Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (21)

Понеделник, 26 ноември 2007 г.

В понеделник отидох на работа както винаги: крачка след крачка, но от умора почти не помнех по кои пътища съм минала предишната седмица. Автобусната спирка, където исках да се кача, отстоеше на половин километър, а вече закъснявах. Опитах се да ускоря ход, но краката ми едва се влачеха. От събота вечер нито бях виждала, нито бях чувала Стюарт. Доколкото знаех, стоеше си в апартамента и не беше излизал в неделя. Понякога чувах шумове отгоре: тиха стъпка, отваряне на врата на шкаф, изтичаща вода в канала на банята; но по-често не се чуваше нищо.

Каролайн се отби при мен в единайсет.

— Да слезем ли долу за кафе? — покани ме тя жизнерадостно.

Запитах се колко ли е спала през този уикенд.

— Хайде по-късно. Искам да довърша тук.

— Господи, приличаш на смъртник. Не ми се видя да си пила толкова много.

Забележката й неволно ме разсмя.

— Добре ли си, Кати? До едно време в събота беше с нас, а после изчезна. Робин спомена нещо, че си искала да си легнеш рано.

— Да… Не се чувствах… Искам да кажа… Не знам. Наистина не излизам често.

— Да, малко са шумни — усмихна се тя. — Имам предвид момичетата. Но нищо не те извинява. По-млада си от мен. На колко си? Трийсет и пет? Нищо не те оправдава.

На двайсет и осем, исках да й отговоря, но — по дяволите — нямаше значение на колко години съм. Можех да съм и на шейсет.

— Ще слезеш при мен по-късно, нали? Искам да науча подробности за сексапилния млад мъж, който живее над теб.

Тя ми намигна и изчезна.

Прилошаваше ми от перспективата да се сблъскам с Робин. За щастие през по-голяма част от времето той работеше в друг офис. Ако извадя късмет, ще минат месеци, преди да го срещна отново.

Загледах се през прозореца и се замислих за мъжа, който живее над мен.