Джошуа Спеноугъл
Изолатор (99)

Глава 98

Бързо затворих вратата на фризера и се затичах обратно в лабораторията, към кабинета на Хариет Тоубъл. Вратата не беше заключена, което не ме изненада. Фалк искаше полицията да го намери отворен утре сутринта. Бях убеден, че Иън Карингтън също е замесен. Заблуждавал е Ейлийн с историята, че всичко ще бъде приписано на шефката на лабораторията, накарал я е да повярва, че е в безопасност.

Отворих незаключения шкаф в кабинета. Това, което преди два дни бе празно, сега бе наполовина пълно. Започнах да вадя една по една висящите на стойката папки, да ги хвърлям на бюрото и да ги разлиствам, доколкото успявах с треперещата си лява ръка и окованата в белезници дясна. Всичко беше тук. Всичко, което можеше директно да свърже Хариет Тоубъл и Ейлийн Чен с катастрофата от последните няколко дена. Протоколи от биопсии на Дъглас Бюканън, подписани от Рандъл Джеферсън, с прикрепени към тях етикети за въздушна пратка по Федерал Експрес, подписани на мястото на получателя от Ейлийн Чен. Детайлни протоколи от медицинските изследвания на Дъглас. Неврологични анализи. И на всички се четеше едно и също име — Ейлийн, Ейлийн, Ейлийн. Прости й, Господи, защото не е знаела какво върши. Ейлийн, която винаги се контролираше напълно, която винаги пресмяташе всеки свой ход — дали да зареже младия Нат Маккормик или пък да пусне малко информация на един по-възрастен Нат Маккормик — се бе оказала измамена.

По-нататък в архивите намерих папка с няколко разнородни къса хартия: телефонни номера, нещо, което изглеждаше като инструкция за превод на пари по банкова сметка. Имаше и нещо като биография на Ричард Кроу. Копелето беше работило известно време за ЦРУ, а после за редица частни охранителни фирми. Оказа се, че Хирурга си има име, а не се е пръкнал от страниците на някой готов за филмиране трилър.

Ричард Кроу. Хубаво име. Но лошо за наследството на д-р Тоубъл и за бъдещето на Ейлийн Чен. Макар че имената на нито една от тях не присъстваха в тази папка, самият факт на нейното съществуване в лабораторията бе много подозрителен.

Прекарах още няколко минути, преглеждайки оставените документи. Не открих нищо добро и спрях, защото стомахът ми почна да протестира. Бюрото, повърхността на шкафа и целият под бяха затрупани от хартия. Събрах инкриминиращите бумаги в неравна купчина и се заоглеждах за нещо като торба, в която бих могъл да ги прибера.

Върнах се обратно в лабораторията. На една маса видях торба, пълна с бутилки етанол и други леснозапалими течности. Изсипах съдържанието направо на масата, извършвайки още едно нарушение на правилата за работа с опасни материали. Като оставим убийствата настрана, ако на университетските власти им хрумнеше да изпратят някого точно в този момент, щях със сигурност да си имам сериозни неприятности.

Прибрах папките в чувала и се замислих.

Всичко това засягаше пряко Ейлийн. Името й беше навсякъде. Органите на убития в Балтимор човек бяха в лабораторията, която тя управляваше съвместно с д-р Тоубъл. Доста тежко обвинение. Но пък тя, сама или заедно с шефката си да е виновна за всичко — Кей Си Фалк, Гладис Томас, нападенията над мен и Брук — беше доста пресилено. Особено ако й оставеха възможността да се защитава, да набърка Иън и Ото. Ако се стигнеше дотам, тя щеше да намеси всекиго и всичко, добре познавах тази жена.

Значи, нямаше да се стигне дотам. Ото и Иън нямаше да я оставят да замине за Южна Америка. Със сигурност не можеха да си позволят да поемат риска тя да проговори. Ото е заложил прекалено много на карта, бе казала Ейлийн. Не бъди наивен.

Ставах все по-малко и по-малко наивен. Започвах да се паникьосвам.

Включих мобилния си телефон, намерих номера й в указателя и го набрах от стационарния апарат в лабораторията. Без никакво позвъняване, веднага се включи гласовата поща.

— Обади се, Ейлийн… — Набрах номера още веднъж и получих същия резултат.

Включих компютъра с надеждата, че при новите влошени условия на сигурност на лабораторията, няма да е защитен с парола. Трябваше ми домашният адрес на Ейлийн. Ако не беше там, щях да тръгна за офисите на Трансгеника, а после сигурно щях отново да дойда тук…

— Д-р Маккормик?

Обърнах се и не можах да повярвам на очите си. Ричард Кроу. Хирурга.