Фани Флаг
Чудеса край малката река (18)

На раздяла

На следващата сутрин, още щом се събуди, Патси попита кога ще види Джак. Франсис не искаше да й казва нищо, преди да се чуе с Рой. Рой се беше върнал в магазина към осем сутринта и Осуалд го чакаше отпред с боите си. Към осем и половина той приключи с рисуването на червени точки по лицето на Рой, все едно е болен от шарка. Най-накрая Рой позвъни на притеснената Франсис. Тя вдигна на първото позвъняване.

— Ало?

— Аз съм — каза Рой.

Франсис, която се престори, че се обажда мъж, с когото беше ходила преди трийсет и седем години и беше покойник от шест, рече:

— О, здравей, Хърбърт, каква изненада, от толкова отдавна не сме се чували! — Не знаеше дали Патси я чува какво говори, но не искаше да рискува. — Всичко наред ли е при теб?

Рой нямаше представа кой е Хърбърт и просто каза:

— Да, готови сме. Можете да дойдете, когато сте готови. Спри с колата до прозореца. Не изключвай двигателя, спри само за няколко секунди и продължавай напред.

— Олеле! Трудна задача — отвърна Франсис с писклив глас.

— Знам, но ако го види само за няколко секунди, номерът може и да мине. Джак изглежда добре, но ако тя се загледа по-дълго, има опасност да разбере истината.

— Ясно. Ще направя каквото мога — каза Франсис на въображаемия мъж. — Хърбърт, много се радвам, че вече си по-добре. Дочуване, благодаря, че се обади.

В мига, в който затвори слушалката, телефонът отново иззвъня и Франсис подскочи.

— Ало! — Обаждаше се Милдред. — Разбра ли какво трябва да направиш? Рой каза да минете с колата, но да спрете само за малко.

— Да, разбрах. Нямам време за приказки, Милдред, трябва да тръгвам!

Франсис толкова се притесняваше за предстоящата операция, а сега и за птицата, че докато си скубеше веждите, за малко да ги оскубе докрай. Наложи се да ги нарисува с молив, но когато приключи и видя, че приличат на два обърнати полумесеца, промърмори:

— Божичко, изглеждам като анимационен герой, но нищо не мога да направя. Закъснявам. — Напудри си носа, приглади коса и извика: — Патси, скъпа, време е да тръгваме.

Настани малката на задната седалка в колата и й даде възглавница, за да легне, ако поиска. Патси отново попита разтревожено:

— Може ли да отидем да видим Джак?

Франсис се престори, че не я е чула, и натисна клаксона, за да повика Осуалд. Той дойде, сложи куфара си в багажника и се качи в колата.

— Добро утро, Патси — поздрави я с престорена бодрост, но Франсис виждаше, че е също толкова нервен, колкото и тя. Когато заобиколи колата и се качи вътре, тя каза:

— Дано не съм забравила нищо. Но дори да съм забравила, така да бъде. Трябва да тръгнем веднага, иначе ще закъснеем. — Тя провери датчика за горивото. — Добре, резервоарът е пълен. — Бъч беше заредил колата предишния ден и слава богу, защото, както вървеше тази сутрин, Франсис и това щеше да забрави. — Е, потегляме.

Докато изкарваше колата на улицата, Патси попита разтревожено:

— Може ли да отида да си взема довиждане с Джак?

Франсис срещна погледа й в огледалото за обратно виждане и отвърна:

— Майчице мила, с цялото това бързане за малко да забравя, че искаш да видиш Джак, нали?

— Да.

— Добре тогава. Ще минем покрай магазина, но съвсем за мъничко.

Осуалд седеше притихнал. Не смееше да помръдне, но се възхити от начина, по който Франсис взе плавно острия завой, мина от другата страна на бензиновите колонки на не повече от пет метра от витрината и спря колата. Рой ги чакаше с Джак кацнал на пръста му. Птицата изглеждаше като жива.

— Може ли да вляза? — попита Патси.

— О, не, миличка. Рой е болен от шарка. Виж го само как изглежда! Не бива да се доближаваш до него. Особено сега, когато ти предстои операция. Само му помахай — каза Франсис, натисна педала за газта и потегли. Патси се обърна и маха на Джак, който пружинираше върху пръста на Рой, докато магазинът и малката червена птица се скриха от поглед. След като излязоха на магистралата за Атланта, на безопасно разстояние от селото, Франсис беше благодарна, че си е сложила подплънките против изпотяване. По едно време си помисли, че Патси ще каже нещо, но тя, изглежда, беше доволна, че поне е видяла Джак, макар и само за миг.

След известно време Патси извади снимката си с Джак от рождения ден и прошепна:

— Скоро ще се върна… ти бъди послушен.