Джошуа Спеноугъл
Изолатор (18)

Глава 17

Шефът ми се обади да ми съобщи, че пристига в Балтимор същата вечер, заедно с компютърен специалист на име Сонджит Мехта. Тим Ланкастър бе свършил много добра работа при разработката на системата за контрол на разпространението на вируса Западен Нил, първо в Ню Йорк през 99-а, а после и в цялата страна, когато болестта плъзна на север и юг. Бе първият, поел удара на 11-и септември. Бе се завърнал там, когато се появиха съмнения, че може да има вторична бактериологична атака. Познаваше повечето важни клечки от здравеопазването в североизточните щати. С неизтощимата си енергия, богат опит, умението си да ръководи и политическия си такт, бе едно от златните момчета на ЦКПЗ. Един от онези, като които бих искал да стана, но ми бе много трудно да следвам. Освен всичко друго, беше на тридесет и пет години. Само две години по-възрастен от мен.

Радвах се, че идва. Наистина, изпитвах нещо като облекчение. Ако си повтарях това достатъчно често, можеше и да си повярвам. Предстоящото пристигане на хер Ланкастър сваляше отговорността от плещите ми, но имаше, все пак, няколко нещица, които трябваше да свърша преди да му предам града.

Проследих мъжете, участвали в безсрамния любовен възел до местоработата им в домовете за възрастни на Милър. Хенри, Джери и Пит бяха там. Притесни ме фактът, че Дъглас, чието пълно име се оказа Дъглас Бюканън, не бе на работа. Обадих се в общежитието му, откъдето ми казаха, че бил болен. Докато бях там, разговарях отново с Джери, Хенри и Мичъл. Въпреки че при разговора ни предния ден ме бяха лъгали за естеството на контактите си с момичетата, днес се държаха доста по-общително.

Приключенията с Бетъни и Хелън се оказаха единственото необичайно нещо в иначе простичките им истории. Взех им кръв и проби от семенната течност. Следващия път, когато решите да се преборите с някоя наистина трудна задача, например, да научите кучето си да рецитира Шекспир, опитайте да накарате неколцина умствено изостанали младежи да проумеят причините да искате проби от семето им. Добре че се намеси Дан Милър, който успя да ги убеди. Не исках и да мисля какви закони за посегателство върху личността сме нарушили с този натиск. Нейсе, след няколко минути придумване, ги изпратих един по един в мъжката тоалетна с брой на Хъстлър и презерватив в ръце. С удоволствие констатирах, че всички се представиха добре.

Напуснах „Милърс Гроув“ с малка торбичка кръвни и семенни проби и подкарах към дома на Дъглас Бюканън. Отново и отново обмислях възможните връзки на участниците в любовните игри. И всеки път паяжината се разрастваше. СПИН-2 — или лицещадящата хеморагична треска, или каквото щеше да се окаже тази гадост — може би вече се изплъзваше от контрол.

Звъннах на Верлах, който се бе добрал до кабинета си и бе разпратил горките копелета от щатската болница да търсят и интервюират хората, които не бяхме успели да намерим. Първите двайсетина интервюта в началото на епидемия могат да бъдат забавни. Последните са истински, неподправен ад. Не можех да го упрекна, че се е скрил зад необходимостта да отметне административните си задължения.

Разказах му за последните си открития.

— Дават по-определена насока на търсене — изкоментира той.

— Може би. — Казах му, че съм се упътил към „Балтимор Хевън“, за да разговарям с Дъглас Бюканън.

— Това беше жилището на Деби Филмор, нали?

— Да. Много удобно за тях.

— И за теб. Забавлявай се. Мястото е доста готино. — Той прелисти някакви бумаги. — Бих дошъл с теб, но ми се налага да седя тук и да координирам нещата. Подготви се да посрещнеш хората от щатското здравеопазване и твоите приятелчета от ЦКПЗ. Като казах приятелчета, се сетих, че твоят шеф пристига от Атланта.

— Чух вече.

— Предполагах, че Тимънс ще поиска повечко работяги като теб от СЕИ. Изглежда обаче е решил да повика тежката артилерия.

— Не, Хърб. Аз се обадих на Тим Ланкастър и му предложих да дойде тук.

— Аха — проточи той. — Сега разбирам защо Тимънс се разхожда наоколо с вид на някой, комуто са заврели кактус в задника.

Можех да си представя Тим Ланкастър, демонстриращ пълномощията си пред Тимънс, наплашил го до смърт не заради микробиологичната експлозия, а за бъдещето на кариерата му като главен комисар. Всеки си покрива задника както може. А ако нещата отидеха на зле, ЦКПЗ имаше доста по-яки позиции от комисар Бен Тимънс. Тим Ланкастър знаеше това, знаеше го и Бен Тимънс, знаех го и аз, и Хърб Верлах.

— Дано имаш късмет с тях — пожелах му.

— Дано. — Той замълча. Чух, че прелиства още някакви страници. — Дъглас Бюканън, казваш. Отсъствал е всеки път, когато сме ходили там.

— Това е момчето, което ме блъсна в приюта за възрастни.

— Именно. Може би ще успееш да го хванеш в „Балтимор Хевън“. Недей да предупреждаваш, че отиваш там.

— Няма.

— Почакай да видиш стаята му.

— Какво имаш предвид?

— Ще видиш. Като отидеш там ще разбереш какво съм имал предвид. — Верлах прочисти гърлото си. — Хей, Нат, справяш се великолепно.

Благодарих му за толкова ценната морална подкрепа и вече се сбогувах, когато той ме спря с думите:

— Моля те, провери какво е положението с паразитите.

— Мислех, че пресата е обсадила офиса ти.

— Не е смешно, докторе. Прегледай внимателно капаните, виж дали не са били пипани. На всяка клопка съм сложил по едно малко парченце сива лепенка, която ще бъде скъсана, ако някой е бърникал вътре.