аз го отведох по-нататък, през портата в края на градината, където имаше детска площадка. През лятото тук гъмжеше от деца, но в момента беше пусто и много, много тъмно.

Не се налагаше да го влача; той се досети бързо накъде го водя, пое инициативата и започна да ме тегли.

Препънах се в буренясала бабуна и седнах в края на маса за пикник; запретнах си полата, доволна, че в последния момент смених чорапогащника с чорапи, и още по-доволна, че захвърлих пликчетата си в кофата за боклук в мъжката тоалетна.

На фона на оранжевата светлина от прозорците в града едва различавах силуета му, но ясно чувах тежкото му дишане. Пъхнах показалец през колана на джинсите му и го притеглих към себе си. Разкопчах колана и свалих ципа, а ръката му се плъзна между бедрата ми. Открил, че съм без бельо, той простена.

Залепи грубо устни към моите, после ги откъсна колкото да прошепне в ухото ми:

— Ти си похотлива мръсна кучка.

— Млъкни — срязах го аз. — Сто процента сега се радваш, задето предпочетох тази рокля, нали?

Отне му малко по-дълго да свърши, защото беше пил. Забавлявах се, че ме чука в мразовитата нощ, но част от мен започна да се притеснява да не би някой да ни чуе какви звуци издаваме. Друга част от мен започна сериозно да се тревожи дали в дупето ми няма да се набият съчки.

В този момент той ме обърна с лице към масата. С една ръка ми вдигна полата, а с другата обгърна талията ми и ме облада отзад. През стиснати зъби издаваше болезнени звуци. Притисната към масата, за момент останах без дъх и усетих грубата повърхност на дървото, в което се бях вкопчила с всички сили. Държеше ме за бедрата и проникваше напористо и силно, от което започваше да ме боли.

Между отделните тласъци вече различавах и други шумове. Той ли ги издаваше? Не, идваха отдалеч. И в следващия миг — въобще не можеше да става въпрос за грешка — чух женски кикот. Някой друг също се наслаждаваше на обладаване на открито. Детската площадка очевидно беше пренаселена. Поколебах се дали да кажа нещо и леко се напрегнах; несъмнено това е бил желаният резултат, защото в следващия миг Лий свърши с такава сила, че коремът ме заболя от притискането в ръба на масата.

Моментално се отдръпна от мен и си вдигна джинсите, като ме остави сама да си оправя роклята. Чух го да си прочиства гърлото в момента, когато откъм пързалката изскочиха две фигури; ярката зелена блуза се забелязваше дори от разстояние. Зад Силвия, хванал се за ръката й като за спасителен пояс, с гузно изражение пристъпваше Карл Стивънсън.

— Добър вечер — поздрави Силвия ухилена.

Намигна ми, мина край нас и се отправи към заведението.

Хванати за ръка, ние отидохме до страничната врата, прекосихме паркинга и излязохме да търсим такси. Аз отново треперех.

— Вие, жените, защо никога не носите палта, по дяволите? — промърмори Лий и ме обгърна с ръка през раменете.

— Нали имам теб да ме топлиш — целунах го аз по врата.

Тази част от вечерта премина чудесно; и прибирането с такси също беше чудесно, особено като се има предвид, че беше поставил ръка между бедрата ми и ме опипваше през цялото време.

Когато се прибрахме обаче, нещо се промени.

— Отивам да си взема душ — обявих аз.

Той стоеше във всекидневната като буреносен облак, с натикани в джобовете на джинсите ръце.

— Аз се прибирам вкъщи — заяви.

Обърнах се към него смаяна; колебаех се дали след цялото пищене в ушите съм го чула правилно.

— Вкъщи ли каза, че се прибираш?! Защо? Няма ли да останеш?

Приближих се към него и обвих кръста му с ръце. Известно време той остана с ръце в джобовете, после ги извади, хвана ме за раменете и нежно, но решително ме оттласна от себе си.

— Какво има? — попитах аз разтревожена, чувствайки как приятното усещане за алкохолно опиянение се изпарява.

Той се вторачи в мен. Очите му бяха тъмни и пълни с гняв, какъвто не бях виждала дотогава.

— Какво има ли? Наистина ли не се досещаш? Боже!

— Лий, кажи ми, по дяволите! Какво направих?

Той поклати глава сякаш се стараеше да я избистри.

— Даваш ли си сметка какво направи? Излезе от мъжката тоалетна, при това без пликчета!

— Вмъкнах се там само защото пред дамската имаше опашка. Със Силвия винаги го правим, за да не чакаме — заобяснявах аз плахо.

— Силвия! — избухна той. — Това е съвършено друга история! Как само се прегръщахте по дансинга, как се притискахте?!

— Надявах се да ти се стори еротично — промърморих аз, усещайки как сълзите ми напират. Нещата се бяха объркали ужасно. — За нищо на света не бих правила секс с нея.

Очевидно моментът не беше подходящ да спомена предложението й за тройка.

— Само, за бога, не започвай да цивриш! — изкрещя той. — Да не си посмяла да цивриш.

Насилих се да не се разплача.

— Лий, свалих си пликчетата в тоалетната, защото планирах да тръгна да те търся — простенах аз.

— И откъде да съм сигурен? Какво пречи да си се чукала с някого там? Ти си мръсна, долна кучка!

Това вече ме засегна.

— Я не ме обиждай! Не си го изкарвай на мен! Не те чух да се оплакваш, докато ме чукаше в градината!

— А ти изведе приятелката си там, за да имаме и публика!

— Представа нямах, че е вън!

— Често ли го правите, а? Гледате се взаимно, така ли? По дяволите!

— Не! — Малко послъгвах. Бяхме го правили един-два пъти заради забавата. Беше нещо като предизвикателство да видим коя ще изведе някого на детската площадка първа. Но не и тази вечер… — Лий? — Докоснах го по ръката; мъчех се да си го върна, да го умилостивя, да го успокоя. Той ме отблъсна. — Хайде, наистина съжалявам. Въобще не беше както го описваш. Лий…

Отново го докоснах, но той пак ме отблъсна. Този път — по-силно, и с двете си ръце. Паднах на дивана и за миг останах без дъх.

Той рязко си пое въздух и ми обърна гръб.

— Ще си вървя — измърмори.

Седях на дивана потресена от силата на гнева му, но и от перспективата да го загубя.

— Да, най-добре си върви — успях да промълвя.

След като си тръгна, посветих цял час на дълъг горещ душ. После започнах да обикалям от стая в стая. Премислях думите му и как бе изтълкувал поведението ми. Не бях се чукала с друг; дори не бях флиртувала с друг; а Силвия не се броеше, защото ми бе най-добрата приятелка на света. Не беше прав. Но после се замислих: та той не познаваше никого от присъстващите. Изоставих го и тръгнах да разговарям с други хора, с които се смеех и шегувах. А и наистина се натискахме със Силвия на дансинга. Боже!

Втория час прекарах сгушена на дивана, прегърнала колене. Взирах се невиждащо в телевизионния екран. Въздействието на алкохола изцяло се изпари.

Точно обмислях дали да не си легна, независимо че нямаше да успея да заспя, когато на вратата тихо се почука. И после всичко се подреди, защото той отново се появи. Светлината в антрето огряваше лицето му и ясно виждах сълзите, цялата болка и наранената му душа. Залитна към мен и промълви:

— Извинявай, Катрин. Извинявай.

Прегърнах го и го придърпах навътре, като го целувах нежно. Беше замръзнал; явно беше вървял километри. Съблякох го и го натиках под душа. Почти се повтори първата нощ, когато дойде вкъщи с кръв по веждата и три счупени ребра.

— Извинявай — прошепна отново той, сгушил се до мен в леглото, за да се сгрее.

— Няма защо, Лий. Ти се оказа прав. Не се държах добре. Извинявай. Никога вече няма да се повтори.

След това ме люби. Беше изключително нежен.

Часове по-късно лежах в тъмнината на спалнята, заслушана в равномерното му дълбоко дишане. Най-после прошепнах въпроса, който се въртеше в главата ми, откакто за пръв път видях очите му:

— Кой ти разби сърцето, Лий? Коя беше?

Забави отговора си дълго. Дори помислих, че е заспал. Но накрая прошепна, все едно изричаше заклинание:

— Наоми…

На следващото утро не помнех откъде са синините по ръцете ми, но не бях забравила името; нито начина, по който го произнесе — с благоговение и въздишка.