Хейзъл Озмънд
Искам да ти вярвам (22)

Глава 22

Дженифър отвори вратата на залата, опитвайки се да потисне всички предположения и въпроси, които се въртяха в главата й, откакто Дъг й беше казал, че е закарал Мат на летището, за да се качи на самолета за Бристол.

Мат не беше казал защо заминаваше на юг, но тя беше съгласна със заключението на Дъг, че причината отново беше свързана с кризата с неговата приятелка. За съжаление Дъг, подложен на безмилостен разпит от Джоселин, беше изпял това пред целия театрален клуб.

Въпреки това днес Мат беше на линия — първата голяма репетиция в неделя следобед, когато щяха да играят, без да четат от сценария. Джен повече не можеше да се крие в Синята стая, а трябваше да седи на стола на суфльора. Идеалното място за съзерцаване на Мат.

Тя насочи очи право към групата хора, скупчени в малък полукръг, и се учуди, когато видя Джоселин там: обикновено тя се появяваше със закъснение, за да я видят всички как влиза. Начинът, по който другите хора бяха извъртели столовете си към нейния предполагаше, че Джен щеше да бъде върховният арбитър днес. Странно, но Нийл беше облечен в своя костюм на Малволио.

Дъг стана, доближи се бързо до нея и й предложи да поеме полата и корсета, които Джен беше преметнала върху ръката си.

— Аз ще дойда и ще ти помогна да ги окачиш — каза той, посегна да поеме полата и я изпусна на пода.

— Не се тревожи, Дъг — каза тихо Дженифър, а той се наведе да вдигне дрехата, — първата репетиция без текст винаги е трудна за всички. Ти ще се справиш.

— Я по-спокойно, Дъг — подхвърли Джоселин зад него, — Дженифър не е паднала от небето и няма да се шокира, че Мат е излязъл с Лиза в петък вечер. И си е прекарал добре. Двамата бяха толкова погълнати един от друг, че дори не ме забелязаха.

— Това навярно отговаря на въпроса какво е станало с неговата приятелка — обади се Стив.

— Да, вероятно си прав — каза Дженифър. — Ъ… аз трябва да включа камината в Синята стая, за да не студуват Уенди и Лидия. — Тя тръгна с престорено спокойствие към вратата, отвори я внимателно и я затвори безшумно след себе си.

Преди това обаче Джен чу как някой каза: „Аха, ето го и него“ и разбра, че Мат беше пристигнал. Тя включи електрическата камина и сивите реотани оживяха и придобиха оранжев цвят.

Дженифър сложи полата и корсета на една закачалка и я окачи на стойката със сценичните костюми. Прокара ръце по различните платове и материи и прегледа костюмите един по един, но не докосна кафявия костюм накрая, който подхождаше на очите му.

От самото начало тя знаеше, че този сценарий можеше да се изиграе само по един начин, въпреки опитите на Кресида да я убеди да повярва в друго. Въпреки онзи прекрасен, сияен ден във фермата.

Тя сложи кутията с принадлежностите за шев на масата и вдигна капака. Сълзите бяха там, тя ги усещаше, готови да потекат.

Защо си беше въобразила, че Мат е различен? Той се оказа поредният жертвен агнец за Лиза. Последните няколко дни без него се бяха слели в безцветна, безжизнена суша.

Дали щеше, да е така когато той си отидеше?

Навярно Дженифър трябваше да направи нещо — да попита Крес дали можеше да й отиде на гости и да се попече на слънце, тя и без това постоянно я канеше. Отиването на място, където съвършенството беше върховна ценност, я плашеше преди, но сега й се виждаше като път за бягство. Джен умееше да бяга.

А днес? Как щеше да издържи днешния ден? Финли щеше да си намери друг човек да суфлира. Тя можеше да изтърпи Уенди и Лидия, тяхното неспирно заяждане можеше да я разсее, но останалото? Дженифър взе най-голямата ножица и отиде да вземе от стойката костюма на Джоселин.

 

 

Мак отвори вратата на залата и видя, че повечето хора вече се бяха събрали. Нийл беше облечен в костюма си на Малволио или може би беше решил да се облече като депресиран гарван.

Мак все още се чувстваше отпаднал, но поне днес не се молеше смъртта да го избави от мъките му и не повръщаше през един час. Но умираше от студ. След като забрави анорака си в един от баровете на Нюкасъл, той трябваше да измине дългия път до залата, облечен в джинсовото си яке.

— Слушай, веднъж и аз излязох с нея — подхвърли Ангъс и го тупна съзаклятнически. — И завърших вечерта в полицейския арест.

Джоселин и Стив се засмяха. Дъг го гледаше осъдително.

— С нея? — попита с престорено недоумение Мак.

Ангъс цъкна с език.

— Добър опит. Както и да е, накрая се озовах в ареста на полицейското управление. Арестуваха ме, защото се бях опитал да правя секс с някаква статуя. Гол.

— Ти или статуята? — попита Стив.

— Обзалагам се, че този път Мат не си е загубил само тефтера — подхвърли Джоселин и се обърна към него.

Тогава Мак осъзна за коя „тя“ говореха всички.

— Какво ви е казала Лиза? — попита той.

Джоселин отвори широко очи.

— Лиза не ни е казала нищо. Аз ви видях заедно в Нюкасъл. Трябва да кажа, че изглеждахте много близки.

Трябва, така ли? Ти си отвратителна, нахална идиотка, която си завира носа в чуждите работи. О’Дауд трябва да те вземе на работа на мига.

— Ах, ти, палавнико — възкликна Стив и тупна Мак по гърба, — разказвай, тя сигурно те е сдъвкала и изплюла, нали?

Ангъс се засмя.

— Не, тя не плюе. Това го помня със сигурност.

— Престанете — възмути се Дъг, стана и се отдалечи.

 

 

Дженифър разхлаби бодовете, които придържаха велкрото към колана на полата на Джоселин. Ако го направеше незабелязано, вещицата нямаше да забележи нищо, докато се обличаше и след броени минути полата щеше да се свлече от талията й.

Джен погледна какво прави, замисли се и остави ножицата настрана. Нима наистина искаше да съсипе всичко, независимо какво удовлетворение й носеше мисълта да изложи Джоселин пред цялата трупа? Да съсипе целия труд на Финли само с няколко хлабави бода?

Тя подскочи когато вратата се отвори, питайки се дали не беше призовала Финли по телепатичен път.

— Дженифър, любов моя — каза той, — аз отивам да отработя няколко реплики с Нийл и Пам, другите се упражняват по двойки. Няма да ми трябваш като суфльор през следващия един час.

— Може би днес изобщо няма да съм в състояние да суфлирам — каза Джен, но Финли вече беше излязъл. Тя вдяна иглата си и се зае да поправи нанесените щети. Тя щеше да се издигне над това. Но подскочи отново, когато в стаята влезе Лиза.

Моля те, моля те не ми натривай носа. Той е твой, давам ти го, но не ми разказвай подробностите.

— Идвам да премеря моя костюм. Мама ми помогна да си пристегна бюста, преди да изляза. — Лиза погледна към гърдите си, които определено биеха по-малко на очи от обикновено.

Дженифър кимна и отиде да донесе тъмносините жакет и брич от стойката с костюмите, взе подходящ клин от рафта и когато се върна, се запита дали цялото излъчване на Лиза днес не беше някак смазано и сплескано. Тя изчака Лиза да съблече дрехите си и да облече костюма, като й помогна да завърже връзките. Както подозираше, в този костюм Лиза приличаше на сексапилен паж.

— Мисля, че трябва само да стесня мъничко в раменете — каза Дженифър, доволна от възможността да се съсредоточи в този детайл. — Би ли застанала изправена, защо си се прегърбила?

Лиза въздъхна тежко и изпъна рамена, но стойката й остана все така вяла.

— Лиза, какво има, костюмът ли не ти харесва? Той не те загрозява, ако това те притеснява. Знам, че Джоселин каза, че в него ще приличаш на лесбийка. Но е тъкмо обратното. Аз се тревожа по-скоро, че имаш вид на неустоимо привлекателна жена.

— Наистина ли? Кажи това на господин Писателя. — Рамената на Лиза увиснаха още по-печално. — В неговата писалка няма нито една капка мастило, само това мога да кажа.

Дженифър седна на най-близкия стол.

— Моля?

Лиза мачкаше плата на ръкава си.

— Срещнах го случайно в петък вечер близо до гарата, аз бях заедно с моите приятелки. Той изглеждаше малко сдухан, каза, че е скъсал с приятелката си, затова аз си казах: „Давай, Лиза“. И после, хъм, извинявай, Джен, но аз бях застанала на колене пред него…

— Не искам да слушам това. — Дженифър се изправи отново. — Лиза, ела тук, дай да прихвана с карфици рамената. — Тя посегна към игленика с карфиците и измъкна няколко.

— Че то няма нищо за слушане. Тъкмо щях да започна и той беше навит, ако ме разбираш какво имам предвид, когато изведнъж ме изблъска. Не ме блъсна гадно, обаче определено искаше да се отърве от мен, аз едва не паднах по гръб.

Дженифър почувства остра болка в пръста си и осъзна, че се беше убола на една карфица.

— Той се извини, качи ме на едно такси и изчезна нанякъде. Мислех, че ще ми се обади вчера, обаче той изобщо не ми позвъни.

Най-естествената реакция за Дженифър беше да прегърне Лиза. Колко бързо можеше да се променя животът. Преди десет минути Джен се чувстваше като отхвърлената клетница. Крес имаше право, тя имаше навика да позволява на ума й да избързва напред и да решава, че нещо ще се развие по най-лошия възможен начин. Той беше отхвърлил Лиза. Защо й беше отказал?

Когато вратата се отвори, мрачното сумтене на Лиза подсказа на Дженифър, че там стоеше Мат.

Той беше блед и малко по-неугледен от обикновено, косата му имаше вид на несресана от няколко дни. Виждайки тъмната сянка от набола брада върху лицето му, на Дженифър й се прииска да почувства гъделичкането й под дланта си. Мак погледна първо нея, после Лиза и се намръщи.

— Дженифър — каза той, — нали няма да възразиш, ако разменя няколко думи с Лиза насаме?

— Не, разбира се — каза тя и излезе от стаята по най-бързия начин.

 

 

Мак се смути, когато видя, че Дженифър беше прегърнала Лиза през рамената, а облечената в жакет и брич Лиза беше друга изненада, но сега той не можеше да си позволи да се разсейва. Той трябваше да изясни ситуацията, ако искаше да оправи бъркотията, която беше забъркал в петък вечер: една обидена жена, една жена, която го гледаше сякаш повече никога нямаше да му се довери, един едър мъжага с гъсти вежди, който го избягваше като чумав и една непотребна приятелка, която повече не можеше да му послужи като прикритие. В последния случай той нямаше какво да направи, но все пак можеше да опита да умиротвори другите трима.

Мак каза на Лиза, че съжалява, ако тя се чувстваше унизена, но да й позволи да продължи започнатото в петък вечер щеше да бъде грешка.

Тя го погледна така, сякаш й говореше на марсиански.

— Защо? — попита тя. — Аз го исках, ти го искаше.

— Аз не знаех какво искам, Лиза. Току-що се бях разделил с моята приятелка и бях объркан и пиян. Увлякох се.

— Но това беше просто една свирка, Мат. Аз ги правя на всички…

Моля те, не казвай това, от четири месеца и половина не съм правил никакъв секс и слабините ми ще избухнат в пламъци.

— Хъм… ммм… това е чудесно, щом ти харесва — заекна той, — но за мен не е така, аз обичам тези неща да са по-интимни, да означават нещо повече от просто… ъ, онова, което ти каза.

Това я накара да се усмихне.

— Ти си малко старомоден, нали? Така те харесвам още повече.

Паж, ето на какво приличаш, неприлично сексапилен паж. О, боже, започвам да си падам по женствени пажове.

Той поклати глава.

— Съжалявам, Лиза. Аз те харесвам, но само толкова. В момента не съм способен на нищо повече.

— А когато си стъпиш на краката, вече ще си се върнал в Бристол.

— Вероятно.

— Мекушав южняк — каза тя с чаровна усмивка. — Е, ти губиш. Нямаш представа колко добре щеше да ти се отрази един див секс. Щях да ти изтупам паяжините.

— Аз си харесвам паяжините. Съжалявам.

Мак прецени, че това беше моментът да излезе от стаята и да се върне в залата. Всички го гледаха, дори да се преструваха, че си имат някаква работа и вероятно се чудеха какво е казал на Лиза и дали беше отпратил Дженифър, за да могат да продължат оттам, докъдето Джоселин беше намекнала, че са стигнали в петък вечер.

Така, сцена втора. Той настигна Дъг в кухнята.

— Виж, Дъг — каза Мак, — аз няма да говоря зад гърба на Лиза и да ти разкажа точно какво се случи в Нюкасъл, но повярвай ми, аз не съм Ангъс.

Той не изчака да види реакцията на Дъг, сега трябваше да помисли за Дженифър и да се надява, че не е изпуснал момента. Ах, да, Лиза тъкмо беше излязла от Синята стая и Дженифър беше влязла вътре.

Сега тя окачваше костюма на Лиза.

— Здравей — каза Мак и долови, че Лиза й беше разказала случката в пълни подробности. Като познаваше Лиза, тя сигурно беше пресъздала историята с анатомична прецизност в описанието точно докъде бяха стигнали. Ах, колко съжаляваше, че не се беше опомнил, преди тя да свали ципа на дънките му.

— Дженифър — нерешително заговори Мак, — ти и Дъг сте моите най-близки приятели тук и аз не мога да понеса да си развалите мнението за мен. — Той замълча, за да създаде впечатлението, че се бори със срама и смутено откри, че когато Дженифър вдигна брадичка и го погледна, той действително беше изгубил дар слово. — Ъ… това, което се опитвам да кажа, е, че аз наистина изгубих мяра с пиенето в петък, след като скъсах със Соня. И когато Лиза се появи, гладна и безразсъдна, и аз осъзнах, че е гладна за мен, не реагирах достатъчно бързо, така че да прекъсна историята в зародиш и нещо за малко… за малко да се случи нещо. Обаче не се случи. Тя задоволи глада си с кебапа. Изяде и моя. Не, не си правя тъпи шеги. Постъпих като глупак и се чувствам ужасно.

Сърцето му блъскаше в гърдите и Мак се молеше Дженифър да каже нещо, за да му покаже, че между тях нямаше да се възцари някаква непоносима атмосфера.

— Няма защо да се чувстваш ужасно — каза спокойно Дженифър, — ти си голям човек, не е нужно да ми даваш обяснения. Но аз съжалявам за раздялата с твоята приятелка, не е лесно да имаш връзка с някой и после да скъсаш с този човек.

Мак лепна смело изражение на лицето си и се върна в залата, чувствайки се измамен. Защо? Защото беше очаквал тя да се разстрои? Не, получи се добре, че тя беше толкова праволинейна по отношение на случката, нали? Ако се беше държала студено или троснато, това щеше да означава, че тя ревнуваше, което щеше да е катастрофално.

Мак трябваше да е благодарен, че се беше измъкнал от кашата и нямаше да му се наложи да обяснява на О’Дауд каква идиотщина беше направил.

И все пак щеше да е по-добре, ако Дженифър изглеждаше малко по-щастлива.

Той не спираше да мисли за това, докато преговаряше репликите си, и когато Финли обяви началото и хората се приготвиха да започнат репетицията, той установи, че очакваше с нетърпение идването на Дженифър, за да им суфлира.

Сладката усмивка, с която тя го погледна когато седна на стола си, му подсказа, че двамата още бяха приятели, но той искаше онази топла, широка усмивка, на която Джен бе способна, нищо, че разкривяваше белега на лицето й.

Той седеше и гледаше следобедната репетиция с хора, които забравяха репликите си без текста, говореха един през друг и общо взето късаха нервите на Финли и Дженифър. Играеха без прекъсване, за да видят как върви. Не вървеше добре, това беше сигурно. Докато Мак и Дъг бяха почти безупречни в репликите си, останалите не бяха отбелязали съществен напредък на репетициите, които той беше пропуснал.

Ангъс беше най-зле и Дженифър на практика му прочете цялата роля, докато той се перчеше и надуваше.

Имаше и забавни моменти: Нийл надминаваше себе си с превъплъщението във високомерния Малволио, макар че навярно беше приел съвета на Джери и Стив да не си вири носа прекалено буквално.

Мак знаеше, че постоянно следеше Дженифър, облечена в тясна блуза и пола с черни ботуши. Грациозна дори когато, просто седеше на стола си.

Сега Лиза беше на сцената, все още малко нацупена и започна с речта, където признава любовта си към княза, без той да осъзнава истинския смисъл на думите й. Мак си помисли, че тя съсипваше ролята и погледите, които си размениха Дженифър и Финли потвърдиха опасението му.

По-късно, когато се разпръснаха за кратка почивка за чай и бисквити, той проследи Джен в кухнята и застана така, че тя да не го вижда, не защото се надяваше да дочуе нещо за Кресида, а защото не искаше да прекъсне случващото се там. Изглежда, че Джен помагаше на Лиза с нейните реплики и в устата на Дженифър думите, които Лиза току-що беше предъвкала и изпразнила от смисъл, се превърнаха в нещо дълбоко и вълнуващо. Мак си представи как тялото й се движеше в унисон с думите, добавяше лекота тук, придаваше тежест там.

В следващия момент Лиза се опита да повтори и прозвуча гласът на човек, който четеше пазарски списък.

— Благодаря, Джен — каза Лиза, — не си давах сметка, че ти знаеш наизуст цялата пиеса.

— О, стига, Лиза, не съм толкова отчаяна. — Чу се тих смях. — Но съм играла Виола толкова често, чувам всяка нейна реплика в главата си.

Отне им още час и половина, за да докуцукат до края на пиесата, като схватката между Мак и Джери беше пълен провал, защото Джери, който беше на „вие“ с физическата активност, успя да фрасне Нийл в окото. Нийл дори не участваше в сцената, просто си стоеше встрани и си учеше репликите.

Мак не смееше да мисли как щеше да изглежда схватката със саби, нищо, че бяха от ламарина. Като се замислеше, може би той трябваше да се прониже на острието на сабята на своя съперник и да сложи край на цялата жалка шарада.