Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (26)

23

Ана завари в помещението за почивка на Бургаското полицейско управление Джордино да си долива чашата с кафе. В другия край на коридора можеха да видят Пит, който спореше с началника на полицията.

— Как е той? — попита Ана.

— Готов да изяде някого за закуска. Като изключим уведомяването на бреговата охрана, реакцията на началника на полицията към издирването на „Македония“ беше, да кажем, минус четиристотин и шейсет градуса по Фаренхайт^[1].

— Пълна нула?

Джордино кимна.

— Аз работя чрез Европол да информираме крайбрежните градове в Румъния, Турция и Украйна. Не съм сигурна, че местната полиция може да направи нещо повече в момента. — Тя погледна към Пит, чиито зелени очи направо пламтяха. — Никога не съм го виждала толкова разпален.

— Реагира много болезнено, когато някой се отнася зле с корабите или хората му. Има много приятели на борда на „Македония“.

— Лоялността значи много за него?

Джордино кимна.

— Да, трябва да го знаеш. Готов е да преплува Атлантика, ако трябва да помогне на приятел. Освен това е човек, който не е готов да приеме „не“ за отговор.

— По-добре да прекъснем разправията му с началника, за да не се озове в затворническа килия. Имам видеовръзка с Вашингтон и можем да започваме. — Ана надникна в кабинета на началника и повика Пит.

Той поклати глава.

— Най-накрая го убедих да изпрати няколко следователи на кея. Трябваше да го направи още преди часове. Чу ли се нещо от бреговата охрана?

— Организират своите ресурси и скоро ще започнат издирването. За съжаление дъждът ще попречи на търсенето от въздуха.

Тя поведе Пит и Джордино надолу по коридора до една затъмнена стая с няколко стола и компютър. Видеоконферентната връзка показваше на монитора на компютъра двама души, седнали на маса, а зад гърбовете им се виждаше логото на НАВПД. Хайрам Йегър, човекът с конската опашка, беше директор на Центъра за компютърни ресурси в НАВПД, а до него седеше Руди Гън, заместникът на Пит. Двамата имаха уморен вид, защото бяха работили до ранните утринни часове.

— Добро утро, господа. Благодаря, че се включихте — започна Пит. — Какво можете да ни кажете от ваша гледна точка?

— Сателитната ни връзка с „Македония“ беше прекъсната в 12:05 сутринта местно време — обясни Йегър. — Проверих регионалната АИС, която следи позициите и идентифицира всички търговски съдове с помощта на сателит. Малко след това беше прекъсната връзката с джипиеса. И двете системи показват, че последното засечено местоположение на „Македония“ е търговският терминал в Бургаското пристанище.

— Явно системите са били изключени още преди да излязат от пристанището — каза Пит.

— Данните сочат точно това.

— Значи някой от нападателите разбира от отвличания — подхвърли Джордино.

— Ако приемем, че е отвличане, всяка минута е важна — каза Гън. — „Македония“ има максимална скорост седемнайсет възела. Минаха вече единайсет часа, така че сега може да се намира на двеста мили от Бургас. Това я позиционира навсякъде между Украйна и входа на Дарданелите.

— Изпратихме сигнал за тревога до всички регионални брегови охрани — намеси се Ана. — Българската ще претърсва морето на север от Варна и на юг от Бургас. Веднага щом времето се оправи, ще започне и издирване от въздуха.

— Някакви доказателства кой и защо е задигнал кораба? — попита Гън.

— Можем само да подозираме екипажа на спасителния кораб, който искаше да продаде откраднатия уран — обясни Пит. — Нямам отговор защо са отвлекли „Македония“, освен ако не е отмъщение за отнетия ВОУ.

— Имаме малко информация за техния спасителен кораб „Бесо“ — обяви Ана. — Известен е като чест посетител на тези води и е включен като допълнителна цел в издирването на бреговата охрана.

— Може би единият ще ни отведе при другия — подхвърли Гън.

— С какви други ресурси разполагаме за издирването? — попита Пит.

— Накарах Макс да направи списък на всички сателитни изображения в района — отговори Йегър, имайки предвид холографния интерфейс, който използваше за общуване със суперкомпютъра на НАВПД.

— Тези дни фокусът на разузнаването е съсредоточен повече върху Украйна, така че покритието около България може би ще е недостатъчно.

— Може да имаме повече късмет с военновъздушните сили — каза Гън. — Във връзка съм с американския командир във военновъздушната база в Безмер, на около стотина километра западно от Бургас. Там са разположени съвместни сили с българите, включително няколко разузнавателни самолета. Съгласи се да участват с тях в издирването, но се позова на местното време, което ограничава техните възможности.

— Всичко, което може да се включи, ще бъде от помощ — отбеляза Пит.

— Военноморският флот има крайцер на посещение в Черно море — продължи Гън. — Информиран е за изчезването на „Македония“. Обещаха да направят каквото могат. — Гън видя нетърпението в очите на Пит. — Шефе, съжалявам, но в момента не можем да направим нещо повече. Ще трябва да чакаме, докато ресурсите за издирването започнат работа.

— Благодаря ти, Руди. Знам, че си направил всичко възможно.

Очите на Гън бяха уголемени от дебелите стъкла на очилата му с рогови рамки.

— Дърк, съжалявам, че трябва да попитам, но има ли вероятност да са закарали „Македония“ в открито море и да са го потопили?

Пит остана известно време с поглед, впит в екрана.

— Не, това е предположение, което просто няма да приема.