Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (20)

Вторник, 18 ноември 2003 г.

На следващото утро той се беше облякъл и тръгнал, преди будилникът да ме събуди в седем.

Обикновено единствено душът ме разбуждаше истински; минах обаче от състоянието на блажено ориентирала се в приказната топлина на нова връзка към странен дискомфорт, все едно съм прекалила с пиенето и съм се държала лошо. Нищо подобно, естествено, не бях направила. Предишната вечер не пих нищо и помнех всеки прекрасен детайл от секса, който правих в тъмните часове на нощта. Дори отмиващата топлина на душа и познатият аромат на шампоана и сапуна не успяха да ме върнат към нормалния живот. Нямаше сила, способна да ме откъсне от спомена за начина, по който прекарах началото на вечерта. Какво, по дяволите, ставаше?

Стигнах някак до службата и отхвърлих няколко задачи, изостанали от известно време. Опитвах се да прочистя главата си от умората, тъй характерна след прекалено малко сън и много секс. Едва успях да забравя за съществуванието му, и телефонът на бюрото ми избибипка, че имам съобщение.

Извинявай за снощи. Не оставих мн. добро впечатление. Прощаваш ли ми?

Известно време не посегнах към телефона, защото обмислях отговора си. Затворя ли очи за известно време, виждам лицето му на възглавницата до мен, светлината от нощната лампа, русата му коса и дълбоките му сини очи, които ми казват нещо, но аз не го разбирам; виждам тъмночервения оток под окото му и сцепената вежда. Но въпреки всичко той се усмихва сърдечно.

Всичко е наред.

Известно време съзерцавах отговора си, чудейки се какво да добавя. „Наред е и не се притеснявай. Чувствай се свободен да се появиш, в каквото и състояние да си“. Или: „Всичко е наред. Благодаря, че дойде“. „Всичко беше наред. Имам предвид секса. За останалото не съм сигурна“. Накрая натиснах бутон „Отказ“, изтрих съобщението си и не му отговорих. Както казваше учителката ми по английски: „Ако нямаш какво да кажеш, не казвай нищо!“.