Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (46)

Четвъртък, 25 декември 2003 г.

На Коледа ме събуди ярката слънчева светлина. Лий не беше в леглото до мен. Отдолу долиташе дрънкане на посуда и шумът направо ми цепеше главата. Погледнах будилника: девет и половина.

Опитах се да изглеждам развълнувана, щастлива и в коледно настроение, но в момента главоболието ми спешно се нуждаеше от помощ.

Отново заспах, а когато отворих очи, Лий държеше до мен поднос със закуска.

— Събуди се, красавице.

Надигнах се, като се стараех да не обръщам внимание на главата си.

— Леле! — възкликнах.

Гледах препечените филийки, прясно изцедения сок и бутилката шампанско, сякаш не бях пила достатъчно през последните двайсет и четири часа.

Лий си съблече джинсите и тениската и се настани в леглото до мен. Взе препечена филийка и я захапа.

— Весела Коледа — поздрави ме той.

Целунах го; после отново го целунах, при което едва не ритнах подноса. След това пих от сока.

— Снощи не бях на себе си — обяви той.

— Не беше на себе си ли? — изненадах се аз. — В какъв смисъл?

Изгледа ме настойчиво.

— Бях полудял от ревност, че си излязла облечена в онази рокля. Извинявай. Не биваше да се държа така.

Само неговото дъвчене нарушаваше последвалото дълго мълчание.

— Защо си така обсебен от червени рокли?

— Не от всички червени рокли — сви рамене той. — Просто от твоята и по-специално, когато си облечена с нея.

— Снощи те видях в града — подметнах аз. — Спореше с някакъв тип в алеята.

Той не отвърна, а постави подноса до леглото.

— Приличаше на наркосделка. С това ли се занимаваш? С наркотици ли търгуваш?

— Няма смисъл да ме питаш такива неща, Катрин. Няма да ти отговоря.

— Работата ти ме плаши.

— Затова не говоря за нея.

— Ако пострадаш, ако сериозно пострадаш, ще разбера ли някога? Някой ще ми съобщи ли?

— Няма да пострадам.

— Но ако все пак се случи?

— Няма да пострадам — повтори той.

Взе празната чаша от ръката ми и я остави на масичката до леглото. После ме придърпа надолу и ме целуна.

— Лий, страшно ме боли главата.

— Знам лек, който ще ти помогне.

Не ми помогна, естествено, но опитът си заслужаваше.