Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (115)

Сряда, 9 април 2008 г.

Напоследък ми беше приятно да се будя адски рано. Обичах да отворя очи и да видя зората, да чуя чуруликането на птичките.

Стюарт спеше в леглото, в апартамента си, до мен.

Изглеждаше прекрасно: лицето му — спокойно, а красивите му очи — затворени. Запитах се как ли ще реагира, ако го събудя, за да видя как отваря очи и ме поглежда. Ръката му беше върху празното място на леглото, където лежах само допреди минути. Силната му ръка, с вещите пръсти, които вече знаеха как да ме възбуждат прелестно.

Снощи влезе в апартамента и се изненада, че вече съм там. Хвана ме за ръка и ме отведе в спалнята, преди да успея да кажа каквото и да било. Свали ми дрехите, а при всеки мой опит да заговоря, затваряше устата ми с целувка. Най-накрая осъзнах колко го желая.

После лежахме спокойно върху разхвърляните чаршафи, а бризът от отворените прозорци във всекидневната ни обгръщаше леко и кожата ни настръхваше.

— Какво става с теб днес? — попита той простичко.

Зачудих се откъде се е досетил.

Отначало не му отговорих и се питах как точно да му съобщя, за да ми повярва.

— Нали помниш, че ти разказах за Силвия? — подхванах аз.

— Онази, която видя в автобуса ли? Помня.

Станах и облякох ризата му, захвърлена на пода в спалнята. Миришеше на него, на одеколона му за след бръснене, на потта му. От хладилника в кухнята извадих бутилка бяло вино. Като се върнах в спалнята, спуснах щорите, защото започваше да става хладно.

Стюарт седеше в леглото, очите му бяха уморени. При вида на бутилката се усмихна.

— Беше пълна въздържателка, когато те срещнах.

— Знам.

Редувахме се да отпиваме от бутилката; виното беше леденостудено.

Беше работил дълги часове и единственото му желание бе да поспи, ала ме изчака с безкрайно търпение да намеря подходящите думи.

— Дала е показания в полицията. Според нея съм била полудяла. Била съм направо обсебена от Лий, затова съм го подозирала, че има друга връзка. Разправяла също как съм викала и крещяла, ако се върне късно от работа. В показанията си твърди, че сама съм се нарязала по тялото с бръснарско ножче.

Гледаше ме и чакаше.

— Никога не съм се самонаранявала. Да, ненавиждах се, когато всичко това се случи, но не съм се самонаранявала. Нито преди, нито после. Нямаше да се отърва от чувството, че съм се провалила, че съм се предала.

— Не разбирам. Тя защо би направила подобно нещо?

Отпи от бутилката и ми я подаде.

Усетих как страните ми се затоплят от разпространяващия се из кръвта ми алкохол.

— Мисля, че той спи с нея — отговорих.

Стюарт взе бутилката от ръката ми и внимателно я постави върху нощното шкафче.

— Ти така и не ми каза как си се чувствала по време на процеса — напомни той.

— В много отношения беше дори по-лошо от самото насилие.

— Така и предполагам.

— Не присъствах на целия процес. На третия ден не отидох. Веднага след това ме освидетелстваха. Но както ме осведомиха по-късно: провели вътрешно разследване и решили да го обвинят за нанесени телесни повреди. И в опит да заблуди правосъдието, защото установили, че при първия разпит е излъгал.

— Но той се е опитал и да те убие. Защо не са го обвинили и за това?

— Лий беше детектив сержант. Работил беше под прикритие близо четири години. Преди това е бил в разузнавателния отряд на полицията, а още по-преди — военен, но никога не ми е казвал къде и като какъв. Досието му било безупречно. Когато след моите показания започнали да го разследват, той им сервирал изцяло противоположна история. Преследвала съм го, правила съм живота му тежък, трябвало да им съобщи за мен, но му било жал. Разни такива глупости.

— Добре — поклати недоумяващо глава Стюарт, — но как е обяснил нараняванията ти?

— Повечето съм си ги била нанесла сама, след като ме изоставил. Признал, че ме е задържал, но било в името на моята и неговата безопасност. Признал също, че не е подходил правилно към случая, но го обяснил с искрената си загриженост за мен. Не искал да пострадам заради стореното от мен. Била съм си счупила носа при опит да го ударя с глава. Обясненията не бяха кой знае колко правдоподобни, но достатъчни, за да посеят семето на съмнението.

— А Силвия е подкрепила показанията му?

— Точно така. И преди да ме извикат да свидетелствам, ме пратиха да ме освидетелстват. Така и не ме изслушаха какво всъщност е станало. Не взеха под внимание моите показания.

— Но дори и така, не са ли обърнали внимание на медицинските заключения?

— Единственият лекар, дал показания, бил благ психиатър, който им обяснил, че не мога да дам показания, защото съм прибрана в болнично заведение за мое добро.

— Но ти си била наранена и физически!

— Първия път, когато ме отведоха в болницата, тежах около четирийсет килограма. Бях загубила много кръв и имах сто и двайсет порязвания по ръцете, краката и тялото. По същото това време започна и спонтанният аборт.

— Нима са приели, че си се наранила сама?

— След като свърши с ножа — свих аз рамене, — той го изтри и го пъхна в ръката ми. Никое от порязванията не беше на място, което да не мога да достигна. Накрая призна единствено за синините по ръцете ми, където ме бил стискал, за да се защити. А, да — призна и за секса, който бил по мое настояване, преди да откача и да го нападна.

Пресегнах се и взех бутилката. Да приказвам за това се оказваше по-трудно, отколкото си представях.

— Знам, звучи глупаво и безброй пъти съм си повтаряла колко е нечестно, но не помага. Като се замисли човек, нещата се свеждаха до неговата дума срещу моята. Докато той е давал показания, облечен в безупречния си костюм, заобиколен от колеги и говорещ техния език, като признавал, че нещата са се объркали, но намеренията му били съвсем добри и съжалявал за случилото се, аз лежах в психиатрично отделение. Чудя се как въобще се е стигнало до разследване срещу него и как дори не са му връчили медал.

Въпреки топлината от полуизпитата бутилка вино прецених, че засега е чул достатъчно. Видях същото изражение като в очите на Каролайн преди това: не на недоверие, а на ужас.

За момента беше достатъчно, не бях в състояние да му разкажа нататък. Не можех да му изтърся, че днес съм видяла Лий. Вместо това подхвърлих:

— Слушай, Стюарт, сега съм по-добре. Погледни ме. Вече не кървя, не ме боли. Всичко е приключило, нали? Няма как да променим станалото, но от нас зависи какво ще се случи от тук нататък. Ти ме научи как да оздравея. Сега вече ще следват само хубави неща.

Той протегна ръка и прокара пръсти по тялото ми. Сгуших се по-плътно до него.

Нямаше какво повече да се каже в момента.