Джошуа Спеноугъл
Изолатор (27)

Глава 26

Когато на следващото утро пристигнах в офиса, заварих Сонджит да чука по клавиатурата на компютъра.

— Нали не си стояла тук цяла нощ? — попитах.

— Спала съм. — Тя кимна с глава към стаята за почивка в дъното на коридора. — Канапето е много удобно.

— Защитаваш честта на отбора.

— Нощес дойде д-р Верлах и донесе нови имена и данни, събрани от него и от щатските епидемиолози.

— Колко имена?

— Стотина.

— Бая са поработили.

— И аз съм поработила. Дотук съм вкарала около четиридесет.

— И?

Ръцете й отново запърхаха над клавиатурата.

Застанах зад гърба й и погледнах монитора. Мрежата от кутийки и линии бе твърде голяма за малкия компютърен екран. По-късно щяхме да използваме специален принтер, за да разпечатаме цялата схема на големи листове хартия. В средата на плетеницата, като тлъст паяк се открояваше името на Дъглас Бюканън.

— Нашият човек — казах. Като че ли някой се съмняваше. — Това би трябвало да е достатъчно, за да ги убеди.

— Кого? — попита Сонджит.

— Който има нужда от убеждаване.

— Все още не разполагам с цялата информация.

— Не ни трябва повече информация. Това е…

— Д-р Маккормик. — Верлах бе протегнал глава над крехката преграда на кабинката.

— Видя ли това? — попитах го.

Той се загледа в графиката на екрана.

— Уха! Нещо ново за местонахождението на Бюканън?

Казах му, че не съм чул нищо по въпроса. Не му разказах за срещата си с Джон Майърс предния ден, нито за телефонното обаждане в Сан Хосе. Това беше част от моето лично разследване.

— Ще се обадя на детектива, който се занимава със случая.

— Окей. Мисля, че трябва да се обърнем към щатската полиция и да уведомим здравните департаменти на съседните окръзи да си отварят очите за нашия човек. Трябва да говорим с него.

— Може би вече са ги уведомили. Ченгетата изглеждат доста притеснени.

— Добре. — Той прекара ръка по тиквата си. — Успя ли да научиш нещо…

— Цял следобед съм киснал в офиса — прекъснах го аз. — Не си ли чул, че ме повишиха?

— Аха. Забравих, извинявай. — Погледна часовника си. — Пресконференцията е след час — каза.

След което си тръгна.

 

 

Началствата искаха да направят официално изявление преди края на сутрешните телевизионни програми, за да успокоят възбудената публика. Представих си как изваждам пред камерите стъкленица с фалшива кръв, изпивам я и започвам да кашлям и да плюя кървави храчки. За нула време половин Балтимор щеше да офейка надалеч.

Въпреки обхваналите ме настроения, отидох да наблюдавам пресконференцията. Беше решено Бен Тимънс да направи изявление и да отговори на повечето въпроси, а след това Верлах щеше да изясни някои детайли. Изглежда политическите съображения бяха изведени на преден план, което не беше изненадващо. Пък и щеше да изглежда доста странно Верлах, който бе относително ниско в тотемния стълб, да прави изложението, докато Бен Тимънс чака мълчаливо настрана.

Момчето-чудо бе напълно прав. Тимънс имаше вид на професионален политик. Някой кретен дори бе успял да го убеди да приглади косите си с гел, преди да се появи пред камерите. Иисусе!

Пресконференцията започна. Тимънс благодари на ЦКПЗ за помощта, оказана при съставянето на програмата за наблюдение и за съдействието през първите дни на възникване на огнището. Седналият отстрани Тим се опита да улови погледа ми и ме поздрави с вдигнат палец. Направих се, че не съм го забелязал.

Първите въпроси бяха, както се и очакваше, за вида и произхода на патогена. Имаше и въпрос за тероризъм, с който Тимънс се справи наистина блестящо. Казвайки просто, че няма доказателства, подкрепящи такава хипотеза. И тъкмо нещата бяха почнали да се нареждат добре, когато репортер на една телевизионна програма попита за оказано насилие над членове на обществото по време на разследването. Всички знаеха кои бяха въпросните членове на обществото.

— Ние работим ръка за ръка с членове на обществото, за да открием причината и източника на възникналото огнище и вярвам, че те ще ни окажат пълно сътрудничество за постигане на тази цел. Не бихме могли да проведем ефикасно разследване, без съдействието на членове на обществото. Имаме нужда от тяхната помощ.

Хлъц! Сигурно Рандъл Джеферсън е получил топлинен удар. Тимънс се оказа страхотно добър пред камерите.

След десетина минути на въпроси и отговори пейджърът ми завибрира. Течните кристали на екранчето му показваха номера на детектив Джон Майърс. Изключих му звука и го закачих обратно на колана си.

След минута пейджърът завибрира отново. Този път му се обадих.