Фиона Дейвис
Момичетата от хотел „Барбизон“ (33)

Епилог

След едва две седмици търсене Роуз намери едностаен апартамент в Лоуър Ийст Сайд на съседна улица до някогашния „Флатед Фифт“. Според нея неравните подове и почерняла тухлена камина придаваха още чар на апартамента. Когато малкият магазин на партера бе обявен под наем, Сам и доведената му дъщеря Джесика взеха помещението и отвориха „Магазин за подправки на Сам“. Новината за вълшебните им смеси се разчу сред шефовете на Манхатън със скоростта на светлината, а статия в „Ню Йорк Таймс“ събуди интереса и на аматьорите.

Роуз посвещаваше дните си на книга за жените от четвъртия етаж на „Барбизон“, за която беше получила солиден аванс, докато един етаж под нея Джесика изпълняваше поръчки, а Сам пробваше нови комбинации. По няколко вечери в седмицата Роуз се срещаше с Джейсън, за да научи за напредъка му над документален филм за историята на търговията с хероин в града. Той често оставаше в спалнята й, наситена с аромата на подправки. Така всички бяха доволни: с време за забавления, но също и за работа.

Всеки уикенд Роуз посещаваше Сам и Дарби в апартамента им в „Барбизон“, след това извеждаше Пилчо на разходка в парка, където жена с кралска осанка и мъж с бастун привличаха погледите на минувачите, тъй като очевидно бяха много привързани един към друг.

Къщата на куклите, навремето приютила безброй момичета, сега изглеждаше малка сред околните небостъргачи, до един по-високи и лъскави. Стаите за гости вече ги нямаше, нямаше ги и младите дами, които навремето бяха мечтали и обмисляли следващите си ходове под арките на сградата. Всеки път, когато идваше, Роуз спираше, поглеждаше, мислеше за тях и забравяше — за няколко тихи секунди — потока от пешеходци, които я заобикаляха.