Фиона Дейвис
Момичетата от хотел „Барбизон“ (18)

Осемнадесета глава
Ню Йорк, 1952 г.

Затвори очи.

Дарби направи както бе наредила Есми. Пристигна в клуба като кълбо от нерви. Бяха репетирали в стаята й в „Барбизон“ цялата минала седмица, шепнеха припева, да не би някой да ги чуе, дори добавиха танцови стъпки. Известно време им се струваше като шега, приятна закачка. Само че късно тази вечер трябваше да пеят като бекъп на Ани Рос след изпълненията й в „Бърдланд“. Стана рано, за да отиде навреме в час, но липсата на концентрация на Дарби пролича в „Гибс“. Тази сутрин получи поредното предупреждение, че е бавна, а в следобедната поща получи остро писмо от майка си, в което тя искаше обяснение за ниските й оценки. Директорката на школата пищеше, че Дарби изглежда „объркана и без мотивация“ и майка й беше подчертала тези думи с дебела черна химикалка и бе поставила въпросителен знак за повече тежест. Не беше никак доволна.

— Сега ги отвори.

Есми стоеше пред нея в зелената стая на „Флатед Фифт“ и държеше две сребърни рокли, по една на всяка ръка. Материалът пролъскваше и беше скроен на верев.

— За кого са? — Дарби се страхуваше от отговора.

— За нас. За тази вечер. Направо ще забием всички, когато се появим в тези рокли под прожекторите. Никой няма да забележи Ани Рос.

Дарби пипна копринената материя.

— Откъде ги взе?

Есми изпухтя.

— Ооо. Мислех, че ще изпискаш от радост. Дамата, за която леля чисти, й ги е дала. Нали ги знаеш онези от Парк Авеню. Казала, че не й стават и щяла да ги изхвърли.

— Защо не ги върне?

— Един господ знае, а и не ми пука. Хайде, пробвай.

Дарби се пъхна зад паравана в единия ъгъл и облече роклята през главата. Тя се изви нежно на ханша и бедрата и се стесни на коленете. Деколтето загатваше гърдите й и се извиваше елегантно от врата към рамото. След като и Есми се преоблече, двете застанаха пред високото огледало.

Тя се разсмя.

— Като близначки сме.

Вратата на зелената стая се отвори и Сам надникна вътре.

— Леле.

Дарби се изчерви.

— Есми ги е намерила.

Той влезе и подсвирна.

— Кръчмето направо ще се взриви тази вечер. Това е очевидно.

— Знаех си аз — Есми намигна и се обърна към Дарби.

— Свали ми ципа. Трябва да свърша няколко неща, преди да се качим на сцената, а не искам да я изцапам.

— А ти вземи престилка, ако ще останеш в нея — обърна се Сам към Дарби. — Тази вечер баща ми го няма и смятам да променя малко менюто. Имам нужда от помощ.

— Това разумно ли е? — Есми сви рамене, за да свали роклята, и Дарби едва не извика. Сам се обърна към вратата и закри очи с ръка.

— Леле. Предупреждавай, когато се събличаш. Идеята обаче си я бива. Роклите ми харесват. Трябва да пооправим вкуса на клиентелата, да помогнем на клуба да изпъкне пред останалите. А тази вечер е най-подходяща — обърна се към тях, все още покрил очи. — Моля те, Дарби.

— Трябва да остана при Есми — тя потръпна, когато приятелката й пристъпи зад нея и свали ципа на роклята.

Усети горещия й дъх на врата си.

— Вземи я, свободна е.

На Дарби й се искаше Есми да не се намесва. Нямаше смисъл да се посрамва отново пред Сам.

Преди да успее да измисли извинение, Сам заговори:

— Благодаря. До след малко.

След като той излезе, Есми обу панталони и блуза и грабна чантата си.

— Закачи роклите, за да не седнат върху тях музикантите или да ни ги вземат, за да си почистят инструментите. Ще се върна.

— Къде отиваш?

— Излизам. Не ме питай. Ти се позабавлявай със Сам, ще свикнеш за нула време.

— Есми, трябва да ти кажа нещо.

— Какво? Че си влюбена в готвач ли? Майка ти никак няма да се зарадва.

На Дарби й се искаше Есми да се успокои поне за малко, да престане да говори толкова бързо.

— Тя и без това не е доволна. Изпрати ми писмо, в което ми казва да се стегна в „Гибс“ или ще бъде много нещастна.

Есми я погледна предпазливо.

— Какво иска да каже с това „да се стегнеш“?

— Не мога да идвам повече. Уморена съм, когато отида в час на следващия ден. Не мога да стенографирам бързо като другите момичета. Изоставам.

Най-сетне беше привлякла вниманието на Есми.

— Не ме разочаровай, Дарби. Тъкмо започваме. Ако напуснеш, няма да е толкова забавно. А Сам ще се нацупи. В това съм абсолютно сигурна.

— Тъкмо това е. Дори не би трябвало да мисля за Сам по този начин. Не затова съм в Ню Йорк.

— Очевидно е, че той си пада по теб.

— Мислиш ли? — Тя остави ума си да се лута за секунда, след това прехапа устни. — Не. Това е опасен път. Не искам да се омъжвам за никого.

— Че кой говори за женитба? Можеш да се насладиш на някоя и друга целувчица, нали?

Дарби си спомни катастрофалната нощ в парка. Също и целувката с Есми в кабинката. Едната я беше отвратила. За другата не беше сигурна.

Есми сви рамене.

— Добре. Виж, сега трябва да изляза. Помогни му в кухнята, ако не искаш, недей, но бъди готова, когато дойде време за сцената — пое ръката й. — Само този път. Обещай ми.

— Обещавам.

Когато Дарби влезе в кухнята, там цареше трескава дейност. Помощникът прехвърляше някаква пудра от купичка върху съд, пълен с пилешко, а Сам беше застанал пред котлоните и вареше сочни розови скариди. Вместо обичайната миризма на пържено, в малката кухня се носеше изключителен аромат.

— Какво е това? — попита тя и посочи малката купичка.

— Вербена, мащерка и градински чай — той го поднесе под носа й. — Помириши.

Ароматът й напомни за изкачването на хълмовете зад дома им през пролетта. Стон на удоволствие се изтръгна от устата й.

— Ще ги добавя към скаридите и ще ги сервирам така, вместо скучния коктейл от скариди.

— Клиентите няма ли да се ядосат?

— Ще видим. Надявам се да са достатъчно гладни и да опитат, преди да го върнат.

— Какво ще каже баща ти, когато открие?

— Нямам представа. Сигурно ще ме уволни.

Тя така и не разбра дали той се шегува.

По нареждане на Сам подреди лъскави бели чинии, докато Сам следеше модификациите по менюто. Тя се молеше да не изпусне нещо или да не изтърси някоя глупост.

— Ето какво има в менюто тази вечер. Вместо пържено пиле имаме ароматно печено пиле със сос сатай. Агнешки бургери с канела и чесън вместо обичайния бургер и така нататък.

— Дано експериментът ти мине добре — пошегува се Дарби. — Защото в противен случай с Есми и музикантите ще ни посрещне много гневна тълпа.

— Много ще се постарая. Щом разбрах, че татко не е в града, отидох веднага в магазина на господин Калаи. Винаги можем да изтичаме там и да се скрием вътре, докато нещата се поуталожат.

Тя се разсмя на шегата му, но й стана ясно, че е притеснен. В центъра подобна кухня може и да минеше, но тук, в Ийст Вилидж, късно нощем редовните клиенти можеха да са кисели, пияни и готови да се бунтуват.

Около половин час по-късно първите поръчки бяха изпълнени. Докато чакаха, Сам почисти всички повърхности пред погледа си. Въпреки че той се усмихваше и шегуваше, Дарби бе наясно, че нервите му са опънати.

Вратата към заведението се отвори и един от сервитьорите се върна, понесъл бургер в чиния. Постави го внимателно на плота и отстъпи назад.

Бургерът беше почти недокоснат; клиентът бе отхапал един-единствен път.

— От шеста маса не го искат. Настоява за пържени картофи.

Сам потри лице с ръка.

— Доминик, загрей фритюрника — посегна към чинията и изхвърли бургера в боклука.

— Жалко, Сам — Дарби говореше сериозно. — Не бива да готвиш за тези хора. Трябва да си в центъра, в собствен ресторант.

— Точно така. Щом забогатея, ще се погрижа.

— Всички нормални хора харесват храната ти; не позволявай клиентите да те откажат.

Той се усмихна.

— Няма. Когато бях във войната, започнах да получавам поръчки от болни войници, от най-тежките случаи, за нещо, което напомня за дома им. Започвах, като им задавах много въпроси за произхода им, какъв вкус е имала супата на майките им, разни такива, а след това създавах комбинация от подправки специално за тях. Независимо дали живееха на Роуд Айлънд и семействата им бяха дошли от Португалия или от Мексико, дали живееха в Калифорния, аз правех опити в кухнята, докато не се получеше. Да видиш само изражението по лицата им. Дори когато бяха изгубили крак или бяха ослепели с едното око, за частица от секундата се пренасяха у дома. Обичах да го правя. Искам да продължа в същия дух.

— И ще продължиш. Може би просто няма да е тази вечер.

Вратата на кухнята се отвори отново. Друг сервитьор, други две чинии.

Тези обаче бяха празни.

Не беше останала нито трошица.

— Какво бяха поръчали? — попита задъхано Сам.

— Единият пиле, другият скариди. Искат още. Пилето иска скариди този път и обратното.

Сам и Дарби се спогледаха, след това извикаха весело и той я сграбчи, завъртя я. Беше силен, жилав и тя го прегърна през врата, лицата им бяха на сантиметри.

— Харесали са го.

Тя се пусна и отстъпи назад, олюля се.

— Започвай да действаш.

Следващият час отлетя неусетно, поръчките заваляха, когато се разчу, че храната е различна, по-вкусна.

Докато се усети, Есми пристигна и съобщи, че е време да се преоблече.

— Имаме нищо и никакви двайсет минути. Бързо!

Ани Рос се беше настанила на зеленото канапе, пушеше цигара и кимаше, докато те се шмугнаха зад паравана. Беше слаба, с къса коса и големи очи. Дарби очакваше нещо различно.

— Страх ме е — прошепна Дарби. Краката й трепереха, докато навличаше роклята през главата. Като помагаше на Сам не мислеше за страха си от сцената, но сега страхът я притисна. — Не съм сигурна, че мога да дишам, камо ли да пея.

— Преструвай се. Така ни учат в актьорската школа. Преструвай се и скоро ще повярваш.

Не се спъна, когато се качваше на сцената. Дарби се похвали мислено за това малко постижение. Рос погледна барабаниста, след това започна. Последва примера на Есми и задвижи бедра първо надясно, след това наляво, после защрака с пръсти. Куплет, припев, куплет, инструментална част, куплет. Първата песен мина.

Тя започна да се отпуска и намери сили да погледне публиката, очите й свикнаха със светлините. Сам беше застанал отзад, кръстосал ръце, ухилен широко. От утре тя с удоволствие щеше да се посвети на тестове по правопис и пунктуация. Тази вечер обаче си струваше, ако не за друго, то за да стане свидетелка на кулинарния триумф на Сам.

Тя разклати бедра, щракна с пръсти и се усмихна.

* * *

Дарби имаше намерение да се отправи към дома веднага щом приключат, но когато барът започна да се опразва, беше почти четири сутринта. Помощникът беше вдигнал столовете върху масите, освен на онази, където тя, Есми и Сам седяха с неколцина от музикантите и се поздравяваха.

Миришеше на марихуана и пот. Дарби се отпусна назад, наслаждаваше се на приказките на музикантите, докато се шегуваха и флиртуваха с Есми. Сам беше седнал до нея, поставил единия глезен на бедрото, ръката му, отпусната на стола й, едва докосваше кожата под врата й. Тя потискаше желанието да потръпне всеки път, когато той прокараше палец по плътта й.

Беше направил бургери за музикантите и те ги погълнаха с удоволствие.

— Леле, че вкусно — виолончелистът избърса уста със салфетка. — Напомня ми на Юга.

— Не, това е стилът на Чикаго. Не мога да разбера какво има вътре, но така го правят там.

Дарби се усмихна на Сам. Подправките въздействаха различно на всеки, сякаш персонализираха детството му, готвенето на майка им, любимите им ястия.

— Той трябва да отвори свой ресторант — заяви Дарби. — Нали?

Мъжете закимаха.

— Готов съм да идвам всеки път, когато съм в града.

— Казвай — думата беше завалена, очите на Есми натежаваха и бяха без фокус. — Кога ще се откъснеш от баща си, за да го направиш?

— Не е толкова лесно — отвърна Сам. — Работя обаче по въпроса. Имам планове.

— Трябва да се задействаш, Сам. Аз правя така. Драскам със зъби и нокти към върха, когато се налага. Никой и нищо няма да ме спре.

— Задействал съм се. Имам благодетел.

— Господин Калаи ли? — попита Дарби.

— Да. Той ще ми помогне, когато е готов. Казва, че още не му е дошло времето.

— Господин Калаи е влиятелен човек — Есми вдигна чаша. — Добър благодетел. Нали така, Сам? — Тя му намигна, след това допи чашата си. — Ами ти, госпожице Маклафлин? Аз ще стана известна певица и актриса, Сам ще отвори свой ресторант, какъв е твоят велик план? — стана и се раздвижи под звуците на въображаем ритъм.

Есми винаги знаеше отговора и се опитваше да изкара Дарби обикновена, без амбиции.

— Не всеки трябва да има велик план — отвърна Дарби.

— Самата истина. Ти обаче можеш да си много повече от машинописка. Не си ли съгласен, Сам?

Сам отпусна ръце в скута си.

— Хората трябва да правят, каквото искат.

Късният час направи Дарби дръзка.

— Хотелът ми е пълен с момичета, които искат да станат известни. Манекенки, актриси. Повечето се борят, поне така изглежда отстрани. Не всеки, който мечтае за слава, я постига.

Есми затрепка с мигли.

— Извинявай, държах се ужасно. Ела потанцувай с мен.

Тя протегна ръце и стисна китката на Дарби, привлече я към себе си.

— Не искам да танцувам — Есми обаче я привлече по-близо и започна да се поклаща, затова вместо да се съпротивлява, Дарби се отпусна. Беше изтощена, малко пияна и нямаше желание да спори.

Най-сетне групата им се разпадна, музикантите се отправиха към зелената стая, за да си вземат инструментите.

— Трябва да тръгвам. Утре ме чака тест — Дарби си грабна чантичката от пода.

— Всички отиваме в „Минтън“ — заяви Есми. — Трябва да дойдеш. Най-добре да останеш цялата нощ.

— Стига вече, не издържам повече. Вие вървете, забавлявайте се.

— Аз ще кача Дарби на такси — предложи Сам.

Есми се заклатушка нанякъде, кискаше се като глупачка, а Сам даде знак на Дарби да го почака.

— Имам изненада за теб.

Той заключи входната врата след веселяците и Дарби го последва обратно в кухнята.

— Наистина трябва да си ходя. Исках да стана рано и да се поупражнявам.

— Какъв е тестът?

— Бизнес методи.

— Звучи скучно.

— Защото е скучно.

— Това обаче не е.

Той отвори хладилника и извади кутия с надпис „ванилия“. Тя не можа да се сдържи.

— Ваниловият сладолед не е ли определение за скука?

— Това не е обикновен ванилов сладолед — той отвори малко бурканче и поръси прясно смляна пудра в чинийка, след това загреба сладолед и го постави отгоре. — Пробвай.

Тя отвори уста и го остави да пъхне лъжичката в устата й. Беше леко хрупкав с намек за киселинността на лимон. От стомаха й се разнесе ръмжене.

Сам се разсмя искрено.

— Тъкмо на такава реакция се надявах.

— Ти си невероятен. Какво е това?

— Смес от захаросан мед и източни подправки.

Тя отвори уста отново и беше възнаградена с още една лъжичка.

С палец Сам докосна ъгълчето на устата й, след това го пъхна в своята.

— Така вкусът е дори по-добър.

Тя отвори уста отново и усети студения контраст между метала на лъжицата до езика и сладоледа до небцето. Този път Сам прокара палеца си по долната й устна и тя отвори уста, за да го поеме. Сивите му очи й напомниха за цвета на Ийст Ривър в облачен ден.

Той прокара пръста по долния ред зъби и езикът й се стрелна, за да го докосне, и усети водовъртеж от аромати. Дъхът й беше накъсан, тя не смееше да помръдне, да не би да развали магията.

Другата му ръка се отпусна на ханша й, по-ниско, отколкото бе прилично, ако танцуваха заедно. Нежелан образ на Сам и Есми се появи в главата й. Стояла ли беше Есми на това място, беше ли докосвал Сам устните й? Есми беше много по-красива и по-отворена от Дарби. Всеки мъж би се почувствал привлечен от нея.

Тя отстъпи крачка назад, изтощена и объркана. Сам постави лъжицата в кутията.

— Добре ли си?

— Да, разбира се.

— Може ли да те целуна?

Той не дочака отговора й, постави ръце от двете страни на лицето й и я привлече към себе си. Тя вдигна глава и той спря за момент, погледна я.

— Красива си.

— Не бих казала.

— Напротив. Искам да кажа — на сцената, облечена, с грим, си като филмова звезда. Но аз те харесвам така.

— Обикновена ли?

Той поклати глава.

— Обикновена? Защо казваш обикновена?

— Не съм от красавиците, които хващат окото. Изобщо не съм красавица.

— Честно казано, повечето мъже не харесват красавиците, които хващат окото. Прическите им са лепкави, гримът наплескан. Харесвам те такава. Когато докосна кожата ти, докосвам теб.

Никога не бе мислила по този начин. В Дифайънс всички жени бяха с грим и си правеха косата по веднъж в седмицата. Той прокара ръце през косата й и скалпът й пламна.

— На човек му омръзва всичко изкуствено и парфюмите. Искам истинско момиче, като теб. Което има твоя вкус.

— На какво имам вкус?

— Чакай да проверя.

Устните му бяха върху нейните, но не бяха мокри и лигави като на Уолтър. Той не нахлу в устата й с език, изчака тя да започне.

Тя разтвори леко устни и ахна, когато езиците им се докоснаха. Все още имаше вкус на сладолед, а устните му пазеха следи от бърбъна, който беше пил.

Целувката стана по-дълбока, тя простена леко и той повтори звука. Замаяна от желание, тя го обви с ръце през врата и го привлече към себе си. Той смъкна раменете на роклята, докато не я свали до кръста й, след това разкопча сутиена с едно свиване на пръстите. Тя сведе засрамено поглед.

— Прекрасна си — Сам спусна ръце от раменете й и обгърна гърдите, които паснаха съвършено на ръцете му. Докосна зърната с език и тя потръпна. — Харесва ли ти така? — попита той.

Тя трябваше да затвори очи, за да усети смесицата от удоволствие и болка, които кръжаха в тялото й, докато той ги пощипваше леко, а след това захапваше внимателно със зъби. Подгъвът на полата се вдигна, качи се над чорапите, докато ръцете му пълзяха по краката. Когато пръстите му докоснаха голата кожа близо до жартиера, тя копнееше да се придвижат нагоре, да разтворят краката й. Отвори очи и видя, че е коленичил, устните му следваха върховете на пръстите по-близо и по-близо до мястото, което тръпнеше.

Той се изправи неочаквано, едната ръка пъхната между бедрата, докато другата се плъзна зад врата и я привлече към него. Тя се остави на натиска на устните му и докато езикът му се завърташе около нейния, показалецът му описваше кръгчета на най-чувствителната, копринена част от тялото й.

Разтърси я спазъм, къс, остър.

— Трябва да спрем — настоя тя.

— Искам да ти доставя удоволствие.

— Никога досега не съм правила подобно нещо. Не знам какво да правя.

— Не е нужно да правиш нищо.

Той я обърна и тя остана притисната в плота, притиснала ръце в метала, пръстите разперени. Той беше безжалостен в докосванията, плъзна пръст под дрехите и го пъхна дълбоко в нея, след това го извади. Другата му ръка стисна зърното и нервите се сблъскаха като две светкавици, срещнаха се в диафрагмата, докато усещането стана нетърпимо. Той я беше хванал в капан и тя обожаваше чувството, че той напълно контролира тялото й. Електричеството стана по-наситено, докато накрая тя не усети конвулсии, ханшът й се разтърси от удоволствие.

Тя съвсем не бе очаквала подобно нещо от секса. Беше чувала господин Сондърс и майка си късно нощем, приглушения вик на майка си след това. Чудовищността на престъплението, което извърши със Сам, я порази като изстрел. Отрезвена от освобождението, тя дръпна роклята си, за да покрие голите си гърди, и задърпа надолу подгъва.

— Трябва да вървя.

— Чакай, Дарби. Недей.

— Никога досега не съм правила подобно нещо. Нито знам какво да направя, нито как да го направя.

— Справи се чудесно — той се усмихна. — Много ми беше приятно да те докосвам.

Тя се поотпусна, а той я привлече към гърдите си. Сърцето му биеше бързо като нейното.

— Не мога да го направя. Не е безопасно.

— Разбирам. Не е нужно да правим каквото и да било друго.

Тя го погледна.

— Защо ме харесваш?

— Видях те да пееш на сцената и ти сякаш грееше. Не се преструваше, че си певица, не се стремеше към вниманието на тълпата — пое и двете й ръце в своите и отпусна чело до нейното. — Комбинацията от гласа ти, песента и тялото ти беше прелестна и тогава реших, че трябва да те целуна.

Тя замълча за момент, напълно слисана.

— Има значение, че харесваш сготвеното от мен.

Може би не трябваше да се страхува.

* * *

Дарби се качи по задното стълбище на „Барбизон“. Прескачаше през стъпало, лека като Фред Астер. На площадката със стенописа се натъкна на Стела, която се отдръпна от момче с гарвановочерна коса и изметнати на една страна очила.

— Дарби, чакай. Артър тъкмо си тръгваше. Ще се кача с теб.

Стела целуна момчето по устните, след това го отблъсна. Учуден, той изгуби равновесие и се олюля на най-горното стъпало, но стисна парапета навреме.

Стела покри устата си с ръка и се изкиска.

— Такъв си ми глупчо, Артър. Внимавай! — Южняшкият й акцент беше по-изразен от обикновено.

Докато двете момичета се изкачваха, Стела прегърна Дарби през раменете.

— Ти откъде се връщаш?

— От „Флатед Фифт“.

Тя се намръщи.

— Онзи джазклуб ли?

— Да. Трябва да дойдеш някой път. Доста интересно местенце.

— Да.

Липсата й на ентусиазъм беше обидна.

— Говоря сериозно. Музиката и ритъмът те поглъщат, все едно си хипнотизирана.

Стела спря на следващата площадка и свали червените си обувки на висок ток. Под чорапите блестяха яркоцикламени нокти. Тя вдигна обувките и продължи да се изкачва.

— Предполагам, че си била с камериерката.

— Да, бях с Есми.

— Трябва да поразшириш хоризонта си.

По гърба на Дарби се стече капка пот.

— Защо? Защото е камериерка ли? Тя обаче е и свестен човек, и талантлива певица. Не се съмнявам, че ще стане звезда.

— Тя те е вързала, виждам.

Краката на Дарби, леки в началото на изкачването, сега бяха тежки като олово.

— Защо я мразиш толкова много? Защото работи в хотела ли? Или защото е от друга страна?

— Нито едното, нито другото. Но съм чувала слухове.

— Какви слухове?

— Че е кофти работа.

Веднага се сети за Канди.

— Да, ясно. Защото не позволява гостенките да я тъпчат и да се държат с нея като с робиня ли? Уважавам я заради това качество. И я харесвам.

Стела изви вежди, но не отговори.

— А пък ти си на задното стълбище с различно момче всеки уикенд — Дарби пет пари не даваше дали е заядлива. — Ти не си човекът, който трябва да съди другите.

— Аз си имам план и не го крия. Не съм сигурна обаче за намеренията на Есми и защо вечно се мъкне след теб.

— Защото сме приятелки. Приятелките прекарват време заедно, това не е влачене — беше ядосана и предпочете да смени темата. — И какъв е твоят план?

Стела се озари.

— Търся си мъж, който може да си позволи скъпите ми вкусове и ме побърква. Не е лесно. За онова, което искам, е нужен тежък труд и добри връзки. Томас — момчето от парка — е в същия колеж като Пол, с когото се запозна миналия месец на стълбите. Пол е от семейство с пари, но е тъп като галош. Той обаче ме запозна с Артър, чийто баща има корабостроителница. Прецених, че няма да е зле да пробвам Артър, пък да видим какво ще излезе.

— И излезе ли нещо?

— Нищичко.

Дарби се усмихна.

— Мисля, че грешиш за Есми. Трябва някоя вечер да излезеш с нас и да я опознаеш.

Бяха на техния етаж.

— Пас съм. Междувременно, започни да излизаш с момчета без нея.

— Добре — мисълта за Сам в кухнята я накара да се усмихне. — Ще се постарая.

— Браво на момичето.

Стела й прати въздушна целувка и тръгна към стаята си.