Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (82)

79

Когато в Бермуда пристигна цяла армия агенти на ФБР, за да се присъедини към разследването на Ана и Европол, официалните лица на департамента за вътрешна сигурност повишиха мерките за безопасност в окръг Колумбия. Влизането във федералните сгради ставаше след внимателна проверка, а охраната на близките летища беше засилена. На различни места из окръга бяха разположени контролни пунктове, а по река Потомак патрулираха моторници. Служителите на Националната агенция за водно и подводно дело подпомагаха издирването на атомната бомба, използвайки своята база данни за морски ресурси.

Пит влезе в компютърния център на петия етаж, където намери Руди Гън, Хайрам Йегър и Ал Джордино насядали около полупразна кутия понички, които бяха поддържали енергията им от изгрев-слънце. Той се присъедини към тях зад извитата маса, която гледаше към видеоекран от пода до тавана, показващ местоположението на изследователските кораби на НАВПД и морските ресурси и сателитно изображение на верига острови, които Пит разпозна като Бермудските.

Джордино плъзна кутията с поничките към него.

— Извади късмет, че Хайрам е решил да не приема глутен. Иначе щяха да са свършили досега.

Пит бръкна в кутията.

— Какво чухте от Департамента за вътрешна безопасност?

— Нищо конкретно — отговори Гън. — Те се опитват да проверят всички товарни полети от Бермудските острови до САЩ през последната седмица. Досега не са съобщили за нещо обещаващо, но имат много да наваксват.

— А морските превози?

— Вдигнали са по тревога управите на търговските пристанища и набелязаха в Ню Йорк два контейнеровоза за проверка. Бреговата охрана също провежда случайни претърсвания на кораби, плаващи към Бостън, Ню Йорк, Филаделфия и Чесапийк. Организирала е санитарен кордон около Вашингтон в реките Потомак и Анакостия. Обаче от Департамента по вътрешна сигурност изглежда смятат, че бомбата е била откарана със самолет от Бермудите и може би върната обратно в Украйна.

— Едва ли — каза Пит. — Преди малко говорих с Ана и разбрах, че тя и екипът й са притиснали колкото може повече летищни работници. Някои са станали свидетели на разтоварването на камион с голям, завит с брезент обект в каросерията. Никой не е заявил, че е видял същият обект да бъде транспортиран обратно и натоварен на самолет.

— По-лесно е бомба с тези размери да бъде натоварена на кораб, отколкото на самолет — отбеляза Джордино.

— Така мисли и Ана.

— Разполага ли с някакви други следи? — попита Гън.

— Опитва се да намери холандския индустриалец Мартин Хендрикс. Веднага когато информира екипа на ФБР, който току-що е пристигнал там, ще излети за Амстердам.

— Изглежда този Хендрикс има нужните средства да помага на въоръжените сили на Новорусия или който разнася тази бомба насам-натам.

— Така е — кимна Пит. — Мисля, че трябва да обърнем сериозно внимание на заплахата по море.

— Шефе, вече работим по въпроса — осведоми го Йегър. — Той натисна копче на клавиатурата и на екрана до сателитното изображение на Бермудите се появи таблица с данни. — Управата на търговското пристанище на Бермудите сподели с нас данните за всички мореходни съдове, влезли и излезли от страната през седмицата. В списъка се посочват името на кораба, регистриран собственик и съобщеното направление.

Пит плъзна очи по списъка.

— Тук виждам шест кораба с направление САЩ.

— Проследяваме всички. — Йегър извади на екрана карта на Източното крайбрежие с четири примигващи червени светлинки в Атлантическия океан и две близо до крайбрежието. — Един от корабите, контейнеровоз, вече е пристанал в Ню Йорк, а вторият трябва да влезе в пристанището днес. И двата ще бъдат претърсени от хора на вътрешна сигурност. И трети кораб е пристанал. Танкер, който е пристигнал в Чарлстън преди два дни.

— Вероятно не може да е главният заподозрян — отбеляза Пит.

— Проверихме няколко негови сателитни снимки. На палубата нямаше нищо подозрително, затова и ние сме на това мнение.

— Значи остават три кораба в движение.

— Единият е круизен кораб с назначение Маями, а другите два — товарни, които трябва да пристанат през следващите два дни. Единият е на път за Хюстън, а другият за Нюарк. Предадохме данните на Департамента по вътрешна безопасност и инспектори ще очакват и трите кораба.

— С всички тези можем да се справим — каза Пит. — По-голямата опасност е придвижващ се тихо нерегистриран кораб или някой малък частен плавателен съд.

— Сателитното покритие на Бермудите е по-лошо, отколкото на България — оплака се Йегър, — но направих каквото можах. За съжаление през тази част от годината много яхти и увеселителни кораби посещават Бермудските острови. За да работим по-лесно, отхвърлих всички съдове, по-къси от девет метра.

Йегър нареди на компютъра да сортира и сканира свалените снимки, ограничавайки се с плавателните съдове, заснети във водата западно от Бермудите. Суперкомпютърът бързо прегледа, подбра и сравни изображенията, представяйки дълъг списък на Йегър.

— Общо около четиридесет — обяви той. — Макар да не е лесно, ще трябва да видим всеки от тях.

Групата започна да оглежда внимателно снимките, отбелязвайки размера, вида и очевидното назначение на всеки плавателен съд. Много от корабите бяха елиминирани като увеселителни, неподходящи да превозват бомбата.

Гън водеше сметките.

— Стигнахме до много голяма ветроходна яхта близо до Бостън и две луксозни яхти на път за Маями. Някакви други възможности?

— Има още един в списъка, отплавал в западна посока преди три дни от Бермудите.

Той извади сателитна снимка на една бяла точка пред бреговете на острова. Започна да я увеличава, докато не изпълни екрана. Всъщност ставаше дума за два съда. Един оранжево-бял влекач теглеше баржа. Пит забеляза, че влекачът се отличава с разширена задна палуба. Снимката беше достатъчно чиста, за да се види дългото буксирно въже, вързано за три кнехта на баржата, която беше малка и боядисана в черно.

Джордино се вгледа в нея и подсвирна.

— В това със сигурност се крие потенциал.

Както беше направил със снимките на другите съдове, Йегър сканира изображението и нареди на компютъра да търси подобни близо до бреговете на САЩ. Минута по-късно на екрана се появиха две нови изображения.

— Първата снимка е направена вчера рано сутринта в шест часа местно време — обясни Йегър. Влекачът и баржата се виждаха някъде в средата на океана. Йегър нагласи скалата, за да види какво е местоположението им спрямо Източното крайбрежие. — Изглежда плава в северозападна посока и се намира на около сто мили от Северна Каролина.

— Май е на път за залива Чесапийк. — Пит се наведе на стола си. — Къде го разполага най-скорошната снимка?

Йегър увеличи второто изображение.

— Току-що свалих тази. — Той погледна часовия маркер. — Тази сутрин в пет и половина.

Двата плавателни съда сякаш бяха в някакъв вътрешен воден път. Йегър намали увеличението и се видя западен приток на Чесапийк, а съдовете се движеха на север. В най-горната част на снимката видяха позната извивка на реката.

— Те са в Потомак! — възкликна Джордино.

— Бреговата охрана има патрулна лодка на пост северно от Куантико — каза Гън. — Трябва да го спрат, щом приближи окръг Колумбия.

— Съобщи им каква е мишената им — каза Пит. — После уведомете Департамента за вътрешна сигурност да насочи всички сили срещу тях. — Той се зае да изучава снимките. — Те са само на двайсет до трийсет мили нагоре по реката. Какви са ресурсите ни на международното летище „Роналд Рейгън“?

— В хангара на НАВПД има един „Робинсън 44“ — отговори Гън. — Ще наредя да го заредят и подготвят за полет. Но не съм сигурен, че имаме дежурни пилоти.

Пит кимна на Джордино, преди да отговори на Гън:

— Ето ги пред теб.