Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (31)

28

— Малко по-близо — поиска Самър.

Дърк беше закарал подводницата до вратата на първата каюта откъм десния борд, където Самър разтегна роботизираната ръка докрай. Кюлчето злато, покрито с тънък слой тиня, беше в нейния обсег.

— Не мога да се приближа повече, без да съборя една или две преградни стени. — Дърк вдигна подводницата малко нагоре и я наклони напред, преди отново да доближи носа до вратата за втори път, после я спусна на палубата. В каютата се вдигна нов облак тиня, който принуди Самър да изчака, докато се утаи.

През просветващия облак тя отново разтегна манипулатора, но той отново се оказа къс.

Далгрен забеляза тясна кокалена дръжка да се показва изпод кюлчето.

— Изглежда лежи върху останките от дипломатическо куфарче. Може да се опиташ да го изтеглиш напред.

Самър хвана дръжката с щипците и леко започна да прибира ръката, но дръжката се откъсна от изгнилите остатъци на куфарчето.

— Идеята беше добра на теория. — Тя освободи дръжката и се вторачи в златното кюлче. — Не ми се ще да го оставим на руснаците.

— Трябва ти само нещо като гребло. — Дърк огледа каютата и посочи няколко тънки ръждясали парчета метал. — Опитай с някое от онези парчета там.

Самър използва манипулатора, за да стигне до едно от металните парчета — останка от рамка на легло. Използвайки го като гребло, както Дърк беше подсказал, тя издърпа кюлчето половин метър напред, пусна парчето от рамка, после стисна в щипците на манипулатора кюлчето.

— Взех го.

Дърк започна да отдалечава подводницата от каютата, когато във водата се чу дълбоко боботене. Секунда по-късно бяха ударени от невидима ударна вълна. Подводницата беше оттласната от кораба, блъсна се в релинга, преобърна се и се заби в морското дъно близо до крайцера. Когато наоколо започнаха да падат парчета корозирал метал, подводницата изчезна в облак тиня.

Затъмнената й вътрешност ечеше от съскане, скърцане и електрически аларми, както и от човешки стенания. Самър избърса кръвта от очите си, която беше прокапала от сцепения й скалп, и осъзна, че кабината не е напълно тъмна. Тънка редица от светлини примигваха на пулта за управление близо до щурвала и изпълваха вътрешността с оттенъци на червено и жълто.

Имаше усещането, че парен чук разцепва черепа й, а когато опита да се раздвижи, крайниците й отказаха да се подчинят. Някой тършуваше по дъските на палубата и отмести краката й настрани, предизвиквайки нова агония. Опита се да извика, но се чувстваше твърде замаяна, за да говори. Поокопити се, щом видя, че е брат й, но се сепна, когато видя, че лицето му е червено. Това кръв ли беше, или от осветлението?

— Дръж се, сестричке. Асансьорът идва.

Тя му се усмихна, после потъна в студен, дълбок сън.