Николай Теллалов
Момичето и драконът (9)

7

Следващият ден бе неделя и още от сутринта Наташа копираше кройки от вестник „Правда“, под ромона на Настиното бъбрене.

Но в понеделник, щом отиде на училище, тя ненадейно се оказа обкръжена от смущаващо и категорично внимание от страна на всички по-големи от четиринайсет. Това я накара да се почувства като непредпазливо напуснал убежището си рак отшелник. За щастие, опеката на Настя я спаси от досаждането на любопитните съученици, но не бе в състояние да спре озадачените и с искри на враждебност погледи на педагозите. Само младата химичка, биологът и учителката по музика — жалко, че Наташа я срещаше вече само в коридора! — този път не само кимнаха приветливо на нейното „здравейте“, но дори топло се усмихнаха на бледото девойче с нервна руменина по бузите. Учителката по руски език и литература тези дни беше болна. Останалите преподаватели сякаш виждаха Наташа за пръв път. И видяното никак не им се харесваше. Те не одобряваха, че тройкаджийка и лентяйка се фръцка в направо приказна рокля и побърква горните класове с упадъчните си танци, кълчейки се с някакъв изтупан спортен тип, който вероятно дори вече не е и ученик, или — още по-лошо — питомец е на шивашкия или на железничарския техникум.

Неисканото внимание се лееше върху Наташа като тропически порой. Някога си бе мечтала да я виждат, да я забелязват. И ето — заповядайте! Тъй или иначе, Наташа се чувстваше почти физически зле. Затова и не забеляза веднага, когато през последния час някой подхвърли върху тетрадката й смачкана на топка бележка. Отвори я, когато се съвзе. Съученичката й по чин любопитно проточи шия, в отговор на което Наташа по навик и без да се замисля, пъхна измачканото листче под изрисуваната с мастило дървена повърхност. Започна да чете и тутакси пламна като мак. Дори на вратлето й стана горещо. В бележката се мъдреше:

Ти си богиня на танците страстните

Ти си вихър от несвършващи ласки

Ти си лъч светлина в тъмнината на бурята

Ти си маяк за сърцето ми убрулено

Наташа искам да ходя с теб. Да се срешнем пред кино „Млада гвардия“ в 16 часа дават филм с Бел-Мондо. Ти нали обичаш френзките филми, така ми каза Диденко.

В. Х.

Наташа бавно се разгневи и накрая смачка бележката. Ала бързо й мина. Нека и да се случваше да спретне истерия на майка си, да хвърли и счупи някоя чиния, а после да избяга при Настя, но по правило, тя не обичаше да обижда когото и да е — може би, защото се боеше от неприятности, а може и защото наистина бе добра. Освен това, по едно време тя тайно се заглеждаше по Володя Ходков, но той не й обръщаше и грам внимание, затова пък през междучасията се случваше да я сбута с лакът, учудено да се обърне и да изтърси: „К’во ми се вреш под краката, бе, Балевска!“ И макар да се посгърчи от правописните грешки, които размърдаха позабравено недоумение как може да се пише думата Бог (и, разбира се, Богиня) с малка буква, нямаше как Наташа да не оцени сполучливия ритъм на стихчето. Затова тя откъсна от тетрадката си празен лист и с калиграфски почерк — избягвайки лекомислените заврънкулки, с които понякога украсяваше акуратните си букви — написа:

Вова, много мило от твоя страна да ме поканиш на кино, но се налага да ти откажа. Не се сърди.

За секунда се замисли, докато учителят обясняваше някаква геометрическа теорема, и с разтуптяно сърце добави:

Обичам друг. Това е взаимно и истинско.

С възторг се втренчи в написаното. Мислите й се понесоха към Нуми с изпреварваща светлината скорост. Къде, мили мой, летиш и какви ли чудеса за мене дириш, влюбено глупаче? — пропя душата на Наташа. Смушкване в ребрата я върна на чина. Момичето едва успя да скрие бележката под тетрадката си. Учителят мина по пътеката, конфискува от Пашка на последния чин нямаща нищо общо с геометрията книга, подхвърли му сухо: „Ще си я получиш от директора“ и се върна на дъската. Наташа се обърна назад и изобрази съчувствен поглед. Понякога Пашка искаше от нея книги, при това ги връщаше чисти и с не подгънати страниците, и никога не казваше: „Що за глупости четеш!“, ами молеше за още нещо в същия дух. Затова и Наташа му бе донесла няколко романа от поредицата „Прокълнатите крале“ на Морис Дрюон.

Пашка смутено се усмихна и наперено махна с ръка. Той също връзваше само тройки и на това основание двамата с Наташа винаги се поддържаха един друг. Но това бе всичко — извън училище те просто забравяха за взаимното си съществуване.

Урокът продължи и Наташа побърза да завърши бележката с думите:

Не се отчайвай — стиховете ти са много хубави.

Наташа Б.

За момент се изкуши да се подпише „Балваневска^[1]“. Веднъж, в края на септември, бяха изкарали Наташа на дъската и разбира се — лепнаха й двойка. Тогава Ходков повтори полугласно думите на учителката, като „коригира“ фамилията й: Седни си, двойка, Балваневска! Навярно това му се бе сторило много остроумно. Но Наташа цялата вечер плака във възглавницата си. Сетне престана да забелязва снажния Володя, когото стрелкаха с очи дори момичетата от горните класове. И сега тя изведнъж си спомни парещото чувство на разочарование и унижение. Ала не се подписа с обидния прякор и разсъди в драконически дух, че това ще бъде с нищо неоправдана жестокост спрямо Володя. А пък някогашните сълзи… е, както рукнали, тъй и изсъхнали!

Наташа сгъна бележката и в подходящия момент я хвърли на Ходков. Той я улови във въздуха, напомняйки на момичето бейзболист, видян веднъж в Сиатъл. Тогава й хрумна да покара ролкови кънки в залата, където се провеждаше тренировката. И пак тогава се учуди като видя американците да играят лапта^[2].

Половината клас замря, втренчен в лидера си. Наташа не видя това, но пък усети промяната на настроението в класната стая. Володя се вцепени, а по паяжината от погледи се понесе насмешлива ирония и хазартно любопитство — това пък какво е и как ли ще продължи?

Момичето се обърна. И този път пребледня. Потъмнялото лице на Ходков далеч не напомняше съкрушения израз на отхвърлен ухажор. То не предвещаваше нищо добро. Наташа забоде очи в чина. Очите на Володя продължиха да дълбаят тила й.

Наташа вдигна ръка.

— Какво има, Балевска?

— Вадим Кирилович, лошо ми е, може ли да изляза?

Математикът погледна над очилата си. Подъвка устни.

— Моля ви… — добави немощно Наташа.

Отново поглед. Избръснатите бузи се залюляха. На Наташа съвсем й прилоша.

— Излез.

Тя излетя от класната стая, притиснала към гърдите си тетрадката и учебника. Химикалката остана на чина. Бог да е с нея! Момичето се спусна по стълбите и се втурна към съблекалнята. Чантата осезаемо я удряше през коленете. Набързо наметна палтото на слабичките си рамене и хукна към вкъщи.

Вечерта не каза нищо на своя дракон. Не искаше да му разваля настроението.

Но се изпусна за филм с Белмондо.