Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (111)

Събота, 5 април 2008 г.

Днес отново ми се стори, че го видях.

Почти изпитах облекчение.

Стюарт беше работил до късно, затова го оставих да спи и поех към Хай Стрийт да напазарувам. Започна в „Ко-оп“ — нормалното усещане, че ме следят, но по-силно от обикновено. В доста пълния магазин имаше хора по всички пътеки. Навсякъде ми се привиждаха познати лица, хора, които бях виждала преди.

Докато чаках на касата зад трима души да ми дойде редът, усещането стана още по-силно. Вдигнах очи и го видях при плодовете и зеленчуците, в другия край на магазина. Гледаше право към мен. Не изпитах никакво съмнение, че е той, макар да изглеждаше някак по-различен; отначало не успях да си дам сметка точно с какво.

Повтарях си, че всичко е наред. Започнах да дишам дълбоко, равномерно; превръщах всяко вдишване в най-важното нещо за момента, макар всъщност да ми се искаше да се разкрещя и да хукна.

Не е истина, увещавах се аз. Това е част от ОКР-то. Въображението ти си прави шеги с теб. Не е истински; това просто е мъж, който малко прилича на него, наясно си с това. Той не е тук.

Погледнах отново. Него го нямаше.

Върнах се вкъщи с продуктите; през целия път се бях озъртала дали ще го видя.

Не го видях. Най-вероятно наистина е било въображението ми; бил е само някой, който прилича на него.

Вкъщи първо проверих апартамента и тогава се качих при Стюарт с продуктите. Започнах от входната врата, обследвах целия апартамент и приключих в спалнята. Всичко беше нормално. Почти отчаяно исках да намеря нещо не наред, нещо разместено, което да докаже, че е влизал, но същевременно си дадох сметка, че не съм отсъствала достатъчно дълго. Не и ако той е бил навън, за да ме следи. Дори Лий не е способен да бъде на две места едновременно.

Събудих Стюарт с чаша чай и целувка. Той отвори очи, прозя се, отметна завивката и ми се усмихна подканващо да легна до него. В момента не ми се искаше нищо повече от това да се съблека и да се сгуша до голото си гадже.

Не възнамерявах да му кажа, че съм видяла Лий, но по-късно, както лежах с глава на рамото му, той неочаквано констатира:

— Днес си някак по-различна.

Вдигнах глава да го погледна.

— Така ли? В какъв смисъл?

Завъртя се по корем, подпря се на лакти и се взря в мен. Взе ръката ми, целуна я по дланта и прокара пръсти по белезите.

— Случи ли се нещо? — попита предпазливо той.

— Не бих казала — свих рамене аз. — Стори ми се, че в магазина видях познат, това е всичко.

— За Лий ли говориш?

За разлика от мен на него не му представляваше никаква трудност да произнася името му. Стюарт го биваше да гледа опасността в очите, да я назовава, да се справя с нея и да продължава напред. Неща, които аз едва сега започвах да уча.

— Така ми се стори, но само за миг.

Известно време ме изучава с втренчени зелени очи.

— Виждаш го навсякъде и непрекъснато — отбеляза той.

— Този път беше различно.

— Как точно?

Не исках да обсъждам въпроса, защото щеше да ми се стори истинско. Ако го запазех за себе си, можех да продължа да се преструвам, че съм си го въобразила. Но нямаше смисъл да се опитвам да приключа този разговор, Стюарт щеше да настоява, докато не остане напълно удовлетворен.

— Беше облечен с различни дрехи, косата му беше по-къса. Сега доволен ли си?

Станах от леглото и отново се облякох.

Той ме наблюдаваше със смесица от веселие и любопитство.

— Помниш ли как преди месеци ме попита защо аз да не съм човекът, който да ти помогне?

— Да…

— Ето — затова.

Протегна ръка, хвана моята и ме придърпа отново в леглото. Започна да ме гъделичка, докато не се разсмях.

Тогава спря, погледна ме сериозно и предложи:

— Премести се да живееш при мен.

— Стига. Аз и без това почти живея тук.

— Направи го изцяло. Спести си парите. Бъди с мен през цялото време.

— За да ме защитаваш ли?

— Ако искаш.

— Допускаш, че наистина е бил той — осени ме изведнъж.

— Не съвсем — промърмори той, но се беше издал.

— Не съвсем ли? Това пък какво значи?

Поколеба се, преди да отговори.

— Смятам те за рационален човек. Това значи. Знаем, че Лий е освободен от затвора преди няколко месеца. Все още нямаме обяснение как копчето е попаднало в джоба ти. От друга страна, в момента си даваш сметка за състоянието си и си наясно кога нещо е плод само на въображението ти. Смяташ, че е бил той — ерго — и аз смятам същото.

— Престани да говориш като шибан психолог — замерих го аз с възглавницата.

— Ако се съглася, как ще се почувстваш?

Само забелих очи.

— Сериозно — подхвана пак той, когато се озовах отново в прегръдката му. — Този път е било различно. Това ни дава основание да направим едно-две заключения. Най-вероятно си видяла мъж, който ти е напомнил за него, но същевременно е бил достатъчно различен, за да не си сигурна.

— Гледаше ме от другия край на супермаркета — уточних аз.

— Значи е бил на значително разстояние от теб.

Не исках да чуя какво е второто заключение. Опитах се да го разсея с дълга, бавна целувка. Продължи няколко минути.

— Ще го направиш ли? — попита той, когато се отдръпнах леко.

— Кое?

— Ще заживееш ли с мен?

— Ще си помисля — отвърнах аз.

Честно казано, не смятах, че в момента очакваше повече от това.