Хейзъл Озмънд
Искам да ти вярвам (30)

Глава 30

Дженифър знаеше, че Мат няма да дойде в библиотеката днес. Помнеше как опиянението от представлението отстъпваше място на смазващата умора и мъртвешкия сън почти до обяд на другия ден. На нея самата няколко часа допълнителен сън щяха да й дойдат добре. След като Алекс я беше оставил, Дженифър беше потърсила утеха от ужасната сцена в колата в бутилка червено вино. Накрая Бренда я придума да се качи в стаята си и да си легне.

— Знам, че ти е трудно да ги гледаш на сцената — беше казала майка й, изключвайки осветлението.

Не, мамо, най-трудното е да виждаш как мъжа, когото обичаш, съблича ризата си и да знаеш, че никога няма да откриеш какъв е допирът на неговата кожа до устните ти.

Няколко деца си играеха край компютрите и Шийла ги изгледа кисело, но не каза нищо. Явно беше заета с мисли за поредната пакост на Рийс. Вчера той беше позвънил от Ибиса, за да й каже, че е пристигнал жив и здрав, но вече си е загубил паспорта. Което не изглеждаше като обещаващо професионално начало.

Телефонът върху бюрото звънна.

Мат, можеше да е Мат.

Беше Лиза, която говореше толкова бързо, че се наложи Дженифър да я помоли да повтори казаното по-бавно.

— Добре, добре, но слушай, Джен, тази сутрин се размотавах по халат, когато погледнах през прозореца и какво да видя — пред нашата врата стои Роби Трентъм.

— Роби?

— Еманципирай се, Джен. Нападателят на Нюкасъл. Страхотен е. Още нямаше осем часа, гледам го, просто си стои на нашата улица и гледа нещо под предния капак на колата си. Баща ми стигна до вратата преди мен, но аз го следвах по петите, глътнах си корема навътре, навирих балконите… имай предвид, че дори не се бях гримирала. Той каза, че чул някакъв странен шум от двигателя, успял да докара колата си до гаража на татко, видял, че е затворено, поразпитал наоколо и те му дали адреса. Дали татко може да погледне колата му? Миличкият, толкова притеснено звучеше. — Дженифър чу как Лиза си пое въздух, преди да продължи оживено. — Татко вика: „Леле, дали мога да погледна това ферари? Да, мога.“ И докато баща ми проверяваше двигателя, аз попитах Роби дали иска да влезе вкъщи и да изпие чаша кафе? И сега слушай внимателно, Джен, не можеш да си представиш как ни потръгна приказката. После татко влезе вкъщи и каза, че не е открил никаква неизправност. Роби предложи да направим някоя обиколка, така че аз се качих в моята стая, облякох нещо по-прилично…

Джен се усъмни в достоверността на тази част от историята.

— … и двайсет минути по-късно се носехме по магистрала А1.

— Това е невероятно. Къде те заведе?

— В Лийдс. Да, току-що се настанихме в хотела. Целият е в опушени стъкла, има огромен роял…

— Не, чакай, какво говориш? Лиза, ти трябва да се прибереш до шест и половина вечерта, най-късно до седем часа. Лиза? Лиза? Не прави това.

В гласа на Лиза прозвуча неподозирана твърдост.

— Чуй се само. Аз се чекирам в хотел с Роби Трентъм. Стига, кога друг път ще имам такъв шанс? Това е съдба: обикновено той е на тренировки, обаче сега има някаква контузия. — Чу се гърлен смях. — Нали ще предадеш новината на Финли от мое име, Джен? И запомни, дръж брадичката вирната и не слушай глупостите на Джоселин, че костюмът ти виси като чужд.

Дженифър трепна, тъй като едва сега осъзна какво имаше предвид Лиза.

— Не, Лиза, чакай…

Дженифър почувства как Шийла взе слушалката от ръката й и я постави върху вилката.

— Аз… аз — каза Джен, парализирана от мисълта какво щеше да се случи сега.

Шийла кимна.

— Да, да, наистина. Ако разбирам правилно, Лиза няма да дойде на представлението довечера?

Дженифър кимна.

— Хъм, аз купих билети. Добре, че ти си дубльорката.

— Не, не съм. Тя ли ти каза това?

— Защо не? Ти си суфльорът, значи знаеш текста наизуст. И нали казваше, че си играла театър в гимназията? В Манчестър? Обзалагам се, че знаеш репликите на всички роли. — Шийла постепенно разгръщаше идеята. — Да, ти ще трябва да спасиш положението, както по филмите… шоуто трябва да продължи и тогава дубльорът показва какъв талант притежава.

— Това не е филм, това е истинският живот! — Дженифър усети, че вече говореше високо, истерията се надигаше като вик в гърлото й.

Някакъв мъж в секцията с историческа литература за Втората световна война се обърна и й изшътка.

— Шъткането вкъщи — скастри го Шийла.

 

 

Мак очакваше някой да позвъни на вратата и знаеше, че трябваше да започне да прибира багажа си: независимо от успеха на мисията дотук, той трябваше да се махне оттук тази вечер. Въпреки че какво толкова имаше за прибиране? Със сигурност нямаше да си вземе туристическия екип, нито пък грозните дънки.

Щеше да ги остави да гният тук. След като завършеше тази срамна поръчка, той не искаше нищо да му напомня за нея.

Мак щеше да смъкне от себе си Мат Харпър като стара кожа. Бедата беше, че вече не знаеше дали под тази кожа имаше нещо друго.

На вратата се позвъни чак в дванайсет и десет и Мак се запита кой беше стигнал пръв до вратата му.

Беше Дъг, почти изпаднал в амок, и Мак се престори на удивен от новината. Всички смятаха, че Дженифър беше логичната дубльорка, но тя беше непреклонна. Дали Мак не би могъл да поговори с нея?

Мак знаеше, че когато й предложеха ролята, Дженифър първоначално щеше да откаже.

— Финли ще я убеди — каза той и взе анорака си от облегалката на стола.

Но Дъг беше настроен песимистично.

Гримьорната беше пълна с хора и някой беше избутал параваните до стената, за да се отвори повече място. Липсваше само Дженифър. Празният стол между Нийл и Финли подсказваше, че тя е седяла там.

— Кавалерията пристигна — каза Ангъс.

— Ние тъкмо обсъждахме какви са вариантите — обясни Финли. — Дженифър смята, че не може да поеме ролята на Лиза и ние трябва да се съобразим с нейното решение. Аз може би ще успея да убедя някоя от моите единайсетокласнички да изиграе ролята криво-ляво, иначе трябва да отменим представлението и да си понесем последствията.

Не можеш да отмениш представлението. Тя трябва да го направи. Ако не й подаря това преживяване, с какво друго ще я оставя?

Глъчката се усили, хората говореха един през друг и мненията се разделиха на два лагера: половината трупа смяташе, че нямаха правото да поставят Дженифър в това положение, а другата половина не виждаше причина тя да не може да поеме ролята.

Дали някой беше изрекъл това мнение на глас? Затова ли столът на Дженифър беше празен?

— Надявам се, че никой не е разстроил Дженифър? — Мак погледна директно към Джоселин.

— Не, не — успокои го Финли. — Всички бяхме много тактични, Мат. Тя е навън и говори по телефона.

Той прекоси залата и излезе навън с бърза крачка, като едва се сдържаше да не подтичва. После наостри уши. Дженифър беше в дъното на коридора.

 

 

Дженифър беше благодарна, когато допотопният мобилен телефон на Бренда звънна и й даде повод да се скрие от прикованите в нея очи. Хората бяха любезни, но това щеше да се промени, ако се наложеше да гласуват за отмяна на представлението.

Всички щяха да забравят, че истинската виновница беше Лиза, а не тя. Джен се замисли отново за реалната възможност да излезе на сцената. Не, отново я сграбчи импулсът да повърне и да избяга или дори първо да избяга, а после да повърне.

Трябваше да прояви твърдост, вместо да се опитва да угоди на всички други, освен на себе си. Дженифър се облегна на стената и набра номера, който беше излязъл в списъка с пропуснатите повиквания. Кой друг, освен Крес можеше да е това? Тя си я представи как се надига в леглото си през нощта някъде в Ню Мексико.

— Джен, слушай — прозвуча гласът на Кресида, — вчера ти обещах, че няма да те безпокоя до утре… твоето утре… но Бренда току-що ми съобщи, че Лиза го е ударила на любов…

— Аха. — Дженифър се приготви още един човек да се опита да я убеди да се качи на сцената. Но Кресида мълчеше.

— Още ли си там? — попита Дженифър.

— Да, обмислям какво да ти кажа…

— Остави ме мен — бързо каза Джен, — ти звучиш странно. Късният час ли е причината… или се е случило нещо друго?

Последва дълго мълчание, после Кресида изрече с усилие:

— Джен, вече ти казах… утре ще ти обясня всичко, когато се видим…

— Когато се видим? Крес…

— Чуй ме, Джен. Положението е сериозно. Животът ми ще се преобърне и Америка ще ме сдъвче и изплюе, не знам дори дали ще ми позволят да завърша филма. Но да вървят по дяволите. Аз се поддадох на изкушението и до дни някой ще надуши какво става. О, Джен, много ме е страх, имам чувството, че ходя по яйчени черупки.

— Крес, миличка, успокой се, моля те…

— А пък сексът, Джен, всичко, което някога съм изпитвала бледнее в сравнение с това. — Чу се висок, истеричен смях. — Извинявай, превърнала съм се в романтична глупачка. Така става когато срещнеш любовта на живота си, умът ти се замъглява. Имам чувството, че досега съм живяла с превръзка на очите. Толкова е… толкова е сложно, Джен, затова искам да разговаряме лично, също и с леля Брен и чичо Рей. Не мога да говоря по телефона за това, нали разбираш?

— Не, аз си мислех… Крес, чакай, какво ще стане със снимките на филма?

— Имам няколко свободни дни.

— Виж, Крес, не е нужно да идваш чак дотук, не е възможно положението да е чак толкова лошо. Да, знам, че мама ще направи киселата физиономия, когато научи, че… водопроводчикът… си има жена…

Дженифър отново помисли, че връзката беше прекъснала.

— Крес?

— Да, тук съм. Значи… ти си предположила, че е той?

— Крес, от колко години се познаваме? Стига, моля те.

Този път смехът на Кресида прозвуча иронично.

— Аз ще говоря с мама — обеща Джен. — Щом ти го обичаш, значи в него има нещо специално.

— Ти никога не съдиш хората, нали, Джен? — промълви тихо Кресида. — Никога. — Виж, аз ще си дойда, не се опитвай да ме спреш. Сега трябва да затворя. Обичам те, Джен… и Джен? Измислих какво искам да ти кажа. Даден ни е само един живот. Трябва да го сграбчиш с двете ръце. Знам, че ти смяташ, че твоят ти се изплъзна, но в живота се случват най-различни неща, Джен, понякога неочаквани неща и животът ти може да поеме в нова посока. Бъди Виола, Джен, направи го за себе си.

— Крес, Крес — изрече умолително Дженифър, макар да знаеше, че братовчедка й вече беше затворила.

Тя се обърна и видя Мат.

— Крес? — каза той. — Тя сигурно се опитваше да те убеди да поемеш ролята?

Но Джен не беше в състояние да възприеме Мат или да разбере какво я питаше. Все още се опитваше да проумее как беше възможно Кресида да се влюби в мъж като Рори.

— Не, не — каза тя, — тоест, само донякъде. Тя… тя идва в Англия, за да обясни всичко на мама и татко. И на мен.

— Да обясни всичко?

Дженифър беше толкова благодарна, че имаше с кого да поговори, че думите потекоха от устата й като порой.

— Тя се е влюбила в Рори Силвестър, аз подозирах, че е така и тя го потвърди. Просто невероятно, това е пълен обрат. За мен единственото обяснение е, че това е някаква грешка, тя е самотна и пресата я преследва, той й е обърнал внимание и…

— Дженифър, замълчи за миг — каза Мат и тя се учуди от смутения му вид, сякаш искаше да е някъде другаде. Той взе телефона от ръцете й, после вдигна дамската й чанта и го пусна вътре.

— Забрави за Кресида — каза той. — Чух, че си отказала да поемеш ролята на Лиза? Би ли ми обяснила защо?