Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (29)

Сряда, 5 декември 2007 г.

Реших да си лягам, но допуснах грешката да направя още една проверка; своеобразно гузно забавление — щях да си позволя да направя нещо, за да се почувствам напълно в безопасност, преди да заспя. Оказа се лоша идея да го извърша на празен стомах и недоспала от няколко дни. Отново зациклих. При всяка следваща проверка допусках грешка; не действах правилно, броях грешно, не спазвах точната последователност, не задържах ръката си достатъчно дълго върху вратата…

Часове наред започвах отначало. В един през нощта си взех душ, за да се разсъня малко; треперех, когато излязох от банята. Облякох анцуг и тениска и отново започнах от входната врата на апартамента.

Пак не се получи нищо. Озовах се седнала с гръб към вратата, с глава, опряна на коленете; ридаех и треперех. Вдигах такъв шум, че не чух кога се е изкачил по стълбите. Потропа на вратата ми, от което подскочих.

— Кати, аз съм. Добре ли си?

Не бях в състояние да му отговоря; само хлипах и подсмърчах. Той стоеше от другата страна на вратата.

— Какво става? — Сега гласът му прозвуча по-високо. — Кати? Ще ме пуснеш ли да вляза?

— Добре съм. Върви си — обадих се след малко. — Моля те, върви си.

Чаках да чуя как стъпките му се изкачват нагоре, но това не стана. След секунди го чух да сяда на площадката пред вратата ми. Разридах се още по-силно, но не толкова от страх, колкото от гняв; гняв, че той се опитва да контролира паниката ми, блокира вратата ми, прекъсва усилията ми да се да се защитя. Същевременно обаче иронията беше в това, че вече не се намирах в капан. Оказах се в същото положение, както когато госпожа Макензи прекъсне проверката ми долу.

Изпълзях далеч от вратата и загледана в нея, седнах на килима; представях си го как седи отвън. Какво ли, за бога, си мисли за мен?

Прочистих си гърлото и изрекох, доколкото ми беше възможно, ясно и решително:

— Вече съм добре.

Чух шумолене, докато той се изправяше на крака.

— Наистина ли?

— Да. Благодаря.

— Искаш ли нещо? Да ти направя ли чаша чай или друга топла напитка?

— Не, добре съм.

Струваше ми се лудост да говоря на вратата така.

— Добре.

Последва пауза, сякаш се колебаеше дали да ми повярва, и най-накрая чух стъпките му — поемаше към горния етаж.