Греъм Грийн
Третият (17)

17.

Тази нощ настъпи затопляне и в цяла Виена снегът се стопи; виждаха се отново грозните развалини, провиснали като сталактити железа и ръждясали греди, щръкнали като кости из сивата киша. Погребенията сега се извършваха по-лесно, отколкото преди седмица, когато бяха необходими електрически бормашини, за да се пробие замръзналата земя. Беше топло като в пролетен ден, когато Хари Лайм бе погребан за втори път. Бях щастлив, че го видях отново под земята. Но това бе струвало два човешки живота. Групата около ковчега сега бе по-малобройна: Курц го нямаше, нито пък Винклер; само момичето, Роло Мартинс и аз. И нямаше никакви сълзи.

След като всичко свърши, момичето, без да ни продума, тръгна по разтопения сняг на дългата алея с дървета от двете страни, която водеше към главния вход и трамвайната спирка.

— Имам кола — казах на Мартинс. — Искате ли да ви откарам?

— Не — каза той. — Ще взема трамвая.

— Печелите. Доказахте, че съм кръгъл глупак.

— Не спечелих — каза той. — Загубих.

Видях го как тръгва след момичето. Настигна я и закрачиха един до друг. Не мисля, че той й заговори: всичко ми напомняше края на някаква история. Той бе лош стрелец и не познаваше човешкия характер, но умееше да пише каубойски романи (знаеше как да държи читателя в напрежение) и успяваше с момичетата (не знам как го правеше).

А Крабин? О, Крабин още спори с Британското дружество за културни връзки заради разноските на Декстър. Те твърдят, че не могат едновременно да плащат разноски и в Стокхолм, и във Виена. Бедният Крабин… Бедните ние, когато ни се наложи да поразмислим за такива неща.