Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (92)

Четвъртък, 10 юни 2004 г.

Би било прекалено да се надявам Лий да е на работа в деня, когато смятах да избягам. По някакъв начин обаче беше по-добре да е вкъщи, с мен. Като беше тук, поне знаех точно къде е.

Снощи се прибра късно. Аз гледах филм от дивана. В ума ми се въртеше мисълта колко искам да се отърва и същевременно се притеснявах да не се обърка нещо. Чух как ключът му се превъртя и се насилих да се усмихна, да съм спокойна и да не се издам.

Беше облечен в костюм. Закачи сакото на гърба на стол в трапезарията, пристъпи към мен и ме целуна.

— Искаш ли да ти донеса нещо? — попитах аз.

— Една бира ще ми дойде добре.

Изглеждаше уморен.

Донесох му бутилка от хладилника.

— Мислех си — подхвана той — да заминем някъде. Какво ще кажеш? Да се махнем от цялата лудница. Да сме само ти и аз.

— Звучи чудесно.

— Изпрати ли формулярите за паспорт?

Погледнах го сепнато и се молех да не е забелязал неволното ми трепване.

— Изпратих ги. Още не са ми отговорили. Отнема доста време.

Лий само вдигна вежди и отпи от бутилката.

— Винаги съм искал да отскоча до Щатите. Никога не съм ходил. Ти била ли си там?

— Не.

— Да отидем в Лас Вегас? Или Ню Йорк? Какво ще кажеш?

Сърцето ми биеше така силно, че нямаше начин той да не го чува.

— Нали знаеш, че те обичам, Катрин?

— Разбира се — усмихнах му се аз.

— За мен е важно да сме откровени един към друг. Обичаш ли ме?

— Да.

— Може да се оженим във Вегас. Какво ще кажеш?

В момента бях готова да се съглася с всичко, та дано го накарам да млъкне. Нуждаех се само от още няколко часа.

— Звучи превъзходно — отвърнах аз и го целунах.