Фиона Дейвис
Момичетата от хотел „Барбизон“ (21)

Двадесет и първа глава
Ню Йорк, 2016 г.

Госпожица Дорис Спинър от апартамент 4Г отправи на Роуз очарователна усмивка.

— Вмъквахме момчета непрекъснато. Момичетата, които работеха на задния асансьор, си мълчаха, когато им дадеш червило, или пък просто се качвахме по задните стълби. Отговорничката беше госпожа Юстъс или Юинг. Не помня, но тя бе решена да управлява строго, въпреки това тук и там се появяваха течове. Изгубих девствеността си в тази сграда с момче, което работеше в банка. Лукаво момче.

Роуз изчака две секунди и даде знак на Джейсън да престане да записва. Звукът и интервюто на госпожица Спинър бяха съвършени.

— Такива неща ли ви интересуват?

— Точно това. Много ви благодаря за отделеното време. И за подробностите. Много сме ви задължени — тази сутрин записаха няколко интервюта и Роуз беше облекчена, че отношенията с Джейсън не са напрегнати след странната раздяла в таксито. Ако не друго, то и двамата бяха в съвършен синхрон, докато интервюираха жените от четвъртия етаж. Роуз беше оставила достатъчно време за всяка и снимаха или в апартаментите им, или в залата на втория етаж. Тя нарочно не изготви предварително списък с въпроси, за да може интервюто да тече като истински разговор, и резултатът се оказа по-добър, отколкото бе предполагала. Разкази за тайни аборти и сексуален тормоз се редуваха с разкази за младежка любов и радостта да живееш в зашеметяващ град.

Това обаче не беше единствената добра новина. Роуз дойде необичайно късно за първото интервю, след като рано сутринта посети нюйоркската обществена библиотека на Четирийсет и втора улица. Щом вратата на библиотеката се отвори, тя пое по величественото мраморно стълбище към неугледна стаичка с ниски тавани и флуоресцентни светлини. Познаваше добре това място, тъй като тук беше прекарвала дълги часове в проучвания, когато я повишиха в помощник-продуцент, и сега се почувства така, сякаш се връща у дома. Открай време обичаше да рови в миналото, независимо дали ставаше въпрос за някоя звезда, която бе починала, или подробности за някое разследване.

Въпреки че шумните машини за микрофилми бяха още от 70-те и драскотини пресичаха стъклото, тя търпеливо прехвърляше стари броеве на всички вестници в Ню Йорк от 31 октомври 1952 г., включително онези, които вече не съществуваха. Не спираше да се учудва от онова, което откриваше, включително информация за апартамент с две спални в Уест Сайд за сто долара на месец; в секцията за търсене на помощници, разделени по пол, жените можеха да си намерят работа като машинописки и рецепционистки, докато мъжете се търсеха за инженерни постове и в сферата на продажбите. Това бе светът, в който Дарби беше попаднала с идването си в Ню Йорк.

Няколко часа по-късно се натъкна на златна мина.

След като изпратиха госпожица Спинър до асансьора, Роуз се върна в залата, пламнала от въодушевление. Джейсън събираше такъмите, навиваше кабел на лакътя и китката с бързи, уверени движения.

— Днес наистина се справи добре — похвали я той.

— Благодаря. Забелязала съм, че най-добрите отговори излизат при най-невероятните въпроси, които задаваш в самия край, като нещо, за което се сещаш допълнително.

— Смеем ли да се качим на такси? Държа да ти кажа, че пътуването онзи път ми хареса.

Щом си припомни целувката, която трая няколко секунди, тя усети да я залива вълна от удоволствие. Странно, че мъж, коренно различен от Гриф, й оказваше подобен ефект.

Гриф. През изминалата седмица, когато се вглъби в историята, тя престана да мисли непрекъснато за него. Вместо това бе погълната от разказа за Дарби и съседките й. Освен това нямаше намерение да започва нова връзка толкова скоро.

Трябваше да изясни нещата с Джейсън.

— Виж, току-що приключих сериозна връзка и е сложно — не й беше никак приятно, че звучи като всички останали. Никога нямаше да успее, ако пишеше с клишета. — Струва ми се, че работим чудесно заедно и не ми се иска да прецакаме това.

— Наистина работим добре заедно, не мога да го отрека.

Господи, той я разсейваше. Преди Джейсън да успее да каже нещо друго, тя бръкна в чантата и извади няколко листа.

— Ето я причината да закъснея днес сутринта.

— Какво е това?

— Ходих в библиотеката, прехвърлих всички градски вестници, издадени около Хелоуин 1952 г., когато Стела каза, че Есми е паднала.

— В библиотеката ли? Сериозно проучване в стила на старата школа.

— Проверих всичко в старите вестници, което може по някакъв начин да е свързано с нашия материал, и не само че споменаваха „Флатед Фифт“, но изскочи и името на Бени Калаи — тя посочи най-горната страница. — Това е броят на „Ню Йорк Хералд Трибюн“ от 31 октомври. „Покъртителни истории за хероин.“

Тя зачете на глас от статията, която включваше препис на разговор между полицай и информатор.

В: На каква възраст, според вас, са купувачите?

О: На шестнайсет, може би. Познавам двойка, които дават наркотици на бебето си.

В: На колко е бебето?

О: По-малко е от година. Когато бебето започне да плаче, те му бият инжекция хероин, за да млъкне.

— Мили боже — Джейсън изглеждаше прежълтял.

— Знам. Ужасно е. Но ето и сочната част.

Разговор с Есми К., пуерториканка, гардеробиерка във „Флатед Фифт“, интервюирана от детектив Куигли.

В: Ами там, където работиш?

О: Да споменавам ли имена?

В: Да.

О: Чарли Паркър и Стан Гец винаги купуват хероин. Същото става и когато пристигне групата на Джин Адамс, Сони Стит, когато са тук, също и когато бандата „Макито“ пристигнат, има много кокаин.

В: Къде точно се продава, в самия клуб „Флатед Фифт“ ли?

О: Да. И в кафенето „Хектор“ на Петдесета улица и Бродуей. Наркоманите идват, оставят парите на масата, прибират си дрогата и си заминават.

В: Откъде идва дрогата?

О: От един тип Вени Калаи.

Джейсън извика възторжено.

— Това е невероятно. Есми е била въвлечена в търговията с хероин.

— Така изглежда. Сам не се споменава, единствено Есми. И Калаи.

— Интересно дали Дарби е знаела какво става.

— Ще трябва да я попитаме, когато я видим.

— Нямам търпение. Та в тази връзка, някаква новина от нея? Когато ще се върне? Тайлър иска груб вариант до края на следващата седмица.

— Ще бъдем на ръба — отбеляза Роуз.

Обсъждането на крайния срок накара нервите й да се изопнат.

Той разлисти страниците.

— Интересно, какво ли е станало с Калаи, след като това е излязло?

— И аз си зададох същия въпрос. Оказва се, че Калаи е свършил в затвора „Синг Синг“ през 1954 г. Май им е трябвало доста време, докато го осъдят. Починал е там, десет години по-късно.

Джейсън й се усмихна широко.

— Тайлър ще полудее от кеф.

— Камериерки и сделки с хероин през петдесетте? И още как.

— Това е по неговата част. Ама и той е един извратен скапаняк.

— Така историята ще стане по-интересна, няма да са само спомените на тумба стари дами.

— Това е грубо. Историите им са фантастични. Знаеш го не по-зле от мен.

Тя се постара да не злорадства. Джейсън се беше запалил по материала.

— Аха.

Телефонът й започна да вибрира. На екранчето се изписа: „Грижи «Астор»“. Тя отговори веднага.

— Госпожица Луин ли е?

— Да.

— Обажда се Бренда от „Астор“. Извинете, че ви безпокоя, но за съжаление, баща ви падна.

Роуз затвори очи и се олюля, но се постара да се овладее, опита се да не изпада в паника.

— Добре ли е?

Отговорът на жената не беше обнадеждаващ.

— Най-добре да се видим в „Маунт Синай Запад“.

— Тръгвам веднага.