Хейзъл Озмънд
Искам да ти вярвам (33)

Глава 33

Ще се ощипя.

Дженифър се беше събудила в прегръдките му и не смееше да помръдне, за да не развали магията. Може би той беше прекалил с пиенето снощи: щеше да я погледне в ярката светлина на утрото и блажената топлина и щастието щяха да изчезнат.

— Будна ли си? — попита той, но Джен не се обърна.

Тя почувства как той се размърда и в следващия миг я претърколи по гръб. Джен не се опита да се съпротивлява, въпреки че искаше да се свие на кълбо. Той я погледна, кафявите му очи бяха гурелясали, устата му явно беше пресъхнала.

— Престани да криеш лицето си във възглавницата — каза Мак и се наведе, за да я целуне по устните. Джен го прие с готовност, горещият вихър на желанието лумна в гърдите и слабините й. Тя плъзна ръце по тялото му, за да си припомни откритията от снощи — изваяни мускули, стегнато тяло, издължени крайници, плосък стомах. Кожа с лек вкус на цитрус.

— Снощи беше най-прекрасната нощ — каза тя, като се отдръпна лекичко.

— За мен също. — Той я целуна по бузата и Джен не можа да сдържи усмивката си. Той не се беше опитал да й покаже демонстративно, че белегът беше без значение за него. Това щеше да я притесни още повече. Вместо това той се беше отнесъл с тази част от нея като с всяка друга част от нея. Всъщност, това не беше вярно. Други части от тялото й бяха получили много повече внимание.

Джен усети как той целуна ямката в основата на шията й и когато вдигна глава, кафявите му очи вече не бяха сънени, а блестяха палаво.

— Ти ми показа твоите любими места в Нортъмбърланд — прошепна тихо Мак, — искаш ли сега аз да ти покажа моите?

— Ъ…?

Той седна и издърпа завивката, а Джен беше толкова заета да го изпива с очи, че дори не се опита да се прикрие.

— Това е любимата ми гледка — каза Мак, като легна отново до нея и прокара длан по гърдата й. Помилва я нежно, после спусна ръка по гладката равнина на стомаха й. — Тези хълмове и падини. — Ръката му се насочи към бедрото й и отвори леко краката й. — Тази долина. Това са моите любими места. Ти си красива, Джен, толкова красива… каквото и да ти казват хората, на мен ми стига само да те погледна, за да те пожелая. Ти си най-прекрасната гледка в целия свят.

Дженифър усети как ръката му се плъзна между краката й.

— Какво правиш? — попита тя, тъй като искаше да чуе името на тази нежност.

— Изследвам. Проучвам красивата природа. Опознавам тялото ти. Откривам какво те възбужда. Как си пасваме.

Тя извика и изви гръб и след малко той отдръпна ръката си и се претърколи върху нея и в следващия миг беше в нея и Джен се постара да го посрещне, разтопена от усещането да лежи в неговите прегръдки в действителност, а не във фантазията си.

По някое време през нощта Мак се беше събудил, пронизан от паника, която го изстреля от леглото, а после се стопи. Той погледна спящата Дженифър, свитите до гърдите й колене, и неочаквано за самия него повярва, че всичко щеше да се подреди. Той седна тихо в леглото и осъзна, че най-голямото му желание беше да я защити — не от света, а от О’Дауд, и след като я беше приласкал на сигурно място в леглото си, все щеше да се намери изход.

Мак се усмихна на спящата Джен. Сега той знаеше, че по нея имаше и други белези: ужасен назъбен белег върху извивката на рамото й, един по-тънък, който се спускаше от вътрешната страна на ръката й, от лакътя до подмишницата. Той си представи как ги беше получила, как лицето и тялото й се бяха извили при удара, за да понесат свирепата среща със стъклата. Видя я просната наполовина в колата и наполовина от външната страна на предното стъкло. Прилоша му само при мисълта за това.

Но не му прилошаваше, ако гледаше белезите, и когато Джен се събудеше, той отново щеше да й докаже това. Очите й снощи говореха, че тя не вярваше на случващото се и навярно си мислеше, че това беше пиянска постъпка или проява на съжаление.

Той се върна, мушна се под завивката и легна внимателно на една страна, прегърна я и сви колене, така че краката му да повторят извивката на нейните. Заслушан в дишането й, усещайки топлината й до гърдите си, той се запита дали тяхната връзка имаше шанс: неговото семейство, нейното семейство. Утре, в това легло, в неговата прегръдка, той можеше да каже на Джен истината и да се надява, че тя щеше да го разбере и да му помогне. Той щеше да й разкаже всичко: за Теди Монтгомъри и Филида, своето истинско име, да признае всичките си лъжи. Мак вдъхна уханието на косата й. Ако успееше да я задържи тук, да изчака преминаването на първоначалния шок, може би те щяха да се обадят на Кресида, да я убедят да разкаже на О’Дауд историята за новата си любов, без да замесва Джен. Мак разполагаше с няколко часа милост до пристигането на Кресида и до момента, когато О’Дауд щеше да го погне за новини.

Това беше изстрел в тъмното. Мак си представи как Джен щеше да се опита да се отскубне от него, когато й кажеше как се беше домогнал до доверието й. Сега му оставаше само да й покаже и да й каже, че я обичаше. Мак я прегърна по-силно и почувства как тя се размърда. Положението изглеждаше безнадеждно, но Дженифър заслужаваше Мак да изтърпи всичко, за да поправи стореното.

Той трябваше да опита, но не сега. Сега искаше да се наслади на щастието да лежи до нея и да я прегръща, докато тя се събудеше.

Те бяха будни от малко повече от час, когато Дженифър промълви до рамото му:

— Трябва да се обадя на мама и татко, за да им кажа къде съм.

— Според мен те са се досетили, Джен. — Мак обхвана с ръка съвършено заобленото й дупе и започна да я гали, усещайки как тя раздвижи и разпали огъня в слабините му. Джен имаше толкова красива кожа, копринена като косата й и той нямаше насита на допира й до езика, дланите, бедрата си. Навсякъде. Потърси устните й със своите, целуна я и ръцете й се плъзнаха по тялото му, спуснаха се надолу и го обхванаха. Мак затвори очи и в следващия миг тя го пусна, отдръпна се и стана права.

— Върни се, ела тук — прошепна той и се протегна към нея. — Рей и Бренда могат да почакат. — Болеше го, като я гледаше да стои там, с тези прекрасни сини очи, и руса коса и изваяна голота.

— Знам това — каза Дженифър, — но ти не можеш. Стани, Мат. Аз ти дължа нещо. Нещо, което ти пропусна онзи петък. — Той присви очи срещу нея, без да разбира какво имаше предвид тя. — Ставай, Мат — изрече тя бавно и заплашително. — Отвори крака.

На Мак му се зави свят при мисълта какво щеше да му направи Джен и когато тя коленичи пред него, той сложи длан нежно върху главата й.

— О, боже — прошепна той малко по-късно, — това е просто… о, божичко, Джен…

Той усети как Дженифър се отдръпна само за миг.

— Аз водех нормален живот преди катастрофата, Мат — промълви тихо тя. — Тогава не бях инвалид и съвсем не бях добро момиче и… — тя го обхвана с ръка и се засмя — ще очаквам да ме нагостиш с чай и препечени филийки след това, не моля те, нека пропуснем дюнера.

Ако Мак не беше толкова зает да се старае да остане на крака, той също щеше да се засмее.

После той й приготви препечени филийки и чай. Кога щеше да настъпи най-удобният момент за неговото признание. Как да започне? Мак реши да започне отдалеч, за всеки случай.

— Знаеш ли какво си мислех за театъра?

Мак видя как Джен настръхна, затова й подаде още една филийка.

— Хайде, не гледай така, просто исках да те попитам дали ти е идвало наум да се върнеш в университета и да довършиш следването си?

Тя спря да дъвче.

— Моля те, изяж си филийката. Любима, аз не те принуждавам, не се опитвам да те изнудвам за театъра, но е жалко да стигнеш до последната година и после да зарежеш следването. И… хъм, дори ако смяташ, че повече не искаш да играеш, няма ли други неща, които искаш да правиш? Да работиш като педагог? Като режисьор? Аз те наблюдавах на репетициите, когато ти помагаше на актьорите. Мисля, че ти имаш дарба…

— И всички хора да ме гледат.

— Какво като те гледат, Джен? Първо ще забележат белега, а после ще го приемат и ще свикнат с него. Ти трябва да възвърнеш увереността си.

Мак виждаше, че Дженифър го слушаше внимателно, въпреки че не бързаше да отговори.

— Аз… мога да си помисля, разбира се — каза тя след известно време. — Би било добре да опитам да се дипломирам, но колкото до играта на сцена…

— Казах ти, според мен ти си по-добра от Кресида.

Джен се усмихна смутено.

— Съгласна съм с теб. Аз съм по-добра актриса от Крес, винаги съм го знаела. Но още преди катастрофата аз нямах нейната решителност, нейното дебелокожие.

— Нейното его? — осмели се да каже Мак.

— О, и моето его не е малко, приятелю. — Тя вдигна глава и го погледна отвисоко и промяната беше забележителна. Мак почувства известно смущение, докато тя не се усмихна отново. — Аз винаги съм била малко високомерна, предава се по наследство. Не, имах предвид пиар акциите, превземките, безсмислените интервюта, да се виждаш на страниците на вестници и списания. Гадост! На Крес това наистина й харесва, не, нямам предвид ровенето в малките мръсни тайни, а това да си в центъра на вниманието.

— Но на теб ти харесва да работиш на сцената — възрази Мак, за да смени темата.

— Да. Точно това исках. Тоест, човек трябва да се лансира, но не толкова настойчиво.

— Трябва да опиташ отново с театъра, Джен. Дори да е само като аматьор в Театралния клуб. Ти имаш нужда от това.

Мак усети, че засега беше стигнал до предела, затова уви себе си и Джен със завивката. Тя се засмя.

— Понякога си мисля, че вече нямаш нищо общо с човека, който пристигна тук. Всъщност ти не си мекушав, захапеш ли нещо, стискаш като териер. Също като Кресида. — Мак почувства как ръката й се протегна и се намести върху хълбока му. — Ще си помисля над това, което каза, обещавам. Не гарантирам, че ще направя нещо, но… какво пък, преди два месеца не можех да си представя, че някой ще ме види и ще ме пожелае. Кой знае какво може да се случи след още два месеца?

— Аз не просто те желая, Дженифър — каза той с плам, — аз не мога да си представя да живея без теб. Вярваш ли ми?

Тя се изви в прегръдката му.

— Разбира се, че ти вярвам. Ти винаги си бил брутално честен с мен, защо да не си сега?

— Няма причина, наистина. — Мак я целуна по носа и въпреки че му прилошаваше само при мисълта, той реши, че е време да започне своята изповед. — Джен, аз дойдох тук преди два месеца, без да те познавам и междувременно се влюбих в теб — но причината за моето идване не са туристическите пътеводители…

— Джен, аз дойдох тук преди два месеца…

На входната врата се позвъни и Мак моментално застана нащрек. Така ставаше по филмите, — главният герой се опитваше да признае грешките си, някой го прекъсваше и разказваше грозната истина на героинята и всичко отиваше по дяволите.

— Хайде да не отваряме — каза той, но човекът навън не се отказваше.

— Надявам се, че не е господин Армстронг — каза Дженифър, искрено смутена.

— Няма кой друг да е — каза той и я целуна отново, сякаш така щеше да пропъди натрапника. — Сигурно иска да подаде официално оплакване срещу библиотекарката, която е окаляла пътеката и прави любов по най-безразсъден начин.

— Аз не съм библиотекарка. А помощник-библиотекарка. И не бяхме безразсъдни.

— В моето въображение аз бях — прошепна той, като се откъсна полека от нея и се изправи. — Аз виках и стенех наум.

— О, Мат — промълви нежно Джен и той с нежелание се извърна от нея към прозореца. Подръпна завесата съвсем леко, колкото да види кой беше долу.

— Това е Грегор, мъжът на Соня — съобщи той, обръщайки се към Дженифър, сякаш тя можеше да даде някакво обяснение за това неочаквано посещение.

— По-добре отиди да видиш какво иска. — Тя се сгуши в юргана. — Аз ще те чакам тук. Би ли сложил чайника на котлона, когато слезеш долу?

Мак отдаде чест, намъкна дънките и анорака си, слезе по стълбите и отвори вратата, премижавайки срещу ярката светлина.

— Добро утро. — Грегор го посрещна с широка усмивка и му протегна ръка. Мак я пое веднага. — Досега сме се виждали само мимоходом. Поздравявахме се с махване на ръка. Но сега дойдох да ти донеса това. — В другата му ръка имаше кафява книжна кесия, която той подаде на Мак. — Жена ми, Соня, обича да се шегува. Тя се питаше дали няма да ти трябват тези неща. Моля те, не се обиждай.

Мак взе торбата и отвори. Вътре имаше две кутии с презервативи. Всички ли знаеха, че Дженифър беше в неговото легло?

— Добре — каза Грегор, протегна се и тениската му се надигна леко откривайки малка ивица от изваяните плочки на корема му, — забавлявайте се. — Той се обърна и тръгна по пътеката, а рамената му се тресяха лекичко от смях.

— Тя откъде знае? — извика след него Мак.

— Жена ми чува дори най-леката целувка в тъмното — извика Грегор.

Мак затвори вратата и се разсмя с глас, въпреки товара върху плещите му.

— Какво искаше Грегор? — попита Дженифър от горния етаж.

— Да ни даде още презервативи — извика Мак и му стана приятни когато чу нейното ахване.

Мак отиде в кухнята и остави кесията на масата. Трябваше да събере мислите си, да й разкаже всичко в правилния ред, това беше наистина важно. Напълни чайника с вода и запали газовия котлон. Щом водата кипнеше, той щеше да започне своята история отначало. Мак отвори задната врата, въпреки че навън беше много студено. Просто искаше да погледа хоризонта. Тук беше толкова красиво, гледката се разстилаше като на длан.

— Отивам до тоалетната — долетя гласът на Дженифър.

Дженифър се измъкна от леглото и заподскача треперейки, докато не видя сакото на Мат, преметнато на облегалката на стола. Взе го и го облече, загърна се в него и хукна към банята. Там намери една туба с паста за зъби, изстиска малко върху показалеца си и го прокара по зъбите си. Долу имаше един прекрасен мъж, мил, забавен, добър мъж, който не просто искаше да прави секс с нея, а много искаше да прави секс с нея. Или може би много секс с нея. Тя се изплези на отражението си в огледалото.

Кой би предположил, че животът можеше отново да е толкова сладък?

После Джен седна на тоалетната и чу как някой отново позвъни на вратата. Не можеха да им носят още презервативи, нали? Тя си представи изражението на лицето на Шийла, когато чуеше какво беше направила сестра й.

Мак отвори вратата и видя господин Армстронг. Той държеше в ръка някакво списание и имаше недоволен вид.

— Искам да поговорим — каза той.

Мак въздъхна.

— Вижте, господин Армстронг, ние сме възрастни хора. Имаме право да правим каквото искаме.

— Моля? — Веждите на стареца бяха толкова свъсени и увиснали надолу, че очите му почти не се виждаха. — За какво говориш?

Мак си помисли за Дженифър.

— Просто съм малко зает, с какво мота да ви помогна?

— Погледни това. — Господин Армстронг натика списанието в ръцете на Мак и той го отвори. Последният брой на „Методистки новини“. Погледна първо списанието, после стареца.

— Ето тук. — Господин Армстронг заби пръст в страницата и Мак започна да чете.

— „Преподобният Дейвид Никълс, свещеник в енорията на Бридпорт и Дорчестър, има удоволствието да ви съобщи, че дъщеря му Матилда стана горда майка на близнаци, родени с цезарово сечение на 24 март в Университетската болница «Сейнт Майкъл» в Бристол. Близнаците, момче и момиче на име Тим и Дейзи, се чувстват добре и не дават покой на Матилда и на съпруга й Джонатан Харпър. Щастливите дядо и баба благодарят на Всемогъщия за този изтощителен, но дългоочакван дар. Матилда, която е издала две книги, посветени на пешеходния туризъм — Пътеводител за пешеходни разходки по крайбрежието на Дорсет и Разходка в Северен Съмърсет, — под псевдонима Мат Харпър, казва, че ще трябва да остави на заден план писането за известно време… «Не мога да си представя как ще изминавам пеш по няколко километра на ден с близнаците на гърба ми», казва тя. Вярваме, че нашите читатели ще пожелаят на Матилда и семейството й сили през идните месеци.“

Когато стигна до края на статията, Мак прекрачи прага и притвори вратата зад гърба си. Образите пред очите му се мержелееха и сърцето му препускаше като лудо.

— Мат Харпър е жена? Жена? Матилда?

Той започна да чете статията отново.

Успокой се, успокой се. Всичко ще бъде наред. Дженифър не може да е чула, тя е в тоалетната. Това е поправимо. Скоро то няма да има значение, защото ти ще й разкажеш цялата история.

 

 

Дженифър седеше на тоалетната чиния. Кресида имаше право, любовта превръщаше хората в романтични глупаци. Тя нямаше представа къде щеше да я отведе любовта или какво щеше да стане, когато Мат завършеше книгата си. Крес отново имаше право: човек трябваше да сграбчи живота с две ръце и да се остави да го понесе в най-удивителни посоки. Когато той беше до нея, когато се бореше заедно с нея, а не вместо нея — хъм, Джен усещаше как нейното старо аз изправяше рамене.

Тя усети острия ръб на някакъв предмет и бръкна във вътрешния джоб на сакото на Мат. Сигурно някой бележник, който той още не беше загубил. Джен извади книжката, за да й хвърли тайно един поглед и се намръщи. Не беше бележник, беше паспортът му.

Тя го отвори, за да види дали снимката му беше като повечето ужасни фотографии за паспорт. Не, на нея той изглеждаше добре, а в следващия миг тя скочи на крака и заби поглед в думите до снимката. Там пишеше Мак Стоун. Снимката беше на Мат, но до нея пишеше Мак Стоун.

О, боже мой, о, боже мой. Защо името му е различно? Да не е псевдонимът му? Не, не… името в паспорта трябва да е истинското… Мат Харпър сигурно е измисленото име, но защо му е да се представя под измислено име?

Дженифър се хвана за мивката и остана там, докато не се овладя, после се втурна в спалнята, сграбчи дрехите си, опитвайки се да ги отдели една от друга и да ги облече. Тя се доближи до прозореца и дръпна леко завесата, както беше направил той преди малко. Долу стоеше господин Армстронг. Джен едва си поемаше дъх от надигащия се в нея страх. Тя погледна леглото и й се зави свят. С кого беше спала, чие име беше изричала в тъмното? Това не можеше да е истина. Джен обу ботушите си на босо и застана на най-горното стъпало. Не можеше да различи за какво разговаряха. Бавно, крадешком, тя заслиза по стълбите.

 

 

— Но тя има същото име като твоето — възмути се господин Армстронг. — Как е възможно.

— Това е съвпадение.

— Не може да бъде. — Господин Армстронг си взе списанието. — Виж, тук пише заглавията на книгите. Те са твои, нали? Ти трябва да се оплачеш, защото друг човек си присвоява авторството на твоите книги.

— Може ли да поговорим за това някой друг път? — Мак почти избута господин Армстронг, тъй като не можеше да измисли как да се отърве от него.

Двамата чуха пронизителната свирка на чайника.

— Чай ли ще запарваш? — попита господин Армстронг с надежда.

— Не. — Мак се опита да влезе в къщата.

— Добре, добре — изръмжа старецът, — тръгвам си. Обаче това не го разбирам. — Той отново гледаше списанието. — Трябва да попитам някой друг как е възможно такова нещо.

Мак видя как старецът тръгна към магазина.

Нееееее. Мисли, мисли бързо, преди да е дошла хрътката Соня.

Той настигна господин Армстронг. Проклетият чайник не спираше да свири.

— Слушайте, това е дълга история. Мога ли да ви имам доверие?

Дженифър стигна до най-долното стъпало. Те още разговаряха. Бавно, съвсем бавно тя се промъкна в хола. Този мъж навън с господин Армстронг, мъжът, който я беше прегръщал, който й беше казал толкова прекрасни неща, за да я накара да излезе на сцената, неговите милувки… кой беше той? Прилоша й и тя тръгна към кухнята, усетила хладен повей отнякъде. Чайникът започна да свири. Тя замръзна на място.

Какво ще направиш, ако той влезе вътре, за да изключи котлона?

Долетя шум, сякаш от отваряне на входната врата и Дженифър затаи дъх, но той не се появи и тя чу, че разговорът се поднови. Джен си заповяда да отиде в кухнята, сърцето й подскочи при вида на отворената врата и после хукна през моравата в задния двор, без да изпуска паспорта му.

 

 

— Разбира се, че можеш да ми се довериш — каза господин Армстронг с оживен поглед.

— Добре, тогава. Ами… аз работя за полицията. Жената в списанието е истинският Мат Харпър. Аз взех нейното име. Защото работя под прикритие.

— Под прикритие? Защо?

Мак погледна към магазина.

— Разследвам случаи на незаконна имиграция — изтърси накрая. Беше достатъчно. Господин Армстронг засия от задоволство.

— Знаех си аз, знаех си — каза той, — знаех си, че онзи там е незаконно пребиваващ.

— Моля ви. — Мак погледна към прозореца на спалнята. — Нито дума, господин Армстронг, иначе ще провалите целия случай. Сега аз трябва да се прибера, имам нещо… имам обект за наблюдение.

— Разбрах те — каза старецът и тръгна по пътеката с бодра крачка.

Мак влезе в къщата и изтича в кухнята, за да свали чайника от котлона. Добре, че задната врата беше отворена, иначе кухнята щеше да се е превърнала в турска баня. Размина му се на косъм. Той трябваше да се качи горе и да разкаже на Джен всичко, чаят можеше да почака. Иначе нищо чудно на вратата да цъфне още някой съсед. Мак прехапа устни и се засмя, учуден от дързостта си. Каква беше вероятността Мат Харпър да е жена? Или пък съдбата да съобщи тази новина не на друг, а на господин Армстронг? Животът наистина превъзхождаше по изобретателност писателското въображение.

Мак изкачи стълбите на един дъх, като си повтаряше наум какво щеше да каже и видя, че Дженифър още не беше излязла от банята. Той седна върху леглото и зачака, усмихвайки се при спомена какво бяха правили тук. Под и върху юргана. Призляваше му при мисълта как щеше да реагира Джен на истината, но накрая всичко щеше да се подреди, интуицията му го подсказваше.

Тя се бавеше прекалено много в банята.

— Джен? — извика Мак. Не последва отговор. Той отиде до вратата на банята и я бутна лекичко. Вътре нямаше никой. Той надникна в стаята за гости, питайки се дали тя не си играеше с него на криеница. После се върна в спалнята и отвори гардероба. Едва тогава забеляза, че чорапите й бяха на пода. Само чорапите.

Мак се обърна и видя, че сакото му вече не беше на облегалката на стола, а лежеше захвърлено зад вратата. Той се спусна да го вдигне.

Не, моля те, не това, моля те, не сега.

Мак знаеше още преди да бръкне във вътрешния джоб, че паспортът му не беше там.

 

 

Дженифър напусна тичешком и с препъване селото и когато стигна до пейката на Питър Кларк, се обърна да погледне назад. После стъпи на пейката, извади телефона от чантата си и се опита да позвъни у дома, но пръстите й трепереха толкова силно, че не успя от първия път. Отново погледна назад.

Майка й вдигна слушалката.

— Здравей, миличка — каза Бренда, — всичко е наред, ние се досетихме…

— Замълчи, мамо — почти изпищя Джен, — слушай, само слушай, искам да отидеш до компютъра и да потърсиш в интернет едно име. — Тя игнорира опитите на майка й да я прекъсне. — Мак Стоун, моля те, потърси го.

Дженифър чу гласа на Брайони на заден план, после майка й заговори отново.

— Мак кой? — попита Бренда с накъсан глас.

— Стоун, моля те, побързай, мамо.

— Търся го. Търся го, а Брай тъкмо си тръгва. Какво стана, миличка, той да не ти е направил нещо лошо? Да не е…

— Какво намери, мамо?

В гласа на Бренда прозвуча паника.

— Той е журналист. Работи на свободна практика в Бат, но преди това е работил за един от таблоидите.

Дженифър усети как телефонът се изплъзна от ръката й и падна на пейката, светът се завъртя и тя се озова на колене на тревата. Удари пейката с юмруци и подсъзнателно отбеляза, че я заболя, но продължи да я удря. Тя викаше нещо, а после мисълта, че той може би беше тръгнал след нея, я накара да се изправи. Дженифър побягна към дома си, докато в главата й се въртяха сцени от миналото — онзи следобед на плажа, как той винаги слагаше ръката си върху нейната.

Нищо не е било истина. Тя не означаваше нищо за него, беше единствено средство да се докопа до Крес.

Какво му беше разказала, какво му беше издрънкала?

Дженифър изкълчи глезена си и падна, вече не усещаше нищо, докато Брайони не я вдигна и я понесе или може би я повлече към колата.