Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (40)

Понеделник, 22 декември 2003 г.

Последният понеделник преди Коледа — пазаруване до последния момент и финални приготовления за двудневния празник.

В шест и половина в центъра на града още кипеше живот. Преоблякох се в службата, приготвих се за прекарване на вечерта с момичетата и излязох да потърся подарък за Лий. После щях да отида в „Чешър“. Тази седмица той работеше; не в „Ривър“, а на другото, неназовано пред мен място. То го отделяше от мен за дни, връщаше се оттам изтощен, а понякога и в отвратително настроение.

В „Маркс енд Спенсър“ се запътих право към щанда за мъжки ризи и потърсих нещо, което би носил; което би накарало сините му очи да изпъкнат още повече.

Увлечена в избора и потънала в мечти за Коледа, си припявах песничката, която звучеше по уредбата в магазина. Пред мен се изпречи фигура и спря.

Вдигнах поглед: Лий стоеше с победоносно изражение.

Изпищях от радост, докато той ме държеше в прегръдките си, а после дълго и страстно ме целуна. Ухаеше на мента.

— Мислех, че си на работа — отбелязах аз на масата в кафенето след няколко минути.

— Работя — отвърна той. — Просто съм в кратка почивка, това е всичко.

Кафенето беше спокойно; бяхме само ние, млада двойка близо до вратата и възрастна двойка с чайник чай и две порции риба — седяха до прозорците, обърнати към коледната украса на Хай Стрийт. Зад тезгяха персоналът бършеше чаши и чинии.

— Липсваше ми снощи — обяви той. — Не спрях да мисля за теб и влажното ти влагалище.

Усетих как се изчервявам и се огледах. Никой не беше достатъчно близко, за да ни чуе, но пък и Лий не беше снишил гласа си.

— Сега влажно ли е? — попита, без да откъсва очи от мен.

— Всеки момент ще бъде — отвърнах въпреки цялото си смущение.

Той се облегна назад на стола и погледна към скута си. Започнах да се чувствам още по-неловко. Наведох се напред през масата, проследих погледа му и видях точно каквото очаквах да видя.

— Лий, сериозно, не тук.

За миг ми се стори, че ще възрази и ще притегли ръката ми под масата, но той въздъхна и седна нормално.

— Къде си тръгнала, издокарана така? — попита той.

— Имам среща с Луиз и Клер в „Чешър“.

Продължи да ме наблюдава и накрая се засмях.

— Какво? Какво има? — недоумявах аз.

— Намери ли нещо по магазините?

— Аз си знам.

— Доста места обиколи. „Бъртън“, „Принсипълс“, „Некст“, а сега и тук.

— Следиш ли ме?

Той сви рамене и в следващия миг се появи нахаканата му усмивка.

— Да кажем, че съм един от многото мъже, които те зяпат похотливо в тази пола днес.

— Ти поне си щастливецът, който си играе с онова, което е отдолу — отвърнах аз.

Лий си допи кафето и стана.

— Време е да се връщам на работа — обяви. Наведе се и ме целуна настървено. — Не закъснявай довечера.

Възрастната двойка до прозореца се изправи и си събра торбите с покупките. Жена с униформа на кафенето се появи и започна да раздига масата.

Седях с чашата кафе в ръце и се питах дали наистина искам да отида в „Чешър“ тази вечер. Изневиделица той се появи отново и застана като стена между мен и останалата част от заведението.

— Свали си пликчетата — нареди.

Погледнах го смаяна.

— Шегуваш ли се?

— Не се шегувам. Свали ги. Никой няма да те види.

Стараейки се да правя възможно по-малко движения, повдигнах полата си, смъкнах пликчетата до коленете, бутнах ги към глезените и бързо ги изхлузих от краката си, като ги навих на топка и ги стиснах в юмрук.

— Дай ми ги — протегна ръка той.

— Защо? — попитах, но му ги дадох.

Пъхна ги в джоба на сакото си и отново ме целуна; този път — нежно.

— Добро момиче.

Седях неподвижна, стиснала колене, и гледах право напред, докато се уверя, че го няма. Приплъзнах се към ръба на стола и се изправих. Чувствах се замаяна, изплашена и възбудена едновременно.

Беше ми омръзнало да пазарувам. Посегнах към най-близката синя риза, занесох я на касата и платих.

Докато на път към „Чешър“ вървях по Хай Стрийт сред тълпите пазаруващи или край чакащите на опашка за автобуси, усещах полъха на нощния хладен вятър под полата си. През цялото време си мислех, че Лий сигурно продължава да ме наблюдава, и се питах дали това не е някакъв тест. Очакваше ли се от мен да го зърна? Исках да го правя незабележимо, но докато оглеждах трескаво лицата, надничах в магазини и пресечки, си дадох сметка, че не се справям добре. Колкото и странно да ми беше през декември да съм навън по къса пола и без пликчета, все още се чувствах приятно замаяна от внезапната му поява и ми се щеше да го бях опипала под масата, когато имах тази възможност.