Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (48)

Четвъртък, 25 декември 2003 г.

Мобилният ми иззвъня, докато още се бяхме вкопчили един в друг. Лесно се абстрахирах от звука, когато се съсредоточавах върху тялото на Лий и следвах ритъма му. Той направи гримаса и усетих как се стегна заради разсейването.

— Шибан телефон — промърмори и прокара ръка по челото си.

— Не му обръщай внимание — прошепнах аз. — Остави го. Продължавай.

Настроението му се промени. Отблъсна ме грубо, сграбчи ме за косата и ме обърна по корем. Извиках от внезапната болка, но той не ми обърна внимание и настойчиво проникна в мен отзад. Съпротивлявах се, ала Лий само дръпна главата ми назад и продължи още по-силно.

Отне му само минута. Чух звуците, които издаде, когато свърши. После моментално се отдръпна от мен и стана. При влизането в банята затръшна вратата така силно, че прозорецът издрънча.

От дърпането на косата скалпът ме болеше; лежах неподвижно и слушах как сърцето ми бие лудо в гърдите. Какво, по дяволите, беше това? Чух как водата от душа потича.

Телефонът звънна повторно. Обадих се.

— Скъпа, честита Коледа!

Беше Силвия.

— Здрасти, скъпа. Как си?

— Още не достатъчно пияна. А ти?

— Едва дванайсет и половина е — отбелязах аз, като погледнах часовника. — Да не си започнала вече?

— Естествено, Не ми казвай, че си още в леглото.

— Може и да съм.

— Ха! — възкликна тя възбудено. — Вероятно и аз щях да съм, ако имах Лий за компания.

— Подарявам ти го. Днес определено не е в настроение.

— Да дойда ли да го вразумя?

— Не — засмях се аз. — Ти какви ги вършиш?

— Разни неща. Мама иска да й помогна да сготви обяда, аз искам да разходя новите си дрехи…

След няколко минути приключих разговора и се облякох. Избрах избелели джинси, пуловер и топли чорапи. Долу, в кухнята, цареше пълен хаос: трохи от препечен хляб, използвани пакетчета чай, захвърлени в мивката… Почти приключвах с миенето на съдовете, припявайки на коледните песнички по радиото, когато се появи Лий само по джинси. Горната част на тялото му беше стегната, а раменете — влажни. Сграбчи ме, от което подскочих.

— Добре ли си? — попитах аз.

Заровил лице в шията ми, той промърмори:

— Да, като се изключи шибаното позвъняване. Кой беше?

— Силвия.

— Защо ли не се досетих?

— Нарани ме и ме заболя, да знаеш.

— Как те нараних?

— Дърпаше ми косата и много болеше.

Дари ме със странна усмивка и разтърка главата ми.

— Извинявай. Не си ли падаш по грубия секс?

— Не съм сигурна — отвърнах аз след кратък размисъл. — Или поне не си падам по толкова груб.

— Всички жени го обичат. Които твърдят обратното, лъжат.

— Лий!

Той само се засмя и отиде във всекидневната. Сигурно се шегува, реших аз, а не мисли наистина така. Прокарах пръсти през корените на косата си — в ръката ми останаха цели кичури. Погледнах ужасена космите и ги хвърлих в кофата за боклук.