Хейзъл Озмънд
Искам да ти вярвам (50)

Глава 50

Мак гледаше групата младежи, които играеха футбол на плажа, викаха оживено и се хвърляха смело на пясъка, за да уловят топката. Бавно, останал без дъх от прегръдката на студа, той влезе в морето. Спря за момент, колкото да свикне с ледените иглички на изтръпването, после направи още няколко крачки, докато водата стигна до навитите крачоли на дънките му. Още няколко крачки и водата стигна до бедрата му, тежестта на подгизналия дебел плат вече затрудняваше движенията на краката му. Вкочанясването постепенно отстъпваше място на усещането за силно парене, а след още няколко крачки цялото му тяло започна да трепери неудържимо. Остра болка прониза слабините му, когато ледените води стигнаха до чатала му.

— Засада — крещяха младежите, — това беше засада!

Мак се запита дали можеше просто да продължи да влиза навътре и дали болката от измръзването щеше да заглуши болката в гърдите му. Той беше хранил толкова много надежди след визитата на Филида, толкова глупави надежди.

Каквото и друго да се случеше в живота му, Джен винаги щеше да бъде там, просто зад кулисите, както онзи път, когато я беше видял на суфльорското място и беше разбрал, че я обича.

Мак погледна скелета на замъка. Дали се сбогуваше завинаги с Нортъмбърланд? Навярно да. Сега призраците бяха навсякъде, не само на плажа.

Мак направи крачка напред с намерението да се обърне, но стъпи върху един остър камък и залитна. Успя да запази равновесие и чу как едно от момчетата на плажа изкрещя, странен пронизителен звук, сякаш гласът му мутираше. И тогава морето около него изведнъж закипя, взрив от пръски се посипа върху гърба му и Мак почувства как някой го сграбчи, след което той политна напред. Мак падна през глава, устата му се напълни с морска вода и той се задави, после усети как дланите му напипаха пясъчното дъно. Нечии ръце го дърпаха и той се опита да се освободи от тях, като викаше и се бореше напосоки, мощните вълни на страха го поглъщаха заедно с водата.

Това е Алекс, сигурно е решил да ме убие.

— Махни се, остави ме на мира — извика той, като най-после успя да стъпи на дъното и да запази равновесие, преодолявайки съпротивата на мокрите дрехи, които го теглеха надолу. — И за мен всичко свърши.

Опитвайки се да избърше солта, която щипеше в очите му. Мак се приготви да посрещне първият удар на Алекс, но вместо това видя Дженифър да изплува от водата, задъхана и заета да отметне мократа коса от лицето си.

— Какво правиш? — извика Джен и пристъпи, залитайки към него. Тя го хвана над лакътя. — Ти не можеш да направиш това — ами майка ти, ами Тес…

Когато Мак не отговори, а само я изгледа с поглед на лунатик, Дженифър изкрещя отново въпроса си и едва тогава той долови тревогата в гласа й.

— Аз просто се опитвах да се вцепеня — призна Мак.

— Само се опитваше да се вцепениш? — повтори Джен и се засмя леко. — А пък аз си помислих… — Тя погледна морето, после него.

В някакъв момент между мисълта, че мокра Дженифър беше много красива и учудването от присъствието й тук, Мак забеляза, че тя трепереше и се опита да съблече якето си, но тъй като нейната ръка го държеше за ръкава и мокрите дрехи бяха залепнали за тялото му, той успя само да го смъкне от рамената си.

— Какво правиш? — попита тя, наблюдавайки усилията му, без да пуска ръката му. Мак искаше да вярва, че Джен не го държеше единствено като опора сред вълните.

— Искам да ти дам якето, за да не ти е студено.

— О, Мак — каза тя — не прави това, то е безсмислено, няма смисъл. — Сега болката в гласа й беше отчетлива, ръката й стисна неговата. — Аз също исках да изпадна във вцепенение, Мак, бях изтощена до смърт от чувството на гняв и тъга. Просто исках да се затворя в себе си и да отблъсна всички, най-вече теб. Но сега, огледалото… и бележката… — Мак не знаеше дали устата й затрепери от студ или от емоции, и това нямаше значение: той долови обещанието за прошка в гласа й и полетя като чайка във висините — слънцето отново изгря, зад него се издигаше приказен замък и плаж с цвета на косите й, и той нямаше да пропусне своя шанс. Мак протегна ръце и хвана лицето й, почувства допира на нежната гладка кожа до едната си длан и грапавата повърхност до другата, гмурна се в сините дълбини на очите й и я целуна, срещайки устни с вкус на морска сол и Джен. Нейните ръце се обвиха около него и плахата целувка преля в ненаситна, жадна милувка.

Те и двамата трепереха силно и Мак се наслаждаваше на близостта на тялото й. Той дори не си бе представял, че някога щеше да прегърне тази прекрасна, смела, красива жена и сега искаше да потъне в нея, както беше потънал в морето. Спомняйки си последният път, когато двамата бяха тук, той се отдръпна от нея и се възползва от замайването на Джен, наведе се, прихвана я през бедрата и я вдигна на рамо. Бавно Мак тръгна към брега.

Имаше един-два неприятни моменти на залитане и преплетени крака, но когато стигнаха до сухия пясък, той пусна внимателно Джен и я погледна. Капките морска вода по миглите й приличаха на сълзи.

— Себастиан и Виола се спасиха от морето — каза тя.

— Не мисля. — Мак се засмя тихичко. — Аз никога не съм целувал сестра ми така. — Той отново я притегли в прегръдките си и я целуна толкова жадно и дълго, че усети погледите на хората, които се разхождаха по плажа, чу подсвиркването и повикванията на младежите.

Мак имаше сетива единствено и само за Джен, отдаден да й покаже колко много я обичаше и желаеше. Този път тя се отлепи първа от него. Устните й бяха посинели.

— Имам чувството, че в някои части на тялото ми гори огън — каза задъхано тя, — но ако не съблека тези мокри дрехи, съвсем скоро ще замръзна.

— Моля те, позволи ми аз да ги сваля, може ли? — примоли се Мак с тракащи зъби. Той хвана Джен за ръка, с намерението да я поведе към пътя и да я качи в колата си, но видя някакви хора до една от хижите сред дюните.

— Ела — извика Мак и я затегли към брега, но Джен го дръпна в обратната посока, за да вземе чантата си, захвърлена на мекия сух пясък.

— А къде са ти обувките и чорапите? — попита тя, когато тръгнаха към хижата.

— Ще се върна за тях по-късно.

— Но къде отиваме?

— Там горе, ела.

Ходенето по мекия пясък въпреки съпротивлението на подгизналите дрехи им костваше огромно усилие, но двамата се добраха до изтърканите дървени стъпала към дюните точно, когато една възрастта двойка излезе от най-близката хижа и тръгна към паркинга, мъжът носеше голяма плажна чанта, жената беше преметнала през рамо найлонова торба с мокри бански.

— Извинете — извика Мак и се закатери по стълбите, дърпайки Дженифър. Възрастните съпрузи се обърнаха и по лицата им се изписа смутено учудване. Мак неохотно пусна ръката на Дженифър, бръкна във вътрешния джоб на якето си и извади мокрия си портфейл.

— Знам, че това ще прозвучи откачено, особено предвид нашия външен вид, но… — той внимателно извади пачка банкноти от портфейла си, мокри и смачкани, — но дали вие бихте могли да ни заемете вашата хижа за тази нощ?

Дженифър изчака Мак да събуе мокрите дънки и гащета, които бяха захвърлени върху купчината мокри дрехи в ъгъла на малката баня, и после двамата се увиха в завивката. Неговата ръка пропълзя нежно по рамената й, по гърдите и корема й, устните му се озоваха върху нейните.

Джен слушаше ударите на сърцето си, които се смесваха с шума на вълните навън, освободи се от последните окови на съмнението и уви крака около Мак.

Докато тя го беше събличала, Джен беше доловила, че той също се сдържаше, навярно защото смяташе, че трябваше да прояви чувствителност и да не я притиска, но всичко се промени, когато неговата кожа срещна допира на нейната, и Джен осъзна, че копнееше за неговото ненаситно желание, имаше нужда да знае, че каквото и да се беше случило през последните няколко месеца, Мак неудържимо искаше да прави любов с нея.

Джен прокара длани по гърба му, като го галеше и милваше, после насочи ръка към слабините му.

— О, мила, не прави това, не издържам — прошепна той, едва отлепил устни от нейните, — по-бавно, по-полека. Още не съм се насладил достатъчно на вкуса ти.

Мак отново я целуна по устните и се спусна до едната й гърда, отдаден на удоволствието да я целува и гали, и скоро Джен започна да извива бедра, задъхана и замаяна, обзета от безумното желание. Как беше възможно само преди няколко минути да е треперила от студ?

— Моля те — каза Дженифър, — нека да се върнем на онова прекрасно място, където телата ни си пасваха като частите на едно цяло. Преди да се случи всичко. — Тя чу гърления му звук, после очите му потъмняха.

— Трябва да си взема портфейла — задъхано прошепна Мак, — вътре има един удавен презерватив. Ти не мърдай. — Той се измъкна изпод завивката, направи няколко крачки, върна се и я целуна, после отново направи няколко крачки и се наведе да вземе портфейла си. Джен го видя да се мъчи да отвори мократа опаковка. — Ух, че е трудно — прошепна Мак, обзет от нетърпение. — Не мога да…

Двамата подскочиха едновременно, когато някой почука на входната врата и Дженифър уви завивката плътно около тялото си.

Не, не, точно това се случи последният път.

— Всичко е наред, Джен — каза Мак, но в очите му имаше страх. — Кълна се пред бог, този път не крия лъжи.

— Кой е? — извика тя.

Не последва отговор. Мак се промъкна до прозореца на спалнята и дръпна пердето, опитвайки се види кой стоеше пред вратата.

Не, не отново това.

— Нищо не се вижда — съобщи той, — прозорецът гледа към дюните. — Той трепна, когато тропането се възобнови, този път по-силно и напористо. Видимо разтревожен, Мак се върна до леглото, взе една възглавница и прикри с нея слабините си.

— Аз ще отида да видя кой е. — Той изглеждаше толкова изплашен и толкова секси, че Джен също стана от леглото, като се загърна в завивката.

— Ще отидем заедно — настоя тя и те излязоха на пръсти от спалнята, прекосиха малката дневна с раиран диван и посипан с пясък под, и Дженифър застана зад вратата, а Мак я открехна съвсем малко, колкото да видят кой стоеше навън.

— Извинявайте — каза някакъв мъжки глас, — знаем, че ви прекъснахме, обаче вълните щяха да отнесат вещите ви.

Без да изпуска възглавницата, Мак протегна другата си ръка навън.

— Това е много мило от ваша страна — каза той и прибра обувките и чорапите си. — Мъжът навън каза още нещо, после се чу женски глас, но Дженифър не можа да чуе какво казаха, след което Мак рече: — Довиждане и ви благодаря още веднъж. — После той направи крачка назад. Мак нямаше достатъчно ръце, за да държи възглавницата, обувките си и да затвори вратата, затова Джен му помогна.

— Хората от хижата — обясни Мак, пускайки обувките и чорапите си на пода. Изражението му беше малко стъписано. Колко са мили.

— Ами, ние тук сме такива — каза Джен и той я погледна с топлите си кафяви очи, после изражението му стана по-настойчиво.

— Вярно е — призна бавно Мак, — мили сте от главата до петите. Като заговорихме за това, ти защо се криеш зад този юрган?

— Ами ти защо се криеш зад тази възглавница?

Мак се засмя и хвърли възглавницата, която описа идеална дъга във въздуха, преди да тупне на пода.

— Мисля, милейди, че сега вие сте прекалено облечена — каза той, като я погледна многозначително. Дженифър пламна, обзета от жарка страст. Тя пусна завивката на земята и двамата се озоваха отгоре й, Мак разкъса със зъби опаковката на презерватива и най-сетне попадна там, където Джен го искаше, шепнейки в ухото й, че повече никога нямаше да й причини болка, смеейки се на съвършения синхрон, с който телата им си пасваха.

Когато отвориха вратата, светлината на плажа беше добила златен оттенък. Те седнаха на прага, увити в завивката. Дженифър беше сложила ръка от вътрешната страна на бедрото на Мак и неволно си помисли как той се беше преобразил в друг човек под ръцете й предишния път. Джен трябваше да повярва, че той нямаше да се промени отново.

— В леглото Мак Стоун много прилича на Мат Харпър, просто умее да се облича по-добре.

Той трепна.

— Недей, Джен. Не може ли просто да се престорим, че Мат Харпър е потънал в морето?

Дженифър се разсмя.

— Да се надяваме, че е бил обут в неговите кафяви обувки.

Мак я прегърна по-силно и тя облегна глава на рамото му, осъзнавайки, че за първи път откакто се беше прибрала от Манчестър, умът й не правеше равносметка какво беше загубила в катастрофата. Спеше й се, но усещането за задоволство, че това рамо беше точното място, където тя трябваше да бъде сега, беше по-силно.

Дженифър вдигна глава, за да го погледне.

— Наистина ли можеш да живееш с това лице? — попита тя.

— Не мога да живея без него — отговори Мак и я целуна по носа.

След няколко дълги целувки Мак я притегли отново на рамото си, като нежно и внимателно загърна и двамата със завивката.

— Сутринта не смеех да се надявам, че този ден може да завърши така — каза той с леко треперещ глас. — Дойдох тук убеден, че всичко е свършило, че трябва да се върна в Бат и да те оставя тук…

— Недей, замълчи — каза Джен. — Ти си изтърпя наказанието.

Те се загледаха в прииждащите вълни, после Мак прошепна в ухото й:

— Каквото и да решиш, че искаш да правиш, Джен — да играеш в театъра, може би да режисираш, да преподаваш — каквото и да избереш, ние ще намерим начин да го постигнем, без да обръщаме внимание на нетактичните, примитивни хора, които ще срещаш по пътя си. Аз ще те накарам да се почувстваш толкова красива, че ще бъдеш неуязвима. — Той я стисна лекичко. — Но повече няма да водиш битки, стига толкова, и двамата вече нямаме нужда от тях… — Мак замълча и Дженифър долови напрежението в гласа му. Той се бореше със сълзите.

— Джен… — заговори Мак, — … тъй като се опитвам да започна начисто, помниш ли онези мъже в пъба? Трябва да ти призная, че аз се върнах там, след като ти си тръгна и, хъм, то е дълга история, обаче с две думи аз наковах един друг мъж толкова умело, че той се сби с тях.

Джен го ощипа и остана доволна от неговия писък.

— Това е много лоша постъпка. Аз ти дадох червена точка за това, че се обърна и си тръгна, без да им обръщаш внимание.

— Знам. Това беше моето старо аз, обещавам ти, че повече няма да се повтори. И за да си призная всичко докрай… за онези пари? Похарчих малка част от тях — за лечението на Филида, купих разни неща на Дъг, платих огледалото. Но останалите ги заделих. Мисля, че ти трябва да ги вземеш.

Първата реакция на Дженифър беше да каже, че това са мръсни пари и тя не ги искаше, но когато се замисли, откри, че мисълта да ги похарчи всъщност изобщо не я притесняваше.

— Ти имаш право — каза тя, — мисля, че така е правилно. При това знам как искам да ги похарча: искам да отида да видя Крес, искам да попътувам из Щатите, може би ще помоля Ана Мария да ми покаже Южна Америка.

Дженифър видя, че Мак отново беше зареял поглед към морето и не се обърна, когато й каза:

— Банковите извлечения са в колата, ще ти покажа колко пари има в сметката. Мисля, че ще стигнат за онова, което си замислила, и за още нещо.

— Дали ще стигнат за пътуване до Австралия? — попита тя, развълнувана от мисълта за новите преживявания, които я очакваха. — Може да плуваме в Големия бариерен риф, Мак, винаги съм искала да направя това.

— Ние? — рече той и се обърна към нея.

— Да, разбира се. Ти какво? Да не помисли, че искам да отида сама? — Неговото лице потвърди подозрението й и по някаква причина я трогна до сълзи. Дженифър го целуна по най-близкото място до устните й, ключицата, а пръстите му потърсиха и се преплетоха с нейните под завивката.

— И двамата имаме нужда да заминем за известно време каза тя, — да се опознаем. Да се възстановим от жестокостта на последните месеци.

Джен усети как Мак се стегна и пръстите му се увиха около нейните.

— Права си, аз наистина проявих жестокост към теб, Джен.

— Ти беше принуден да постъпиш по този начин, Мак. Спрямо теб това също беше жестоко. Това имах предвид, и двамата трябва да се възстановим. — Той сякаш понечи да я прекъсне. — Не, чуй ме. Бих казала, че ти самият си целият в белези. Толкова години да понасяш състоянието на Филида, да загубиш баща си толкова млад, тревогите около историята с Монтгомъри, да научиш, че онзи… онзи мъж, че той е твоят баща…

Мак извади вплетените им ръце изпод завивката и целуна пръстите й. Джен гледаше наведената над ръката й глава на Мак и си спомни как Алекс беше направил същото в колата на прибиране от семейство Хеншоу и колко различно беше усещането.

— Ти си прекалено добра с мен, Джен — каза Мак и се засмя тъжно. — Но аз наистина имам ужасни родители. Ако не беше Тес…

— Нямам търпение да се запозная с нея — прошепна Дженифър. — Толкова се радвам, че нея не си я измислил, както и Джо, Фран и Габи.

При тези думи в очите на Мак се появи толкова нежност, че Джен се наведе и го целуна с нежна, топла, любяща целувка. Завивката се смъкна.

— След пътешествието — каза той, като ги загърна отново, — ще помислиш ли как да се върнеш към театъра?

Идеята я изпълни с нервно вълнение, но този път повече от очакване и въодушевление, отколкото от страх.

— Да — каза тя, — и ще ти позволя да ми помогнеш.

Мак кимна бавно.

— Само ако ти направиш същото за мен. Аз нямам представа какво да правя с живота си. Все още имам големи дългове, нямам достатъчно кураж за журналист и откривам тревожната нова склонност да намирам трамбоването сред природата за много приятно занимание.

Дженифър се засмя.

— Нали знаеш какво смятам да ти предложа?

— Недей… нали няма да кажеш, че трябва да напиша книга за пешеходни маршрути?

— Ти трябва да напишеш книга за пешеходни маршрути. — Мак поклати глава и се усмихна печално. — Не, слушай… можеш да представиш разходките от друг ъгъл… да интервюираш различни хора, да откриеш техните любими маршрути, какво означават те за тях, може би дори по какъв начин са им помогнали?

— Не знам…

— Да вземем например Соня, преди време ми разказа как след смъртта на нейния първи съпруг тя изминавала по няколко километра всеки ден, ходела до изнемога. Не би помислил такова нещо, нали? Тя просто искала да е сред природата и да диша чист въздух, да гледа реките, морето, да знае, че животът продължава… а татко всяка неделя излиза на разходка с един от неговите приятели, правят го от деца — всеки път по седем километра. Той казва, че докато могат да ходят и да разговарят, значи са в строя.

Джен забеляза, че Мак постепенно се беше вглъбил, заслушан в думите й и когато тя замълча, той каза сериозно:

— Това може да се окаже гениална идея.

Тя се облегна на рамото му и почувства лека вибрация в гърдите му.

— Сега пък какво?

— Сетих се за едно предложение за работа, което ми направиха точно преди да напусна Бат — каза той, — нещо на висока позиция?

— Така ли?

— На постамент, по-точно. — Мак се наведе и я целуна по рамото. — Един съученик от училище ми предложи работа като жива статуя, облечен като…

— Пират.

— За бога, откъде знаеш това? — попита удивено Мак, като се отдръпна лекичко, за да я види по-ясно.

— Това си помислих, когато те видях за първи път, че приличаш на пират. Имаш… особено… опасно излъчване.

Нещо в стомаха й изпърха и Дженифър се притисна до Мак и подръпна ухото му.

— Ако те помоля да го пробиеш, ще го направиш ли?

— Да — каза той и в следващия миг Джен лежеше по гръб и той я гледаше, надвесен над нея.

— За теб съм готов на всякакви пиърсинги — каза Мак, като този път доближи уста до шията й и я покри с нежни целувки. — Обаче няма да се боядисам с бронз, за да приличам на статуя. И тъй като заговорихме за абсолютно неподвижни обекти, би ли престанала да шаваш? Тук сме прекалено далеч, за да разчитаме на доставка от Трегер, така че трябва да сме много послушни и да устоим на всякакви мисли за луда, страстна библиотекарска любов.

— Недей да си правиш шеги с библиотекарската служба — изрече Джен с престорено възмущение, — и без това ни орязаха бюджета и ни оставиха голи и боси.

— Хъм, това звучи обещаващо, мисля да го проверя лично, а колкото до пиратския занаят, ще настояваш ли да нося превръзка на едното око?

Дженифър потъна в кафявите му очи и тяхното неизречено обещание за всякакви вълнуващи приключения.

— Не, не мога да понеса да не ги виждам. — Тя се опита да отметне нападалата върху челото му коса.

— Може би е по-добре да нося протеза с кука?

— Тя ще затрудни писането.

Мак се засмя и не можа да събере устни за целувка. Когато спря да се смее, той просто легна до Дженифър и я притегли към себе си, като я хвана с едната ръка през кръста, а с другата галеше нежно шията й.

— Дженифър Роузби, аз те обичам от цялото си сърце — прошепна той.

— Да — каза тя на фона на морските вълни. — Аз наистина вярвам в това, Мак Стоун.