Джошуа Спеноугъл
Изолатор (36)

Глава 35

Към края на вечерята в суши ресторанта бях напълно изтощен — натъпкан с риба и бира, изтощен от смяната на часовата зона и цяла седмица недоспиване — и не можах да устоя на натиска на Брук. Въпреки всичките ми усилия, разговорът се насочи отново към историята с Гладис и Дъглас-Кейси.

— Защо тя спомена Ню Йорк? — питаше се Брук.

— Защото Ню Йорк е много по-известен от Балтимор. Може би това е единственото, което е успяла да запомни. Може би това й е казал Дъглас. Той е бил от Йорк, Пенсилвания, и тя може просто да се е объркала.

— Намирам всичко това за много странно. И начина, по който каза: „Ню Йорк, където катастрофираха самолетите“. Като че ли имаше предвид точно определен момент. Като че ли тогава е научила за съществуването на града или поне тогава е придобил някакво значение за нея. Идентифицира Ню Йорк с катастрофата от 11 септември. Изглежда Дъглас Бюканън е свързан по някакъв начин с Ню Йорк след нападението.

— Има много начини да свържеш Йорк и Ню Йорк и където катастрофираха самолетите. — Допих си бирата и се замислих за малко. — Изглежда не се е навъртал наоколо напоследък. Ситуацията е такава, че като нищо е можел да води двойствен живот.

— Каза, че родителите му са починали. Може би е получил наследство и оттам са парите за мобилните телефони и пътуванията?

— А това е може би работа на полицията. Виж, мисля, че много се отклоняваме. Единственото, което ни интересува, е дали тя се е чукала с Кейси, или не. И ако го е направила, дали е прихванала онзи кофти вирус. — Махнах на келнера да донесе сметката.

— Къде си отседнал? — попита Брук.

— Ще намеря някакъв мотел около летището.

— Имам свободна спалня. Добре си дошъл.

— Мотелът ще ми свърши работа. Няма нужда да обясняваш на мъжлето си.

— Той няма да каже нищо.

— Добре си го дресирала, а?

— Щях да го направя, ако съществуваше.

Изпитах отвратителното усещане, че съм си захапал топките.

— Не е починал, нали?

— Нищо подобно — засмя се тя. — Последното, което знам за него е, че успешно оножда една от дипломантките си. Предполагам, това е едно от преимуществата да си преподавател.

Донесоха сметката и двамата се пресегнахме да я вземем. Измъкнах я от ръката й и попитах:

— Май каза „оножда“?

— Точно така.

— Речникът на разкрепостената жена.

— Трябва да привикваш, д-р Маккормик. — Тя допи бирата си. — От теб вечерята, от мен — квартирата.

Келнерът се върна с машинката за разплащане с кредитни карти. Дадох му двадесет и пет процента бакшиш за сметка на данъкоплатците на САЩ.

— Развалихме годежа преди шест месеца — каза Брук.

Отне ми цяла секунда да разбера в каква насока отива разговорът. Когато най-после схванах, заявих:

— Нямам никаква вина.

— Напротив. Имаш, и при това доста сериозна.

— Аз?

— Беше много добър в леглото, Натаниъл. Много ми е трудно да намеря друг, който да ме задоволи. — Почувствах се много неловко и усетих как се изчервявам. — След като изкарах първата година в Атланта, приех назначението в щатския департамент по здравеопазване в Сан Франциско, за да бъда близо до Джеф. Останах там няколко месеца, преди да напусна СЕИ и да дойда в Санта Клара. Двамата с него положихме доста усилия да оправим нещата. Наистина се старахме. Но, кажи ми как да мисля за сватба, при положение че съм се разделила с гаджето си само за три месеца и не мога да се удържа да бръкна в гащите на друг мъж? Разбрах, че не съм права.

— Или че си нимфоманка.

Това никак не й хареса и тя се надигна и отиде до тоалетната. Отиде ми поканата да пренощувам в дома й.

— Леглото е една обикновена кушетка и е пълно с котешки косми — каза Брук, когато се върна. — Надявам се това да не те притеснява.

Котешките косми ме притесняваха сериозно, но, с оглед на ситуацията, реших, че ще бъде по-правилно да приема любезността на Брук Майкълс.