Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (85)

82

— Нос Уагнър е на три мили пред нас. — Щурманът на „Лорън Бел“ посочи през прозореца на рулевата рубка земната маса отвъд моста „Френсис Скот Кий“.

Васко хвърли поглед на приближаващия се пътен мост и отново насочи вниманието си към морската карта на залива Чесапийк. Беше доставена от Хендрикс и на нея с лилаво бяха отбелязани аноксичните зони в него. Вече плаваха над подобна зона, но целта им беше един южен приток на река Патапско от другата страна на моста. Той не само се славеше като място с високи стойности на аноксичност през лятото, но имаше и допълнителното предимство да е на един хвърлей от вътрешното пристанище на Балтимор.

Васко прекоси малкия мостик и показа картата на щурмана.

— Закарай ни веднага зад върха на носа. Там ще отрежем и потопим баржата. Каква е максималната ни скорост без буксир?

— Близо петнайсет възела.

— От другата страна на залива, на място, наречено Смитс Фийлд, ни чака чартърен самолет. Веднага щом се освободим от баржата, ни закарай там колкото може по-бързо.

— Тъй вярно. — В мостика се чу плясъкът на винтове и мъжът посочи вратата отзад. — Май имаш гости.

Васко се обърна и видя един тюркоазен хеликоптер да виси над баржата.

— Къде е сандъкът, който качихме на борда? — попита той.

— Точно зад теб.

Васко разрита няколко якета и в задния край на мостика се показа сандъкът. Той отвори закопчалките и вдигна капака. Показаха се четири автомата АК–47, на лавицата над тях лежаха няколко газови маски. Той ги бутна настрана, за да освободи РПГ-то, което лежеше под тях между две редици гранати. Извади го и вкара една от гранатите в тръбата.

На сто и петдесет метра над баржата хеликоптерът на НАВПД се стрелна напред.

— По-добре да съобщим на Руди да вдигне Департамента по вътрешна сигурност по тревога, за да се заеме с тях. — Пит беше доволен, че са намерили истинската баржа, което се потвърждаваше от трите кнехта на носа. Докато се носеха над буксирните въжета, Джордино го предупреди.

— Мъж с оръжие на палубата.

Пит също го беше видял. Беше Васко, който вдигаше тежко оръжие към рамото си. Пит наклони носа на хеликоптера, за да увеличи скоростта, като същевременно рязко зави надясно.

Васко имаше много малко време да се прицели в бързо летящата машина, затова просто насочи ерпегето и дръпна спусъка. Граната излетя сред пламъци от гранатомета в мига, когато Пит наклони вертолета настрана.

Снарядът изсвири покрай фюзелажа на хеликоптера и замалко щеше да го пропусне. Обаче закачи задното витло и избухна.

Взривът откъсна опашката и от нея се посипаха отломки върху долната част от фюзелажа и машинното отделение. Ранената машина профуча пред влекача, преди смъртоносният удар да започне своето въздействие. Кокпитът се изпълни с дим от повредения двигател. Пит почувства, че машината започна да се върти заради изгубеното задно витло. Той протегна ръка към джойстика и затвори дросела.

Това сякаш инстинктивно действие освободи главното витло от двигателя, премахвайки въртенето, резултат на въртящия момент. Създаде се и автономно въртене на витлото под въздействие на въздушната струя, което намали скоростта на падането. С помощта на инерцията Пит можа да осъществи донякъде контролирано спускане. Но разполагаха само с няколко секунди, преди да се приводнят.

— Кацаме! — извика той, макар да знаеше, че бреговата линия е на повече от осемстотин метра от тях.

Кокпитът беше пълен с гъст син пушек. Двамата с Ал едва се виждаха един друг, да не говорим за пътя пред тях. Пит беше притиснал буза в страничното стъкло и гледаше как водната повърхност бързо приближава, след това стрелна поглед напред. Голямата черна маса се виждаше, но нямаше да стигнат толкова далеч, че да се опасяват от сблъсък.

През страничното стъкло Пит гледаше как машината губи височина, докато не се озова на петнайсетина метра над водата. Тогава дръпна назад джойстика, за да повдигне носа и така да намали скоростта.

Когато до водата оставаха три метра, той завъртя дросела, за да убие още скоростта, после изключи двигателя.

Хеликоптерът се стовари с голямо сътресение във водата. Приводнявайки се на корема си, машината остана за няколко секунди на повърхността, докато от двигателя излизаше черен пушек. После потъна под повърхността, а главното витло разплиска водата в залива. Две от перките му се счупиха от удара, продължавайки да се въртят във водата.

Разпадайки се под водата сред облаци мехурчета, машината потъна на дъното, без да се види и следа от двамата души в кабината.