Джошуа Спеноугъл
Изолатор (101)

Глава 100

Докато се промъквах през задната врата, избягвайки среща с полицията, мислех само за едно нещо — за Ейлийн. За това, как спасявам изпадналата в беда девица и други подобни истории от вълшебните приказки. Самият аз едвам бях избегнал смъртта в битката с дракона. За малко да ме убият, за малко аз да убия друг човек. Бях здравата уплашен от това, което щях да заваря в Трансгеника. И бях излъгал — най-безсрамно, гледайки човека в очите. Двамата с Хирурга бяхме сключили сделка. А аз го предадох.

Сигурно щеше да е по-голям грях да оставя кучия син на свобода, но ми се струваше, че предателството хвърляше светлина в най-тъмните кътчета на душата ми. Може би един човек с неопетнен морал би успял да намери честен начин да се измъкне от тази ситуация. Може би, както бях казал на Хирурга, наистина съм лъжец и измамник. Когато всичко е поставено на карта — когато става въпрос за кариерата ми, когато искам да защитя доброто име на наставника си или да спася света от един убиец — единственият начин, който познавам, е да изкривя или пренебрегна истината. И ако погледнем резултатите, ще видим, че накрая успявам тотално да прецакам всичко: кариерата ми е пред срутване; всички документи, засягащи участието на Хариет Тоубъл в далаверите на Трансгеника скоро ще бъдат в ръцете на полицията. Дано поне Хирурга се озове зад решетките.

Ти си един страхотен, юначен тип, Нат Маккормик.

Паркирах пред офиса на Трансгеника. Главата ми направо се въртеше, този път от болка и мрачни предчувствия. Дупката в стъклото на входната врата, която бях направил сутринта, бе покрита с шперплат. Навярно от кроене на заговори и двойни игри не им бе останало време да се обадят на стъкларска фирма.

Извадих пълнителя на оръжието си и преброих оставащите ми четири патрона, заедно с този в цевта — общо пет.

Окото на камера просветваше под стряхата на сградата. Не беше необходимо моите приятелчета да разберат, че аз, а не Хирурга съм им дошъл на посещение, затова вдигнах пистолета и прострелях камерата. Изненадващо уцелих. В предсмъртната си агония машинката изпусна няколко искри и запуши. Задоволително.

Заблъсках по шперплата с дулото на пистолета.

След около половин минута усетих завъртането на топката на вратата. Вдигнах пистолета и стегнах колкото можех ръката си, усмирявайки непослушната дръжка. Да пукна, ако позволя на тия типове да видят, че ръката ми трепери.

Вратата се отвори.

— Здрасти, Иън — казах.

* * *

Карингтън бързо пусна пистолета, който държеше в ръка. Може би заради този в ръката ми, може би заради самия ми външен вид — окървавен, бинтован и с белезници, придаващи ми лек садо-мазо оттенък. Каквато и да беше причината, Карингтън се оказа доста по-лабилен от мен и загуби предимството си.

Инстинктивно се опита да го навакса, като се дръпна назад. Но аз бях напомпан с болка и адреналин и съвсем в стила на Чарлз Бронсън се хвърлих напред и забих дулото на пистолета в гърдите му.

— Въобще не си го помисляй — изръмжах и ритнах пистолета му настрана. Хирурга можеше да се гордее с мен.

Карингтън отметна глава и отстъпи назад, стреснат, както предположих, от коравия тип, изправен пред него. Човекът изглежда беше спал не повече от мен миналата нощ; имаше торбички под очите и кожата на лицето му бе отпусната. Да кроиш заговор за унищожение на годеницата си е много изтощително, помислих си.

— Правите грешка — каза той.

— Къде е тя?

Карингтън не помръдна. Отново го ръгнах с пистолета и усетих как дулото потъва в плътта.

— Спрете това — рече той.

— Къде е тя?

Дръпна се назад през вратата без да отмества погледа си от мен. Стрелна с очи пистолета на пода и за миг се поколеба дали да не се опита да го докопа, но остатъците от здрав разум надделяха, той се обърна бавно и ме поведе през вътрешната врата към помещенията зад нея. В заседателната зала, където Ото Фалк ми бе излагал кредото си и се бе опитвал да ме въвлече в плановете си да спаси хиляди и с това да покрие ужасяващата цена, светеше.

— Тук ли е? — попита Фалк от стаята пред нас.

— Да, тук е — спокойно отговори Карингтън.

Мушнах здраво пистолета между лопатките на гърба му. Той прекрачи прага на залата. Последвах го.

Шокът, изписан по лицето на Фалк ми достави, меко казано, огромно удоволствие. Ако не ми беше толкова трудно да удържа дулото на пистолета си да не подскача като бастуна на слепец, може би постепенно щях да започна да се пристрастявам към тия играчки. Но пък възникваше проблемът с пищовите на другите типове. Оръжията са като плъховете — където има един, там стават много.

Ейлийн също беше там и, слава богу, не лежеше на пода в локва кръв. Бе седнала в кресло в далечния край на заседателната маса, кръстосала ръце пред себе си. Беше в същия тоалет, в който я бях видял преди. Следите от сълзи все още личаха по бузите й. Не изглеждаше нито изненадана, нито щастлива да ме види. Изглежда вече беше отлетяла за своя южноамерикански плаж.

Фалк се изправи в другия край на масата, стиснал в ръка пистолет. Насочи го към мен неловко, със сгънат на нивото на гърдите лакът. Още веднъж ми мина през ума колко нелепо е всичко това, тези оръжия в ръцете на хора, които вероятно никога преди не се бяха докосвали до нещо подобно. Карингтън вече захвърли своя при първия сигнал за опасност, а Фалк изглеждаше така, сякаш в ръката му имаше използван плик за въздушна болест.

Това не беше нашият свят. И всички ние вършехме абсолютни глупости.

— Д-р Маккормик… — измънка Фалк. Сигурно трескаво се опитваше да измисли начин да се измъкне от ямата, в която бе хлътнал.

— Стой там — креснах на Карингтън и насочих пистолета си към Фалк. Жест, който бях научил в детството си от многото часове, прекарани пред телевизионния екран.

Иън потътри крака и застана до хирурга, пред отрупана с медицински и бизнес списания етажерка от палисандрово дърво.

— Ричард Кроу — казах.

— Кой? — попита Фалк, толкова очевидно правещ се на наивник, че чак ми стана неудобно.

— Ричард Кроу в момента разговаря с полицията — рекох. — Свалете оръжието, д-р Фалк.

— От къде на къде ще го правя? — Гласът му беше стабилен, но виждах как дулото на пистолета му потреперва. Хвана дръжката му с две ръце.

— Защото всичко свърши. — Пристъпих напред към възрастния човек. — Защото г-н Кроу ще се погрижи за себе си. Ще разкаже на полицията всичко, което би спасило собствения му задник. Много добре знаете това. И знаете, че това, което той каже, няма да бъде никак хубаво за вас. Той ми каза къде да ви намеря — добавих.

Пристъпих още една крачка напред. Фалк вдигна оръжието няколко инча по-високо.

— Полицията пътува насам. — Лъжи, лъжи, Маккормик.

За миг се възцари тишина, разкъсана от гневния изблик на Фалк, който не можеше повече да удържа нервите си.

— Не можете да направите това — изкрещя той. — Не можете да разрушите всичко, което съм съградил. Няма да ви позволя да го направите.

— Вие сам го разрушихте. Ще ви дам един съвет: спасете, каквото можете. Поемете отговорността. Обещавам ви, че ще направя всичко възможно изследванията ви да бъдат продължени.

Погледнах Ейлийн, която наблюдаваше сцената със същото безгрижно и отсъстващо изражение на лицето си. Мистика. Винаги е била добра в тия неща, умееше да се изключва в напрегнати ситуации. Редовно го правеше по време на скандалите при раздялата ни. За бога, беше го направила само преди няколко часа, докато се разхождахме по алеите в парка на кампуса. И все пак, не можех да преодолея желанието си да разбера какво става зад тези прелестни очи. Може би си мислеше, че макар бившето й гадже да й бе осигурило нещо като отлагане на присъдата, ще й се наложи да прекара доста време зад решетките. Може би си мислеше колко кофти нещо е предателството.

Измести поглед към годеника си. Може би си мислеше, че иска да отреже топките на специалиста по рисков капитал. Ако беше така, щях да й осигуря скалпела.

— Какво искаш, Нат? — попита Иън Карингтън.

— В смисъл?

— Искаш ли милион долара? Два милиона?

— Млъквай — скастри го Фалк, изразявайки и моите чувства. Но Карингтън задълба напред.

— Можем да ти дадем — чакай да пресметна — вероятно два и половина милиона, може би дори три. Можем да го сторим, нали Ото? Ще го направим още утре сутрин.

Ейлийн гледаше към него. Лицето й вече не беше безизразно, напротив, то излъчваше нещо средно между ярост и отвращение. Поне е богат, нали така, Ейлийн?

Драмата, разиграваща се помежду им, не бе основната ми грижа точно в този момент; трябваше да приключа с тази нескопосана патова ситуация. Затова казах на Ейлийн да отиде в преддверието и да донесе оттам пистолета на Карингтън. Тя се подчини като зомби — надигна се от стола си и напусна залата.

В гробната тишина почти можех да чуя стърженето на предавките в главата на Ото Фалк. Иън реши да продължи разговора, в който единствен участник бе самият той.

— Три милиона. Утре сутрин ще завъртя няколко телефона и ще разпоредя в сметката ти да бъдат преведени три милиона долара…

Фалк тежко въздъхна.

— Всичко свърши. Вие сте прав, д-р Маккормик. — И остави пистолета на масата.

— Какво правиш? — изквича Карингтън, но онзи не му обърна внимание.

— Ще положите ли усилия да не се затрие всичко, което съм постигнал дотук?

— Разбира се — отвърнах аз.

— Ще бъде истинска трагедия, ако всичко това — той махна с ръка наоколо — бъде пропиляно. — В този момент напрежението напусна стаята, досущ като въздуха, излетял от гръдния кош на Хирурга. Не можех да не се възхитя поне за миг на този човек — човекът, който бе спасявал и отнемал животи.

— Бил Стедмън от университета в Питсбърг проявява интерес към това.

— Бил Стедмън. Ще се свържа с него.

— Хубаво.

Карингтън посегна към лежащия на масата пистолет. Аз надигнах моя в предупредителен жест:

— Недей.

Ръката му замръзна.

— Що за човек си? — изсъска той. — Три милиона долара. Мога да намеря и повече, ако ми дадеш време.

Изпитах желание да пусна един куршум в устата на тоя тип, само за да го накарам да млъкне. Но в този момент дочух шум зад себе си и се обърнах. Ейлийн. Държеше пред себе си пистолета, доста по-уверено, отколкото очаквах. Явно, и тя бе гледала същите телевизионни предавания в детството си.

— Можеш да оставиш този пищов — казах й. — Иди да вземеш и другия. — Кимнах към пистолета на масата.

Тя се пресегна, взе оръжието на Фалк, но не свали своето.

— Обади се на полицията, Ейлийн.

Тя не помръдна.

— Излиза, че полицията не е на път за насам — каза Фалк.

Свих рамене и той кимна с глава. Изглеждаше напълно изтощен и, доколкото можех да определя — облекчен, че най-после всичко е свършило и може да остави събитията да следват естествения си ход.

— Ейлийн, повикай полицията — повторих.

Тя седеше до мен, насочила единия пистолет към тях, а другият висеше в отпуснатата й лява ръка.

— Те щяха да ме убият — пошепна тя.

— Може би. Но вече няма опасност да го направят. Вземи телефона. — Тя не помръдна. — Ейлийн!

Викът ми разчупи магията на момента и тя се раздвижи. Свали оръжието и пристъпи към телефона.

— Ейлийн, недей! — Отново Карингтън. — Какво искаш, сладурче? Всичките ми пари? Всичко? Имаш пистолет, любима. Накарай го да се махне и ще имаш всичко…

— Млъквай! — изкрещях.

— Иън… — обади се и Фалк.

Ейлийн дори не го погледна. Вдигна слушалката, набра 911 и даде информация на диспечера. Прекалено спокойно, както ми се стори. Като робот. Чух я да поставя слушалката на място.

— Кучка — прошепна Иън.

— Млъквай! — срязах го аз. Погледнах през рамо и видях, че е взела единия пистолет. — По-добре остави това — казах.

— Ще ни вкарат ли в затвора? — попита тя с крехък глас, сякаш не беше тук, а някъде много, много далеч. В известен смисъл наистина беше.

— Не зная. Ти ми помогна. Това има значение. Сигурен съм, че ще го имат предвид.

— Животът ми е свършен — каза тя, без да дава признак, че ме е чула.

— Не, не е. Хайде, остави пистолета.

— Те искаха да ме убият, Нат.

— Вече не могат да те докоснат. Остави оръжието.

— Крояхме планове да заминем, а той е искал да ме убие.

— Ейлийн, остави проклетия пистолет!

— Защо ми е сторил всичко това? — Тя прихвана оръжието и с другата си ръка. — Искали са да стоварят всичко на моята глава.

— Какво правиш? — излая Карингтън, повишавайки напрежението в стаята.

— Млъквай! Ейлийн, остави този…

— Те искаха да ме убият.

— Ейлийн!

Тя натисна спусъка. Главата на Иън Карингтън подскочи от удара на куршума. Изкрещях, хвърлих пистолета си и се завъртях.

Фалк се опита да каже нещо, но куршумът се заби в гърдите му и го събори на стола.

— Ейлийн! — Обърнах се и я видях да ме гледа втренчено. Очите й бяха широко отворени, дишаше на пресекулки и въздухът свистеше в гърлото й. Изглеждаше ужасена.

Всичко стана прекалено бързо. Вдигнах ръце, разтворих длани, украсени със звънтящите белезници и се опитах да бъда колкото е възможно по-нежен, да достигна до съзнанието й и да й попреча да стори това, към което се бе устремила. Нищо от наученото — нито в медицинския колеж, нито по време на специализацията, нито от живота — не можеше да ми помогне. Пристъпих към нея. Тя вдигна пистолета и опря дулото му под брадичката си.

— Нат…

Изкрещях „не!“ и се хвърлих към нея.

Пистолетът изгърмя.

Паднахме на земята прегърнати и като някога, когато бяхме любовници, тялото ми бе върху нея. Усещах мекотата на корема, на който бях опрял ръка и ъгъла на лакътя й, забит в моя. Но вече не бяхме любовници, тези невинни времена бяха отминали във вечността. Жената под мен не дишаше и не даваше признаци на живот.

Куршумът бе разтрошил горната част на черепа й, оставяйки след себе си каша от кръв, коси и мозък. Прелестното лице бе замръзнало с широко отворени очи. Бледата кожа бе опръскана с алени петна. Устните, които бях целувал хиляди пъти потръпваха в малки, конвулсивни, мляскащи движения. Нозете й потрепваха в спазми. По панталоните й се разля тъмно петно урина.

Ото Фалк бе запратен назад в креслото си, отпуснат и с разперени ръце, в гротескно подобие на разпятие. По гърдите му се разрастваше кърваво петно. Иън Карингтън лежеше превит на пода. Не можех да видя раната му, но виждах белезите на смъртта, пръснати по рафтовете на етажерката, полепнали по лъскавите корици на списанията.

Белият таван над глава на Ейлийн бе почервенял.

Седнах, закашлях се и повърнах малко стомашни сокове в скута си. Скрих глава в ръце, за да отпъдя виденията, които щяха да ме преследват до края на живота ми. Бавно поех въздух, опитвайки се да си върна самоконтрола. Заплаках.