Хейзъл Озмънд
Искам да ти вярвам (45)

Глава 45

Когато пристигна в библиотеката на другия ден, Дженифър вече знаеше, биологично беше възможно да имаш резки промени в настроението, без да си в менопауза. Тя се беше събудила, очаквайки да се обърне на другата страна и да не стане от леглото, но гневът я вдигна на крака и я изпълни с решителност. Как смееше той да смята, че можеше да се върне, не разбираше ли какво й беше причинил? Нима очакваше да заличи всичко, което беше казал и направил? Джен щеше да му покаже, че греши от начало до край.

Решимостта й се разколеба на закуска, когато Бренда се опита да я убеди да си остане вкъщи. Когато Джен каза, че ще е в безопасност в библиотеката с Шийла и Лайънъл, баща й я подкрепи, но я помоли да не шофира сама. Дженифър се съгласи, тъй като усети, че Брайони щеше да се зарадва на възможността да се измъкне за малко от Дани. След онова признание в кухнята Дани се държеше необичайно троснато с нея.

Когато Джен слезе долу изкъпана и облечена, тя видя Алекс да паркира на двора, като вместо поздрав й каза: „Стига, какви са тези глупости да ходиш в града днес?“, което несъмнено говореше, че някой му се беше обадил да го осведоми. Най-вероятно Дани, макар че можеше и да е Бренда, която изведнъж посвети цялото си внимание на чайника.

— За мен е важно да отида — каза Джен. — Аз съм длъжна да му покажа, че той не означава нищо за мен.

— Нищо не си длъжна да му показваш — заяви Алекс. — Хайде, стига с тези глупости. Искаш ли да излезем на разходка с колата, да обядваме в някой пъб и да отидеш на работа утре… или може би другата седмица?

Стига с тези глупости? За теб моите решения са глупост, така ли?

— Не, Алекс. Брайони ще ме закара. — Дженифър взе чантата си, излезе от кухнята и тръгна по коридора. Чу стъпките му след нея. Тя прекоси верандата, излезе на двора и се огледа за Брайони.

— Добре, добре — каза Алекс, — ти трябва да отидеш на работа, разбирам. Но нека те заведа аз.

Дженифър може би щеше да се качи в ланд роувъра, ако не се беше появил Дани.

— Мъж на място — чу го да казва тя и се почувства като някаква жена от викторианската епоха, предавана като добитък от ръцете на близките си в семейството на бъдещия съпруг.

Десет минути по-късно тя шофираше по черния път в собствената си кола и гледаше как Дани и Алекс ставаха все по-малки и незабележими в огледалото за задно виждане. Шофирането й беше хаотично, но Джен имаше чувството, че е свалила тежък товар от плещите си. Горкият Дани сякаш наистина се изплаши, когато тя му беше изкрещяла. Дженифър не помнеше всичко, което му беше казала, но в общи линии му напомни, че той беше неин брат, а не паж на Алекс, и че държанието му към Брайони беше възмутително. На Алекс каза да си върви.

Дженифър още трепереше от гняв, когато пристигна на работа и позвъни отново на Алекс от телефона в офиса на втория етаж. Преди той да може да каже нещо друго, го помоли да не води нейните битки вместо нея, особено ако те включваха физическо насилие. Това й беше дотегнало и тя наистина трябваше да отстоява интересите си сама. Освен това го попита дали се беше замислял какво изпитваше Джен при вида на контузени хора, особено с рани на главата и лицето.

После тя се опита да се съсредоточи в изготвянето на най-обикновен опис, който й беше възложил Лайънъл, но мислите й моментално отскочиха към онова кожено яке и мъжа в него и въпроса кога щеше да се опита да я види отново. Тя знаеше, че въпросът беше „кога“, а не „дали“.

— От местния отбор по крикет са ти изпратили оферта да станеш част от отбора — каза Шийла, влизайки в офиса, — защото си ненадмината в хвърлянето на макарони и варива.

— Вестите летят бързо.

— Като макароните. Служителката от щанда за вино е казала на Соня.

— Казала е на Соня… значи ти и Соня си говорите?

Шийла сви рамене, с което потвърди, че да, двете си бяха проговорили след десет години мълчание и това не беше голяма работа.

— Както и да е. — Шийла седна на един стол. — Коя новина искаш първо — добрата или лошата?

— Нито една от двете — каза Джен, защото знаеше кой щеше да е обектът.

— Съжалявам, няма такъв вариант. Добрата новина е, че той не е в библиотеката. Лошата новина е, че седи в парка. Преди малко Лайънъл му занесе чаша чай.

— Чакай, какво е направил Лайънъл?

Шийла завъртя очи.

— Това е дълга история. Чул, че Сладурът е попаднал в Бърза помощ и го налегнали угризения, че го е контузил сериозно. После изпита огромно облекчение, когато научи, че виновникът е бил друг, затова му занесе чай и се върна с послание за теб.

— Не искам да го чувам, Шийла. Говори ми за нещо друго. Разкажи ми за Рийс.

Шийла направи кисела физиономия.

— Рийс се прибра. Снощи. Сигурно ще е персона нонграта в цяла Испания до края на живота си. Забъркал се е в някакъв инцидент с испанско такси и някакви кокошки. — Тя разтри бавно тила си и наведе очи, истинско олицетворение на поражението. — Все пак, той ще стои в парка всяка сутрин, в дъжд и пек. — Шийла замълча. — Не говоря за Рийс, естествено, той не става от леглото преди обяд.

— В такъв случай, надявам се да се излее порой — каза Джен. — Или по-добре да падне градушка с ледени късове големи колкото чаша за чай.

Шийла кимна.

— Така те харесвам.

 

 

Мак напусна Тайнфорт след обяд с мисълта, че денят не беше напълно загубен. Няколко минути след единайсет часа Сюзън, жената, която беше помощник-режисьор, беше дошла и го беше наругала, а Шийла специално беше минала през парка, за да му каже да се разкара. Вероятно единият от сандвичите в ръцете й беше за Джен. Но върхът беше Джоселин, която изведнъж се беше вживяла в ролята на най-добра приятелка на Дженифър. Когато Мак й разказа своята история, тя изрече ужасни неща по адрес на майка му и заяви, че навярно той беше причината тя да стане алкохоличка.

Това го жегна дълбоко.

Мак се качи сред хълмовете над града и вървя, докато го заболяха краката, смеейки се над своята новооткрита привързаност към туристическите обувки. Те се бяха превърнали в двама от най-верните му приятели, макар че при сегашната му популярност почти нямаха конкуренция.

След като се отърси от отчаянието, което го беше сковало, Мак позвъни на Тес и попадна на Джо. Някъде по средата на разговора Мак призна, че честността вече му е навлякла два боя. Джо се засмя и каза: „Продължавай да казваш истината и всичко ще се оправи“, но не прозвуча убедително. Проблемът в този аргумент беше, че вече никой не вярваше в неговата способност да говори истината, дори, когато го правеше.

Мак си каза, че това беше едва началото на неговата кампания за прошка. Нима бе очаквал, че щеше да е лесно? Освен това Мак не правеше това за себе си, а за да излекува Джен.

Мак се качи в колата, събу туристическите обувки и се замисли за другото позитивно нещо, което беше решил да постигне. Той пое към търговския център с пазарски списък, който включваше индустриални количества кафява амбалажна хартия, големи, не прекалено тежки предмети и десетки рула тиксо.