Греъм Грийн
Третият (15)

15.

Ана беше в театъра за неделното утринно представление — каза ми Мартинс. Трябваше да изгледам пак цялата тази скучна комедия. Разказва се за един пианист на средна възраст и едно безумно влюбено момиче и една, разбира се, ужасно, ама ужасно разбрана съпруга. Ана играеше много лошо. Не бе кой знае каква актриса, меко казано. След това я видях в гримьорната й, но тя беше в много лошо настроение. Чини ми се, че през цялото време очакваше да й се обясня в любов, а пък не й се искаше. Казах й, че Хари е жив — мислех, че ще бъде много щастлива и че на мене няма да ми е приятно, дето тя е толкова щастлива, но Ана само седна пред огледалото и остави сълзите да се стичат по гримираното й лице, та ми се прииска тя наистина да се беше зарадвала. Изглеждаше ужасно, но аз я обичах. Тогава й казах за моя разговор с Хари, но тя не обърна сериозно внимание на това, защото, като свърших, каза:

— Бих искала да е мъртъв.

— Заслужава го.

— Друго искам да кажа, че в такъв случай щеше да е в безопасност.

Попитах Мартинс:

— Показахте ли й снимките, които ви дадох, снимките на децата?

— Да. Смятах, че това или ще я убие, или ще я излекува. Тя трябваше да изтръгне Хари от сърцето си. Сложих снимките между бурканчетата с мазилата й. Не можеше да не ги види. Казах й:

— Полицията ще арестува Хари, само ако го пипне в тази зона, и ние трябва да помогнем.

— Мислех, че ви е приятел — рече тя.

— Той ми беше приятел — възразих аз.

— Никога няма да помогна да хванете Хари — каза Ана. — Не искам да го видя отново, не искам да чуя гласа му, не искам да ме докосне, но зло няма да му причиня.

Чувствувах се огорчен, не знам защо, може би защото в края на краищата нищо не бях съумял да сторя за нея. Дори Хари бе направил повече за нея.

— Още го желаете — казах аз, като че ли я обвинявах в престъпление.

— Не ми трябва, но той е вътре в мен — отговори тя. — Това си е факт, не е като приятелството. Винаги когато сънувам любовен сън, той е мъжът.

Мартинс се поколеба, и аз го подтикнах да продължи:

— Е, и?

— Тогава просто станах и я оставих. Сега е ваш ред да ме обработвате. Какво искате от мене?

— Искам да се действува бързо. В ковчега намерихме трупа на Харбин, така че веднага можем да хванем Винклер и Кулър. Курц в момента е вън от опасност. Така е и с шофьора. Ще поискаме от русите официално разрешение да арестуваме Курц и Лайм: така всички документи ще са в ред. Ако ние ви използуваме като примамка, вашето съобщение за Лайм трябва да бъде изпратено веднага, а не след като сте киснали в тази зона двадесет и четири часа. Ето как виждам работата: докарали са ви тук на разпит веднага, след като сте се върнали в Иннерщат, научили сте от мене за Харбин; две и две е четири; проста сметка — отивате да предупредите Кулър. Ние ще оставим Кулър да се изплъзне заради по-голямата игра — нямаме доказателства, че е замесен в пеницилиновата афера. Той ще избяга във втори бецирк. При Курц и Лайм ще узнае, че вие сте се включили. Три часа по-късно вие пращате известие, че полицията е по петите ви: че се криете и е наложително да го видите.

— Няма да дойде.

— Не съм сигурен. Ние грижливо ще изберем постовете, за да повярва, че рискът е минимален. Струва си да се опита. Ако успее да ви измъкне, самолюбието му и чувството за хумор ще бъдат поласкани. А и по този начин ще ви затвори устата.

— В училище никога не се е опитвал да ме спасява — каза Мартинс.

Очевидно той грижливо преразглежда миналото и стигаше до нови заключения.

— Тогава бедата не е била толкова голяма и не е съществувала опасност да проговорите.

— Казах на Хари да не ми вярва, но той не ме чу.

— Съгласен ли сте?

Беше ми върнал снимките на децата и те бяха на бюрото. Видях как погледът му се спря върху тях.

— Добре — каза той. — Съгласен съм.