Фани Флаг
Чудеса край малката река (16)

Асистентката

С напредването на лятото имаше много поводи за оптимизъм. Осуалд продължаваше да се чувства добре, а обядът в чест на Швейцарските точки пожъна голям успех. Дамите от този клуб, които гледаха с известно високомерие на Точките от Лост Ривър по отношение на шевните умения, останаха много впечатлени от ръкохватките и Франсис видя, че умираха от завист заради желираните домати. Не само че обядът мина страхотно, но и Патси беше много щастлива. Тя имаше нова работа.

 

 

Понякога Рой организираше малки представления с Джак за училищата в района и за благотворителни църковни базари. Следващия път, когато го помолиха да изнесе представление, Рой попита Франсис дали може да вземе и Патси. Франсис се съгласи, идеята й хареса. След това Рой започна да взима Патси на представленията като своя асистентка. Франсис дори й купи специална рокля на червени райета, която да е в тон с раираното сако и сламената шапка на Рой. Осуалд също ходеше с тях и им помагаше, като подреждаше столовете за публиката. Рой откриваше представленията, като изкарваше Патси до себе си с Джак, кацнал на пръста й.

— Елате да видите Невероятния кардинал от окръг Болдуин! Той ходи, той говори, той пълзи по корем като змия. Единственият питомен кардинал, който знае името си! А сега моята прекрасна асистентка госпожица Патси ще ви направи демонстрация. Джак ли се казваш?

Джак кимаше с глава, сякаш отговаряше на въпроса.

— Той казва „Да“! Невероятно! Но чакайте малко. Сега сигурно си мислите, че глупавата птица не знае кое е ляво, кое е дясно. Уверете се сами!

В този момент Патси вдигаше десния си показалец и Джак кацваше на него.

— Точно така! А сега наляво!

Джак прелиташе на лявата й ръка.

— Удивително! Единственият кардинал в Америка, дами и господа, момчета и момичета, който знае какво съм скрил в ръката си.

Джак минаваше по ръката на Патси, стигаше до рамото й и побутваше с клюн ухото й.

— Какво каза Джак, госпожице Патси? Какъв е предметът?

Рой се привеждаше надолу и Патси му прошепваше на ухо.

— Птицата казва, че държа в ръката си слънчогледови семки!

Рой отваряше длан, в която имаше десетина лъскави черни семки.

— Джак отново позна! Дами и господа, и аз самият не мога да повярвам!

В този момент Патси се правеше, че птицата й е прошепнала още нещо на ухо и подръпваше Рой за сакото. Рой вдигаше ръка и казваше:

— Един момент, дами и господа, птицата отново говори.

Патси отново му прошепваше нещо на ухо.

— Аха! Невероятният кардинал от окръг Болдуин казва, че иска да ви демонстрира уменията си да отгатва. Сега ще скрия различни предмети и ще видим дали е вярно. Госпожице Патси, моля обърнете се с гръб, докато крия предметите.

Патси се обръщаше с Джак в ръка, а Рой демонстративно криеше семена по джобовете си. След това Джак, който, разбира се, беше чревоугодник и обожаваше слънчогледови семки, смайваше публиката, като пъхаше човка в джобовете на Рой и вадеше семките.

След представление децата идваха да поговорят с Патси и Рой забеляза, че тя се притеснява и от тях.

Франсис също беше забелязала това и се тревожеше. Опита на няколко пъти да кани деца у дома, за да си играят с Патси, но и това не помогна. Малката искаше да си играе единствено с Джак. Франсис се чудеше дали преди не са й се подигравали заради куцането. Първия път, когато я изкъпа, остана стъписана колко изкривено е тялото на детето. Надяваше се, че когато наесен Патси тръгне на училище, другите деца няма да й се смеят.