Хейзъл Озмънд
Искам да ти вярвам (24)

Глава 24

Те прекосиха двойното платно и продължиха по един второстепенен път, който се стесняваше и криволичеше между високи живи огради, създавайки усещането, че са сами на някаква тайна пътека. Джен свали прозореца и вдиша с пълни гърди.

— Тази миризма ме омайва — каза тя.

— Извинявай — каза Мат, — да не ми миришат краката?

Дженифър се засмя, после с усилия на волята обузда ведрото си настроение, като си напомни, че трябваше да обуздае вълните на щастието си. Просто показваше на Мат плажа. Тя не знаеше той какво й показва, но усещането беше прекрасно.

— Говоря за морето — каза тя и сподави смеха си. — Хайде, почувствай мириса на солено море.

Той свали прозореца си и театрално вдиша дълбоко, след което също толкова театрално се закашля, уж задавен. Косата на Дженифър се развя от течението.

— Този въздух не е достатъчно мръсен за мен — каза той, но не вдигна стъклото на прозореца. Дженифър отново се съсредоточи върху пътя, но уханието на сол и море събуди спомени за дълги дни на плажа, полепнал пясък по кожата й, мъчителни опити да среши косата си, след като с нея си бяха играли вятърът и морето. Понякога се случваха редки горещи дни, но най-често бяха като днешния: синьо небе, остър свистящ вятър и усещането, че си на края на света. Всичко беше възможно.

Откакто той й беше отправил предизвикателството да му покаже плажа, Джен беше следила метеорологичните прогнози със свито сърце и беше възнаградена с днешния ден, толкова ведър и светъл, че трябваше да сложи слънчевите си очила, защото слънцето й светеше в очите. Тя се наслаждаваше на обраслите живи плетове и на нацъфтелите храсти, поразена от кристалночистата светлина. Имаше един, два, три облака далече на изток, увиснали в небето сякаш ги мързеше да се изявят като истински облаци.

— Още не мога да проумея откъде го взимате това огромно небе — каза той.

— Боядисваме го с големи валяци, под камуфлаж, за да не можеш да ги видиш.

Сега той се засмя и Джен знаеше, че ако погледнеше косата му, тя щеше да е разрошена като нейната и той щеше да я приглади с ръка и да се опита да я отметне от очите си.

— Още много ли има? — попита Мат.

— До онзи завой и малко по-нататък — каза тя, докато минаваха покрай редица ниски къщи и едно училище. Когато пътят се закатери нагоре по хълма, изведнъж я обзе неподозирана смелост. — Затвори очи. Ако искаш да преживееш това място наистина, трябва да затвориш очи.

— Стига, Дженифър — каза Мат, — аз вече разгледах снимките. Подготвих си домашното.

Джен намали скоростта и го погледна, доволна, че той не можеше да види очите й зад тъмните очила.

— Добре, добре — каза той и поклати глава, — ще опитам пълноценното преживяване. — Когато Мат затвори очи, Джен си нареди да се съсредоточи върху пътя.

Значи така изглежда, когато спи. Готов да го събудят с целувка.

Той издаде някакъв звук и тя се обърна да го погледне.

— Моля?

— Нищо. Просто една глътка чист въздух ми заседна в гърлото.

— Сигурен ли си?

Мат кимна и Дженифър натисна педала на газта, като изчака колата да се изкатери по гърбицата на възвишението и да започне да се спуска надолу, преди да намали и да спре отново, за да го погледне. Тя искаше да види момента, когато Мат щеше да отвори очи.

— Добре, пристигнахме. — На лицето му се изписа искрена изненада, последвана от пълно изумление. Като малко момче с кофичка и лопатка в ръце.

— Кажи ми, че това е филмов декор? — каза Мат, гледайки като омагьосан ту морето, ту нея, но Дженифър беше прекалено щастлива, за да отговори и вероятно щеше да продължи да седи там още много дълго, ако зад тях не се беше появила някаква кола.

— Хайде да намерим къде да паркираме — каза тя.

* * *

Те слязоха по пътя до плажа и Мак вече не се опитваше да контролира изражението си в отклик на гледката, която се разкриваше пред очите му. Пред тях се разстилаше залив с почти златистобял пясък. В двата края на залива от вълните излизаха естествени скалисти кейове, които сякаш бяха заградили морето. Усещането за уютен тих пристан се подсилваше от обраслите с висока бледозелена трева дюни, които образуваха естествен заслон. Дюните бяха осеяни с хижи и вилички, които образуваха малка, сплотена общност, сгушена до самия бряг на морето. Това само по себе си би било достатъчно условие за прекрасно място, но един вълшебен детайл го превръщаше в незабравимо видение, омагьосващо като песента на сирена, запечатано завинаги в паметта ти — и това беше полуразрушен замък, прострян като смачкана и разбита корона върху една масивна скала. Беше невъзможно да видиш тази картина и да не си представиш мумифицирани рицари и призрачни дами, бури и тъмници, и кървави престъпления. Контрастът между величествените руини и спокойствието на морския бряг объркваше усещането за перспектива и Мак си помисли, че в мъгливо или дъждовно време тук навярно цареше злокобна, призрачна атмосфера. Но днес, окъпано в слънце и светлина, мястото беше поразително красиво.

— Така, позволи ми да обобщя. Тук имаш съвършения плаж, морето, кокетните хижи и руините на величествен замък.

— И една от най-прекрасните кръчми, в които си влизал някога…

— А аз съм обиколил доста кръчми. — Това едва ли беше уместна реплика от устата на Мат Харпър, Мак трябваше да внимава повече. Макар че не можеше да се сравнява с грубостта, която беше на върха на езика му, когато Дженифър му каза да затвори очи в колата, „Надявам се, че ти няма да направиш същото“. Това щеше да й напомни за катастрофата.

Те минаваха покрай туристи и семейства, хора в неопренови костюми за гмуркане и Мак беше толкова погълнат от гледката, че забрави да гледа свирепо хората, които оглеждаха Дженифър.

— Значи ти идваш тук от малка? — Тя се усмихваше, беше свалила слънчевите си очила.

— Да. Татко не обича морето, но мама го обожава. Тя е израснала в Уолсенд край реката, баща й работел в корабостроителниците, а майка й понякога я водела тук. Тя е влюбена в това място и аз също се влюбих. — Джен го погледна смутено.

— Значи тя не е фермерска дъщеря?

— Мама? Не. Била е учителка, когато се е запознала с татко, довела класа си на посещение в истинска ферма. Дядо все още е бил жив.

Откритието за плебейския произход на Бренда го разсея за миг от гледката. Дженифър вървеше до него, засенчила очите си с длан, за да съзерцава морето и къщичките на плажа.

— Винаги съм искала да живея тук — каза тя. — Вярно, аз обичам полята, но представяш ли си какво е да се будиш от шума на вълните, по цял ден да се любуваш на хоризонта.

— Можеш ли да спестиш пари, за да си купиш виличка тук?

Тя се наведе, вдигна един плавей и се зае да го освободи от увитите около него водорасли.

— Не е толкова лесно. Тези къщички не се продават. Обикновено се предават по наследство и остават в семейството. — Тя хвърли пръчката в морето. — За мен това е само една красива мечта.

Още една мечта, която ти си оплакала и погребала завинаги.

— Как върви твоят роман? — попита неочаквано тя.

Мак си го представи как вехнеше без любов в лаптопа му.

— Чудесно, снощи написах още една глава.

— Добре. Радвам се, че не си се отказал. Ами ти?

— Да, аз също се радвам. Виж, искаш ли да седнем тук?

Те тръгнаха по плажа и си намериха едно закътано местенце. Слънцето хвърляше толкова ослепителни отблясъци по водата, че очите му започнаха да сълзят.

Дженифър седеше до него и когато вятърът подхващаше косата й, русите кичури гъделичкаха лицето му. Той трябваше да се отдръпне. Да увеличи дистанцията между тях. Трябваше да насочи разговора към Кресида.

Мак я гледаше как съзерцава морето и осъзна, че вече не знаеше как да направи това.

— Понякога тук идват тюлени — каза Джен.

— Може да ги срещна по-късно, защото мисля да поплувам.

— Ще измръзнеш. — Тя загреба замислено шепа пясък, сякаш се опитваше да прецени тежестта му, ръката й трепна леко и Мак й разказа как беше влязъл в морето с Дъг.

Дженифър изсипа пясъка.

— Надявам се, че той не проявява безразсъдство. Там има опасно вълнение.

— Питам се дали плажовете в Калифорния са такива? — Той изчака няколко секунди. — Твоята братовчедка как се оправя с благоверната съпруга на онзи Ралф?

— Рори — поправи го тя и го сбута приятелски. — Ти май не се интересуваш от кино, а?

Той също я побутна.

— Запомних, че името започва с Р и че ти щеше да ми разкажеш някаква забавна история когато бяхме в кафенето. — Мак се засмя и съжали, че го направи, защото тя навярно щеше да си помисли, че той намекваше за мига, когато беше сложил ръката си върху нейната.

Мак разчисти сухия пясък встрани, за да стигне до мокрия слой под него и започна да чертае с кутрето си някакви фигура.

Дженифър се питаше какво означаваше тази усмивка. Дали той си спомняше как беше сложил ръка върху нейната?

Не прибързвай. Ти обеща на Кресида, че няма да бягаш от него, но недей и да препускаш към него.

— Ами, Рори е палавник — каза тя с ясното съзнание, че той всъщност не се интересуваше от това и питаше от учтивост. — Аз ти споменах, че жена му е много ревнива, което е напълно логично. Той ухажва Кресида под носа й. Онзи ден за малко да стане гаф, защото той беше влязъл в нейната каравана на снимачната площадка. Добре че един човек от екипа почукал на вратата, защото тя иначе щяла да цапардоса нахалника. Както Крес каза: „Той се опитваше да ме хване за сифона“. Ох, извинявай, на теб това нищо не ти говори. Крес и аз си имаме наш таен език, когато обсъждаме деликатни въпроси. Наричаме Рори водопроводчика, оттук и шегата. Но това не е смешно. Трудно е да откажеш на някой толкова известен като Рори.

— Горката Кресида. — Неговите кафяви очи бяха изпълнени с толкова искрено съжаление, че й се прииска да го прегърне.

— Не се тревожи. Крес е умница, измислила е страхотна стратегия. — Джен загреба още пясък и се загледа как малките ручеи потекоха между пръстите й. — Тя изчакала следващото неизбежно покушение и разиграла паническа атака. Много я бива в тази роля… отървавала ни е от няколко кошмарни купони, като бяхме по-млади. Казала му, че е луда по него, но напрежението от снимките и злобните погледи на жена му й идват в повече и тя едва се крепи на ръба на нервното изтощение. — Дженифър се засмя. — Казала, че му дава зелена светлина за секс след края на снимките, в противен случай щяла да провали филма и да се оттегли по средата на проекта.

— Това би било лошо, нали?

— Катастрофално. Предполагам, че Рори си е дал сметка колко пари ще загуби. Оттогава той й трепери като на писано яйце, дори й оставя малки подаръчета в караваната. А Крес се сприятели с жена му, която я учи да плете. Тя била запалена по плетенето на пана за стена.

— Твоята братовчедка е много умна — каза той и заличи фигурата, която беше нарисувал в пясъка, после започна отново. — Тя сигурно никога няма да му даде обещаната зелена светлина.

— Когато й цъфнат обувките от Маноло Бланик, както обича да казва Кресида.

— Кой е този Маноло?

— Дизайнер на скъпи и стилни обувки. — Дженифър си наложи да не гледа неговите ужасни старомодни обувки. Вместо това погледна лицето му, питайки се какво я беше привлякло в този леко наивен мъж, толкова различен от младежите, които харесваше в университета. Странно, но тя изпитваше желание да се грижи за него, да наблюдава неговата озадачена и леко тъжна физиономия. Дали още мислеше за Соня?

— Добре, време е за морска баня — каза той, изправи се и се затича към морето.

Джен видя как Мат събу обувките и чорапите си, погледна босите му крака и почувства спазъм на желание. Колко патетично, да се възбуди от босите му крака. Тя стана и се доближи до вълните, докато Мат навиваше крачолите на ужасните си дънки и правеше комични физиономии, нагазвайки до прасците в морето.

— Обзалагам се, че няма да издържиш една минута — извика тя и се приготви да засече времето с часовника си. Когато Мат тръгна да излиза от водата, посинял и с тракащи зъби, Джен грабна обувките и чорапите му и побягна далеч от него.

Тя тича, докато не я спря рязко дръпване за палтото, после Джен почувства как ръцете на Мат я прегърнаха и той се опита да измъкне обувките от ръцете й. Сърцето й биеше като лудо по-скоро от неговата близост, отколкото от физическото усилие и тя знаеше, че сигурно лицето й беше пламнало от смущение. Той също дишаше тежко, докато се опитваше да й отнеме едната си обувка. Дженифър му я даде и в същото време се изплъзна от хватката му с другата, като се затича назад, следвана по петите от Мат. Усещайки, че той я догонва, тя запрати обувката към пясъчните дюни, сви на топка чорапите му и ги метна в същата посока. Мислеше, че Мат щеше да отиде да прибере нещата си, но той не го направи, а продължи да тича към нея и в следващия миг Джен висеше с главата надолу, метната на рамото му и пищеше, а той крачеше към морето.

— Не, Мат, извинявай. Спри! — викаше тя.

— Вече е късно — каза той, а хората на плажа ги гледаха и се усмихваха. Джен беше замаяна и развълнувана и малко изплашена.

— Сега ще цопнеш във водата — извика той и понечи уж да я преметне през рамото си. Дженифър изпищя високо и почувства вибрирането на гръдния му кош под бедрата й, сякаш се смееше. Когато Мат я пусна да стъпи на пясъка, те се озоваха лице в лице и за един безумен миг Джен се запита дали той щеше да наведе глава и да долепи устни до нейните — нещо в очите му й подсказваше, че това щеше да се случи. Никой не помръдна и тогава на лицето му се изписа онзи израз на печал и тъга.

За Дженифър това беше знак да отстъпи крачка назад под предлог, че отива да му донесе обувките, а Мат се закашля и призна, че краката му са замръзнали и е огладнял като вълк.

Те се върнаха при пъба, разменяйки по някоя реплика за светлината и ятото птици и туристите, които се разхождаха по крайбрежния път до фара. Мат се пошегува, че повече му подхождаше да отиде да се разходи, отколкото да заседне в кръчмата.

Малко преди да напуснат плажа той спря и каза, че иска да събере малко миди и раковини за племенничките си и Джен му помогна. Тя усещаше, че той беше не по-малко смутен от нея.

— Трябваше да се досетя, че харесваш морския бряг — каза тя в опит да върне непринудеността в отношенията ми. — След като си написал книга за крайбрежието на Дорсет. Кой е най-близкият плаж до мястото, където живееш сега?

— До Бат ли? — попита Мак, прибирайки мидите в джоба си. — Не съм сигурен дали е Клийвдън или Уестън Сюпър Меър.

— Защо до Бат?

— Какво?

Дженифър се наведе и вдигна мидичката, която той бе изпуснал.

— Ти каза Бат.

— Така ли? — Изправяйки се, Джен чу как той се засмя. — Сигурно близостта на водата ме кара да си мисля за бани. Исках да кажа Бристол. Ама че съм идиот.

В пъба те седнаха един до друг на маса от избелял чам, с бира за Мат и тоник за нея, изядоха сандвичите си с месо от раци и се съгласиха, че рачешкото месо имаше ненадминат вкус на море. Джен не се чувстваше толкова разочарована, колкото очакваше задето той не я беше целунал, не беше сигурна, че беше готова за това. Той явно също не беше готов. Тя просто беше щастлива, че за част от секундата Мат бе поискал да я целуне. Наистина беше поискал.

Джен знаеше, че както винаги хората я гледаха с потресено любопитство, една жена направо я зяпаше и тя отвърна на погледа й с вдигнати вежди, сякаш казвайки: „Какво? Това е белег, не е втора глава.“ Днес обаче нахалството не я жегна, приятната топлина на седналия до нея мъж обгръщаше всичко в сладка омая.