Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (1)

Кралският съд в Ланкастър
Кралицата^[1] срещу Брайтман

 

Сряда, 11 май 2005 г.

Сутрешно заседание

Води го Негова Чест съдия Джъстис Нолан

 

 

Господин Маклийн: Моля, кажете пълното си име.

Господин Брайтман: Лий Антъни Брайтман.

Господин Маклийн: Благодаря. И така, господин Брайтман, имали сте връзка с госпожица Бейли, така ли е?

Господин Брайтман: Да.

Господин Маклийн: Колко продължи?

Господин Брайтман: Срещнахме се в края на октомври 2003 година. Виждахме се до средата на юни миналата година.

Господин Маклийн: При какви обстоятелства се срещнахте?

Господин Брайтман: На работа. Бях ангажиран в една операция и се срещнахме по онова време.

Господин Маклийн: И започнахте връзка?

Господин Брайтман: Да.

Господин Маклийн: Заявявате, че връзката е прекратена през юни. Това по взаимно съгласие ли стана?

Господин Брайтман: Нещата не вървяха от известно време. Катрин силно ревнуваше, когато бях далеч от нея по работа. Беше убедена, че поддържам друга връзка.

Господин Маклийн: Това отговаряше ли на истината?

Господин Брайтман: Не. Работата ме принуждавала отсъствам от вкъщи дни наред, а естеството й е такова, че не мога да го споделям с никого. Дори на приятелката си нямам право да казвам къде съм и кога ще се върна.

Господин Маклийн: Отсъствието ви от дома пораждаше ли спорове между вас и госпожица Бейли?

Господин Брайтман: Да. Тя проверяваше мобилния ми телефон за съобщения от други жени, настояваше да й кажа къде съм бил, с кого съм се виждал. Когато се връщах от работа, исках само да забравя какво съм правил и да се отпусна малко. Започнах да изпитвам усещането, че това никога не се случва.

Господин Маклийн: И затова прекъснахте връзката?

Господин Брайтман: Не. Понякога се карахме, но я обичах. Знаех, че има известни емоционални проблеми. Когато ме нападаше, постоянно си повтарях, че не е по нейна вина.

Господин Маклийн: Какво имате предвид под „емоционални проблеми“?

Господин Брайтман: Беше ми казала, че преди се чувствала напрегната. Колкото повече време прекарвахме заедно, толкова повече си проличаваше. Излизаше да пие с приятели или пиеше вкъщи и когато се прибирах, ми се нахвърляше и ме нападаше.

Господин Маклийн: По отношение на емоционалните проблеми бих искал да уточня нещо. По време на връзката ви имахте ли чувството, че госпожица Бейли би се наранила сама при емоционален стрес?

Господин Брайтман: Не. Но приятелите й бяха споделяли с мен, че е правила опит да се нарани в миналото.

Господин Луис: Възражение, Ваша Чест. Не разпитват свидетеля за мнението на приятелите на госпожица Бейли.

Господин Нолан: Господин Брайтман, моля придържайте се към зададения ви въпрос. Благодаря.

Господин Маклийн: Господин Брайтман, споменахте, че госпожица Бейли „ви се е нахвърляла“. Бихте ли уточнили какво означава това?

Господин Брайтман: Крещеше ми, буташе ме, шамаросваше ме, риташе ме. Такива неща.

Господин Маклийн: Проявявала е агресия към вас?

Господин Брайтман: Да. Да, така беше. Правеше го.

Господин Маклийн: Колко често по ваше мнение?

Господин Брайтман: Не знам. Не съм броил.

Господин Маклийн: А вие как постъпвахте в случаите, когато „ви е нападала“?

Господин Брайтман: Отдръпвах се. С достатъчно такива неща се сблъсквам по време на работа. Нямах желание да ми се случва и вкъщи.

Господин Маклийн: А вие проявявахте ли насилие спрямо нея?

Господин Брайтман: Само последният път. Заключи ме в къщата и скри ключа. Беше силно разгневена. Аз се занимавах с особено тежък случай и нещо в мен се прекърши. Ударих я. За пръв път посягах на жена.

Господин Маклийн: И това стана… За коя дата точно говорите?

Господин Брайтман: Беше юни, тринайсети, мисля…

Господин Маклийн: Бихте ли ни разказали как протече този ден?

Господин Брайтман: Предишната вечер останах в дома на Катрин. Бях дежурен през уикенда и излязох, преди Катрин да се събуди. Когато се върнах вечерта, тя беше вкъщи и беше пила. Обвини ме, че съм прекарал деня с друга жена. Не спираше да го повтаря. Издържах известно време, но след два часа ми писна. Дойде ми до гуша. Исках да си тръгна, но тя беше заключила входната врата. Викаше и крещеше. Проклинаше ме, шамаросваше ме, драскаше лицето ми. Бутнах я колкото да я отдалеча. Тя отново ми се нахвърли и тогава я ударих.

Господин Маклийн: Как я ударихте, господин Брайтман? С юмрук или я шамаросахте?

Господин Брайтман: Ударих я със свита пестница.

Господин Маклийн: Разбирам. И какво стана после?

Господин Брайтман: Тя не спря. Продължи да крещи още по-високо. Затова я ударих повторно. Вероятно е било по-силно. Падна назад и отидох да проверя дали всичко е наред. Исках да й помогна да се изправи. Може да съм стъпил на ръката й. Тя изпищя, развика се отново и запрати нещо по мен. Оказа се ключът за входната врата.

Господин Маклийн: Вие какво направихте?

Господин Брайтман: Взех ключа, отворих вратата и излязох.

Господин Маклийн: В колко часа се случи това?

Господин Брайтман: Някъде към седем и петнайсет.

Господин Маклийн: Когато тръгнахте, тя в какво състояние се намираше?

Господин Брайтман: Продължаваше да крещи и да вика.

Господин Маклийн: Беше ли наранена? Кървеше ли?

Господин Брайтман: Сигурно е кървяла.

Господин Маклийн: Бихте ли уточнили, господин Брайтман?

Господин Брайтман: Имаше кръв по лицето. Не знам откъде. Не кървеше обилно.

Господин Маклийн: Вие имахте ли някакви наранявания?

Господин Брайтман: Само няколко драскотини.

Господин Маклийн: Помислихте ли, че тя има нужда от медицинска помощ?

Господин Брайтман: Не.

Господин Маклийн: Независимо, че е пищяла и кървяла?

Господин Брайтман: Не помня да е пищяла. Когато напусках къщата, тя викаше и ме проклинаше. Ако имаше нужда от медицинска намеса, сметнах, че сама може да си я осигури. Без моя помощ.

Господин Маклийн: Разбирам. След като излязохте от къщата към седем и петнайсет, видяхте ли госпожица Бейли отново?

Господин Брайтман: Не, не съм я виждал отново.

Господин Маклийн: Свързахте ли се с нея по телефона?

Господин Брайтман: Не.

Господин Маклийн: Господин Брайтман, помислете внимателно, преди да отговорите на следващия ми въпрос. Сега как се чувствате по отношение на случилото се през онзи ден?

Господин Брайтман: Дълбоко съжалявам за всичко, което се случи. Обичах Катрин. Предложих й женитба. Нямах представа, че е толкова емоционално объркана и съжалявам пред Бога, задето не постъпих по друг начин. Наистина съжалявам, че не се опитах по-усилено да я успокоя.

Господин Маклийн: Благодаря. Нямам повече въпроси, Ваша Чест.

 

 

РАЗПИТЪТ НА СВИДЕТЕЛЯ ОТ ПРОТИВНИКОВАТА СТРАНА

Господин Луис: Господин Брайтман, бихте ли определили връзката си с госпожица Бейли като „сериозна“?

Господин Брайтман: Да, бих я определил така.

Господин Луис: Съзнавате ли, че е част от договора и условията с вашите работодатели да ги информирате за промените в личния си живот, включително и за текуща връзка?

Господин Брайтман: Да.

Господин Луис: И въпреки това не сте уведомили никого в службата за връзката си с госпожица Бейли, така ли да го разбирам?

Господин Брайтман: Възнамерявах да го направя, когато Катрин приеме да стане моя съпруга. Предстоеше междинната ми характеристика да бъде съставена в края на септември. Тогава, естествено, щях да го спомена.

Господин Луис: Искам да насоча вниманието ви към улика УЛ/1 — посочена е на страница четиринайсета в описа на приложените улики. Това е докладът на полицай Уилям Лей. Офицер Лей ви е арестувал на 15 юни 2004 година в дома ви. В доклада си пише, че когато са ви запитали за госпожица Бейли, първоначално сте отвърнали, цитирам: „Нямам представа за кого говорите!“. Това отговаря ли на истината?

Господин Брайтман: Не помня какво точно съм отвърнал.

Господин Луис: Това е жената, в която твърдите, че сте били влюбен и за която сте възнамерявали да се ожените. Така ли е?

Господин Брайтман: Офицерите Лей и Нюман се появиха на вратата ми в шест часа сутринта. Бях работил предишните три денонощия и току-що си бях легнал. Бях дезориентиран.

Господин Луис: При разпита в полицейския участък на Ланкастър по-късно същия ден заявихте ли също — отново цитирам показанията ви: „Тя беше някой, когото просто разследвах. Когато я оставих, всичко с нея беше наред. Очевидно имаше емоционални проблеми“.

Господин Брайтман: (Не се чува.)

Господин Нолан: Господин Брайтман, може ли по-високо?

Господин Брайтман: Да.

Господин Луис: Правихте ли разследване на госпожица Бейли?

Господин Брайтман: Не.

Господин Луис: Нямам повече въпроси.

Господин Нолан: Благодаря. В такъв случай, дами и господа, давам почивка за обяд.