Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (83)

80

Пит и Джордино вече излизаха от вратата, преди Гън да беше успял да набере телефонните номера. Те подгониха колата през оживеното предобедно движение и стигнаха за минути до вашингтонското национално летище „Роналд Рейгън“, южно от сградата на НАВПД. Пит даде газ покрай своя дом, преустроен хангар в отдалечена част на летището, и се насочи към терминала на частната авиация. Двигателят на яркотюркоазения хеликоптер вече работеше на празен ход пред хангара на НАВПД. Чакащият ги летищен екип им предаде машината и само няколко минути по-късно вече бяха във въздуха. Пит седеше на пилотското място.

Той насочи „Робинсън R44“ над река Потомак и по нея в южна посока, оглеждайки водите напред за влекача и баржата. Близо до Маунт Върнън^[1] те прелетяха над двойка моторници на бреговата охрана, които бързаха надолу по реката. Няколко мили по-късно хеликоптерът прелетя над полуостров Мейсън Нек и Пит забеляза оранжев плавателен съд.

— Това е нашата мишена.

Когато наближиха град Куантико и близката военноморска база, започнаха ясно да различават влекача и следващата го баржа. До него вече имаше катер на бреговата охрана, който го насочваше към брега.

— Изглежда са го подкарали към обществената марина на Куантико — каза Джордино.

Пит направи кръг над двата съда, след това полетя обратно към Куантико. До марината имаше празен паркинг и той кацна там. С Джордино стояха на кея, когато влекачът спря успоредно на него. Двете моторници на бреговата охрана пристигнаха секунди по-късно и скоро пристанището загъмжа от въоръжени мъже.

— За какво е всичко това? — извика капитанът на влекача, който говореше с лек британски акцент. Потен, по шорти и тениска, беше свален на брега под дулата на оръжията.

Пит и Джордино се качиха на борда на баржата, след като и тя се плъзна успоредно на кея, и започнаха да отварят капаците на трюмните люкове. Един лейтенант от бреговата охрана се присъедини към тях, когато вдигнаха първия капак и тримата надникнаха в трюма.

— Пясък — установи Джордино.

Останалите три трюма също бяха пълни с фин пясък. Пит скочи в единия от тях и с дръжката на брадвата от противопожарния комплект провери половин метър надолу, но не откри нищо. Повтори упражнението и в останалите три трюма.

— Нещо? — попита Джордино.

Пит поклати глава. Той се качи обратно на палубата, а лейтенантът от бреговата охрана посочи влекача.

— Капитанът на влекача твърди, че изпълняват правителствена поръчка да изсипят пясъка по протежение на брега на река Анкостия за укрепване на брега. Имаме заповед да арестуваме и двата плавателни съда за пълна проверка. Ще извадим пясъка до зрънце, за да се уверим, че няма нещо скрито отдолу.

— Благодаря, лейтенант — каза Пит. — Подозирам, че няма да намерите нищо.

Двамата с Джордино отидоха на носа на баржата и се вгледаха във влекача, швартован пред тях.

— Можем да наречем това бебче „Дивата гъска“ — каза Джордино, подпирайки се между двата кнехта на баржата. — Мисля, че бомбата е отплавала на изток от Бермудските острови, а не на запад.

— Може би — съгласи се Пит, — но защо някой ще тегли баржа с пясък през половината Атлантически океан?

— Може да е пристигнала празна и да са натоварили пясъка някъде във Вирджиния.

Пит се вторачи в Джордино, докато обмисляше тази идея, когато му хрумна обяснението.

— Не, Ал, това е различна баржа. Просто са ги разменили.

— Откъде знаеш?

Пит показа двата кнехта за буксирното въже.

— Защото си се облегнал на доказателството.