Фани Флаг
Чудеса край малката река (12)

Пробуждане

Пролетта дойде в Лост Ривър в средата на март. Вечер постепенно ставаше по-топло и по залез барбунът започваше да изскача с плясък от водата, сякаш също се радваше на пролетта. Скоро разцъфнаха цветя, които не бяха в сезон, когато Осуалд пристигна. Сякаш само за една нощ цялото село се изпълни с опияняващото ухание на гардении, азалии, люляк, жасмин и орлови нокти. Осуалд реши, че ако това е последната му пролет на този свят, то поне е най-прекрасната, която е виждал.

В една задушна вечер няколко седмици по-късно, докато вървеше по улицата, той видя светулки да пърхат около храстите, а вятърът подухваше испанския мъх по дърветата и хвърляше сенки върху пътя. Когато стигна до реката, изпита чувството, че се намира в картина. Накъдето и да се обърне, виждаше ярки цветове: водата, небето, навесите за лодки по брега с червени ламаринени покриви, сребристи ламаринени покриви и оранжеви от ръжда ламаринени покриви. Червена лодка под жълт навес. Зелени, розови, сини, кафяви, жълти и бели навеси. Дървените колове на доковете бяха обагрени в безброй нюанси сиво, осеяни с дупки от кълвачи и полепнали охлювчета и мидички. Дори шарките на всяка дъска бяха различни. Накъдето и да се обърнеше, го посрещаха ярки цветове, които се променяха от сезон на сезон и от минута на минута. В този момент му се прииска да може да нарисува красотата, която се разкриваше пред очите му. Птици, дървета, цветя. След като се уволни от армията, Осуалд се записа на курс по архитектура, но така и не го завърши. Никога не беше рисувал, но като млад, преди да се отдаде изцяло на алкохола, често се изкушаваше от обявите за дистанционни курсове по рисуване. Веднъж дори изпрати свои скици и от школата му отговориха въодушевено, че има талант, и го поканиха да се запише за поредица от курсове, водени от известни художници, но Хелън го беше разубедила. Обясни му, че това е измама и че казват на всички колко са талантливи, за да ги убедят да се запишат на курсовете — тъй че Осуалд се отказа. Сега обаче се питаше дали не са били прави. Може пък да има талант. Би могъл да пробва да нарисува това-онова. В крайна сметка нямаше какво да губи.

На другия ден започна, като рисуваше с химикалка само черните силуети на птиците и дърветата на гърбовете на стари хартиени пликове, и след една-две седмици вече имаше десет скици, които никак не бяха лоши. Дори кръсти една от тях „Самотният паток“ и я подписа О. Д. Кембъл. След още няколко седмици, докато беше в магазина, отиде до рафта с ученическите пособия, взе продълговата черна метална кутия с водни бои и попита Рой колко струва.

— Един долар — отвърна Рой.

— Добре — каза Осуалд, извади един долар и си тръгна.

Рой помисли, че е купил водните бои за Патси, но грешеше. Осуалд се почувства малко глупаво да топи четката в боичките с форма на звезди и полумесеци, но трябваше да започне отнякъде и имаше нужда от упражнения.

КРАЙ РЕКАТА

Бюлетин на Асоциацията

на жителите на Лост Ривър

Пролетта официално настъпи и както нежният бард Браунинг е казал: „Ех, да си в Англия през април“. Но с пъстрите цветя, обгърнали селото, аз бих казала, че е далеч по-хубаво да си в Лост Ривър. Да сте виждали по-хубава пролет? И разбира се, настъпва онова време от годината, когато зайчетата започват да подскачат из гората. Каним всички момченца и момиченца на Великденския лов на яйца. Изказваме голяма благодарност на господин Осуалд Д. Кембъл, задето предложи да се включи в боядисването на яйцата тази година.

Доти Нивънс