Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (34)

Сряда, 17 декември 2003 г.

Когато Лий работеше, отсъстваше с дни. Понякога ми звънеше по телефона постоянно, а между две обаждания ми пращаше съобщения, за да пита как съм, да каже, че предпочита да е с мен, да се поинтересува какво правя. Имаше обаче и дни, когато очевидно не можеше въобще да ползва телефон, и тогава оставах съвсем сама.

В сряда вечерта, на път от работа към вкъщи в тъмнината, си дадох сметка, че не съм го чувала от събота. Отбих се в супермаркета и си купих това-онова за вечеря. Щях да сготвя пиле фрикасе, та да си оставя и за утре.

По-голямата част от неделя и понеделник прекарах да проверявам телефона си в случай че е звъннал. Във вторник го проверих само няколко пъти: днес почти не го бях проверявала. Притеснявах се дали е добре. Докато избирах плодове и зеленчуци, се замислих откога отсъства. Откакто бяхме заедно, колко най-дълго сме били разделени? Няколко дни, седмица, но обикновено не минаваха повече от ден-два, без да се свърже с мен. Изпратих му съобщение в понеделник вечерта, но не получих отговор. Опитах се да му звънна, ала телефонът беше изключен. Не беше кой знае колко необичайно; когато работеше, често изключваше телефона или се озоваваше на място, където нямаше как да го зареди.

Странно ми беше да съм без него. Независимо колко притисната се чувствах понякога в негово присъствие, същевременно изпитвах усещане за безопасност. Сега, когато отново бях сама, бях уязвима и несигурна. В супермаркета не можах да се отърся от усещането, че някой ме наблюдава.

Вкъщи стоварих продуктите в кухнята, запалих някои лампи и се почувствах по-добре. Имах пропуснато телефонно обаждане, но номерът не беше отбелязан. Запитах се дали Лий се е опитал да се свърже с мен, но пък той първо щеше да звънне на мобилния. Приготвях вечерята, като си пеех, и с нетърпение очаквах да се потопя във ваната с книжка в ръка. Извадих прибори от чекмеджето в кухнята и се настаних на дивана да хапна.

Ако нещо се случи с Лий, докато е на работа, дали щях да разбера? Щях ли да узная? Ясно даде да се разбере, че никой от колегите му не знае нищо за мен. Така било „по-добре, по-безопасно“. Ами ако е ранен? Ако отново се е сбил, но по-свирепо? Ако са го проболи или простреляли? Ще разбера ли някога?

Измих чиниите и ги подсуших. Не спирах да мисля за него, да се питам къде ли е, какво ли прави. Оставих ножа и вилицата в чекмеджето, но нещо ми се стори странно. Ножовете и вилиците вътре бяха с разменени места. Исках да прибера измитите, но приборите се оказаха разместени. Така вилицата се озова при ножовете, а ножът — при вилиците.

Днес сутринта не бяха така. Или бяха? Докато препичах филийки, се напънах да се сетя как бяха. Откъде взех ножа? Трябва да е бил в обичайното отделение, иначе щях да мажа маслото по филийката с вилица.

Сграбчих приборите и ги поставих по местата им.

Не разбирах какво се е случило. Качих се горе да напълня ваната и със запалването на лампата в банята видях, че кошът с дрехите за пране вече не е от лявата страна на мивката, а от дясната. Моментално забелязах разместването.

Върнах го на мястото му.

Някой беше влизал.

Обходих всички стаи. Търсех промени и разместени вещи. Отне ми цял час да огледам навсякъде, а когато приключих, пак не бях убедена, че съм го направила както трябва. Полудявах ли? Как така ще забравя, ако съм разместила мебели или съм променила местата на приборите за хранене? А и защо бих направила подобно нещо? Кошът с дрехите за пране дори не се вмества от дясната страна на мивката: пространството между нея и ваната е тясно и той стърчи.

Възникналият въпрос не беше кой е влизал — липсата на признаци за насилствено нахълтване говореше, че влезлият е имал ключ и следователно е Лий, — а защо. Защо е влязъл и е размествал предмети?

Продължих да търся. Надявах се да открия бележка с обяснение, паднала на пода или плъзнала се някъде, когато е затварял вратата след себе си. Нямаше никаква бележка.