Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (101)

Неделя, 16 март 2008 г.

Отворих очите си в тъмнината; дишах учестено, а сърцето ми пулсираше в гърлото. За миг се почувствах дезориентирана, но после Стюарт помръдна на леглото и разбрах, че съм с него в апартамента му. Бяхме само той и аз. Никакъв Лий. Отново бях сънувала кошмар.

Не е истина, повтарях си аз. Това са част от мислите, от които трябва да се освободя.

Замислих се дали да не събудя Стюарт, но ми се стори нечестно. Известно време се ослушвах неподвижна в тъмнината.

Чувах шумове.

Чак след време осъзнах, че са истински шумове, а не част от ритъма на къщата, не шумът от кръвта, която бушува в главата ми.

Трясък; далечен. Отдолу ли идва? Не, не е оттам. Идва от по-далеч. От апартамента на Стюарт не чувах така добре шумовете от улицата, както от моя. Врата на кола ли се затръшна?

Погледнах към будилника на Стюарт. Показваше три без десет сутринта. Най-студената, най-тъмната и най-самотната част на нощта. За предпочитане бе да заспя. По-добре да се върна обратно към кошмара си. За момент се запитах дали наистина съм будна, дали всъщност не сънувам.

Ново тропване, последвано от стържене. Шум от нещо, което се влачи по пода. Нещо тежко.

Седнах в леглото и напрегнато се заслушах. Няколко секунди не последва нищо. Чуваше се единствено дълбокото равномерно дишане на Стюарт, жуженето на хладилника в кухнята, запалването на кола отвън и потеглянето й.

Навярно е точно това — някой е отишъл при колата си и е заминал нанякъде.

Стюарт се размърда до мен и аз се сгуших в него, като придърпах ръката му да ме прегърне. Така се чувствах защитена, в безопасност. Затворих очи и се помъчих да мисля за хубави неща. Исках да заспя.