Греъм Грийн
Третият (6)

6.

Един детектив любител има това предимство пред професионалиста, че не признава работно време. Роло Мартинс не се ограничи в осемчасовия работен ден: неговите разследвания не се прекъсваха от обедна почивка. За един-единствен ден той откри много повече, отколкото някой от моите хора би сторил за два. При това той имаше преимуществото, че беше приятел на Хари. Така работеше отвътре, докато ние кълвяхме в определен периметър.

Доктор Винклер си беше вкъщи. Може би нямаше да си е вкъщи за някой полицай. Мартинс отново бе написал на визитната си картичка вълшебната фраза „приятел на Хари Лайм“.

Чакалнята на доктор Винклер напомни на Мартинс антикварен магазин, специализиран за религиозни произведения на изкуството. Тук имаше безброй кръстове, направени не по-късно от XVII век. Тук имаше статуи — дървени и от слонова кост. Имаше и маса реликви — парченца кости с имената на светците, монтирани върху ламаринени плочки. Ако са истински, помисли си Мартинс, странна съдба има тази частица от кокалчето на света Сузана, която почива в чакалнята на доктор Винклер. Дори грозните столове с високи облегалки като че ли са били използувани навремето от кардинали. Стаята беше задушна и човек очакваше да му замирише на тамян. В малка златна кутийка имаше тресчица от Кръста. Една кихавица стресна Мартинс.

Доктор Винклер бе най-чистият лекар, който Мартинс беше виждал. Той бе много дребен и спретнат, с черен фрак и висока корава яка, неговите малки тъмни мустачки напомняха черна папийонка. Кихна отново, може би бе настинал, защото бе толкова чистичък.

— Господин Мартинс? — попита той.

Неудържимо желание да подразни доктор Винклер връхлетя Роло Мартинс:

— Доктор Винклер?

— Доктор Винклер.

— Много интересна колекция имате.

— Да.

— Светите кости…

— Кости на пилета и зайци.

Доктор Винклер измъкна от ръкава си голяма бяла кърпа както фокусник би развял флага на своята страна, и си издуха носа два пъти чистичко и грижливо, запушвайки последователно всяка ноздра. Човек очакваше той да захвърли кърпата, след като я е употребил веднъж.

— Бихте ли ми казали, господин Мартинс, целта на вашето посещение? Чака ме пациент.

— И двамата сме били приятели на Хари.

— Аз бях неговият съветник по медицинските въпроси — поправи го доктор Винклер и продължи да чака упорито сред своите разпятия.

— Закъснях за следствието. Хари ме беше поканил да му помогна нещо. И аз не зная какво. Чух за смъртта му едва след като пристигнах.

— Много жалко — каза доктор Винклер.

— При тия обстоятелства естествено искам да науча всичко възможно.

— Не мога да ви кажа нищо, което не знаете. Прегази го кола. Когато пристигнах, беше вече мъртъв.

— Смятате ли, че въобще е бил в съзнание?

— Разбрах, че известно време е бил в съзнание, докато са го носили към къщата.

— Боляло ли го е много?

— Не е задължително.

— Сигурен ли сте, че е нещастен случай?

Доктор Винклер протегна ръка и оправи едно разпятие:

— Не съм бил там. Моето мнение се ограничава с причината за смъртта. Има ли повод да сте недоволен?

Любителят има и друго предимство пред професионалиста: може да бъде безразсъден. Той може да казва никому ненужни истини и да изповяда налудничави идеи.

— Полицията обвинява Хари в много сериозно престъпление. Много е вероятно да е бил убит или дори да се е самоубил.

— Не съм компетентен — каза доктор Винклер.

— Познавате ли някой си Кулър?

— Струва ми се, че не.

— Той е бил там, когато Хари е загинал.

— Тогава естествено съм го виждал. Носи перука.

— Това е Курц.

Доктор Винклер бе не само най-чистият, но и най-предпазливият доктор, който Мартинс бе виждал някога. Неговите показания бяха толкова пестеливи, че и за момент не можеше да се усъмниш в тяхната достоверност.

— Имало е и втори човек там — каза Мартинс.

Ясно бе, че ако докторът трябва да диагностицира скарлатина — би се задоволил с изявлението, че обривът е очевиден и че температурата е толкова и толкова. Никога не би сгрешил при едно следствие.

— Дълго ли сте били лекар на Хари?

Чудно беше, че Хари е избрал такъв човек — Хари, който обичаше донякъде неспокойните хора, способни да правят грешки.

— Около година. Много мило от ваша страна, че ме посетихте — доктор Винклер се поклони.

Чу се леко скърцане, като че ли ризата му бе от целулоид.

— Не бива да ви отнемам повече от вашите пациенти.

Обръщайки гръб, Мартинс спря погледа на едно разпятие — ръцете на фигурата бяха вдигнати над главата, а лицето издължено в Ел-Грековска агония.

— Странно разпятие — каза той.

— Янсенистко — съобщи доктор Винклер и рязко затвори уста, като че се почувствува виновен, задето дава прекалено много сведения.

— Никога не съм чувал тази дума. Защо ръцете са над главата?

Доктор Винклер неохотно каза:

— Защото според тях, той е умрял само за праведните.