Джефри Арчър
Иде часът (6)

4.

След като редактира четвъртата чернова на забележителните мемоари на Анатолий Бабаков за сталинска Русия, единственото, което Хари искаше, бе да вземе първия самолет за Ню Йорк и да връчи ръкописа на „Чичо Джо“ на издателя си Харолд Гинзбърг. Имаше обаче нещо по-важно, което не му позволяваше да замине. Събитие, което нямаше намерение да пропуска при никакви обстоятелства. Седемдесетият рожден ден на майка му.

След смъртта на втория си съпруг преди три години Мейзи живееше в малка къща в Имението. Участваше все така активно в няколко местни благотворителни организации и макар рядко да пропускаше ежедневната си петкилометрова разходка, тя вече й отнемаше повече от час. Хари никога нямаше да забрави жертвите, които бе направила майка му, та той да спечели хористката стипендия в „Сейнт Бийд“ и заедно с нея шанса да се съревновава с всеки, независимо от произхода му, включително и с най-стария си приятел Джайлс Барингтън.

Хари и Джайлс се бяха запознали в „Сейнт Бийд“ преди повече от четирийсет години и изглеждаше малко вероятно да станат приятели. Единият беше роден в задните улички при доковете, а другият в частно отделение на Кралската болница в Бристол. Единият си падаше по ученето, а другият по спорта. Единият беше срамежлив, а другият — екстроверт. И определено никой не би могъл да предскаже, че Хари ще се влюби в сестрата на Джайлс — с изключение на самата Ема, която твърдеше, че е планирала всичко след първата им среща на дванайсетия рожден ден на Джайлс.

От онзи случай Хари помнеше единствено малкото кльощаво нещо (по думите на Джайлс), седнало до прозореца и забило нос в книга. Беше запомнил книгата, не момичето.

Хари срещна съвсем различна млада жена седем години по-късно, когато гимназията подготвяше заедно с „Ред Мейдс“ съвместно представление на „Ромео и Жулиета“. Елизабет Барингтън, майката на Ема, забеляза как двамата продължиха да се държат за ръце след като напуснаха сцената.

Когато завесата се спусна на последното представление, Хари призна на майка си, че е влюбен в Ема и че иска да се ожени за нея. Остана шокиран, че Мейзи не изглежда радостна от перспективата. Бащата на Ема, сър Хюго Барингтън, изобщо не се опита да скрие чувствата си, макар че съпругата му не можеше да обясни защо така яростно се противопоставя на всеки намек за брак между тях. Нали не би могъл да е толкова голям сноб? Но въпреки опасенията на родителите Хари и Ема се сгодиха точно преди да отидат в Оксфорд. Двамата бяха девствени и спаха заедно за първи път няколко седмици преди сватбата.

Но самата сватба завърши със сълзи, защото щом капеланът на колежа каза: „Ако някой може да посочи основателна причина те да не могат да се съчетаят законно, нека говори сега, или да замълчи завинаги“, Стария Джак, наставникът и приятел на Хари, не се сдържа и каза на събралите се защо се бои, че има основателна причина.

Когато научи истината кой би могъл да е баща му, Хари беше толкова разстроен, че веднага напусна Оксфорд и постъпи в Търговския флот, без да подозира, че Ема е бременна и че докато той прекосява Атлантика, Англия е обявила война на Германия.

Едва след като го освободиха от затвора, постъпи в американската армия и пострада от немска мина, Хари най-сетне се върна в Англия при Ема, за да открие, че има тригодишен син на име Себастиан. Въпреки това минаха още две години преди най-високата инстанция в страната да реши, че сър Хюго Барингтън не е баща на Хари. Но въпреки това решение Хари и Ема ясно си даваха сметка, че винаги ще има някакви съмнения относно законността на брака им.

Двамата отчаяно искаха да имат второ дете, но се разбраха да не казват на Себастиан защо са решили против. Хари нито за миг не помисли да обвини любимата си майка. Не беше нужно много ровене, за да открие, че Мейзи не е била първата работничка, прелъстена от Хюго Барингтън при ежегодните излети до Уестън сюпър Меър.

Когато сър Хюго загина при трагични обстоятелства, Джайлс наследи титлата му заедно с имотите и естественият ред на нещата най-сетне бе възстановен. Но докато Хари остана щастливо женен за Ема, Джайлс мина през два развода, а сега политическата му кариера изглеждаше приключена.

 

 

През последните три месеца Ема се готвеше за „голямото събитие“ и нищо не беше оставено на случайността. В нощта преди празненството Хари дори беше накаран да репетира речта си в спалнята, с официалния си костюм.

Триста гости щяха да дойдат в Имението на официална вечеря в чест на седемдесетия рожден ден на Мейзи и когато тя се появи, съпровождана от Хари, никой не се усъмни, че навремето е била голяма красавица. Хари седна до нея, грейнал от гордост, макар да се изнервяше все повече и повече с наближаването на момента, когато трябваше да вдигне тост за здравето на майка си. Говоренето пред пълни аудитории вече не го смущаваше, но пред майка му…

Започна, като разказа на гостите за невероятните постижения на майка си въпреки всички трудности. Тя беше започнала като сервитьорка в кафенето „При Тили“ и се бе издигнала до управител на „Гранд хотел“ — първата жена, заемала този пост. След като се пенсионира с неохота на шейсет, Мейзи бе постъпила в Бристолския университет, където записа английски и три години по-късно се дипломира с отличие — нещо, което Хари, Ема и Себастиан така и не бяха постигнали, всичките поради различни причини.

Когато Мейзи стана да отговори, цялата зала се изправи с нея. Тя започна речта си като изпечен професионалист, без никакви бележки и без запъване.

— Майките винаги вярват, че синовете им са специални — започна тя, — и аз не съм изключение. Разбира се, аз се гордея с многобройните постижения на Хари не само като писател, но най-вече като президент на Асоциацията на английските писатели и застъпник за неговите колеги с по-малко късмет от другите страни. Според мен кампанията му за освобождаването на Анатолий Бабаков от сибирския лагер е далеч по-голямо постижение от първото място в списъка на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. Но най-умното нещо, което е правил някога Хари, е женитбата му с Ема. Зад всеки велик мъж… — Смехът и аплодисментите показаха, че присъстващите споделят мнението на Мейзи. — Ема е забележителна жена. Първата жена председател на публична компания, като въпреки това успява да си остане образцова съпруга и майка. Разбира се, не бих пропуснала и внука си Себастиан, за когото чувам, че ще бъде следващият гуверньор на Националната банка. Това трябва да е вярно, защото самият Себастиан ми го каза.

— Предпочитам да стана директор на „Фартингс“ — прошепна Себ на леля си Грейс, която седеше до него.

— Всяко нещо с времето си, момчето ми.

— Това беше най-радостният ден в живота ми и се смятам за щастливка, че имам толкова много приятели — завърши речта си Мейзи.

Хари изчака аплодисментите да стихнат и отново се изправи, за да пожелае на Мейзи дълъг живот и щастие. Гостите вдигнаха чаши и продължиха с овациите, сякаш бяха на абитуриентски бал.

— Съжалявам, че те виждам отново сам, Себ — каза Грейс, след като аплодисментите утихнаха и всички седнаха по местата си.

Себ не отговори.

Грейс хвана ръката му.

— Не е ли време най-сетне да приемеш, че Саманта се е омъжила и има свой живот?

— Де да беше толкова лесно — отвърна Себ.

— Съжалявам, че не се омъжих и нямам деца, а това е нещо, което не съм споделяла дори със сестра си — призна Грейс. — Но знам, че Ема много иска да стане баба.

— Тя вече е — прошепна Себ. — И това е нещо, което не съм й казвал, също като теб.

Грейс отвори уста, но от нея не излязоха никакви думи.

— Сам има момиченце. Джесика — каза Себ. — Достатъчно ми беше да я погледна, за да разбера, че ми е дъщеря.

— Сега започвам да разбирам — каза Грейс. — Наистина ли няма шанс двамата със Саманта да се съберете?

— Не и докато съпругът й е жив.

— Много съжалявам — каза Грейс и стисна ръката на племенника си.

 

 

Хари със задоволство видя, че шуреят му бъбри приятелски с Гриф Хаскинс, агента на лейбъристите за Бристолското пристанище. Може би лукавият дърт професионалист можеше да убеди Джайлс да издигнат кандидатурата му въпреки отровната намеса на майор Фишър. В края на краищата Джайлс беше успял да покаже, че писмото е пълно с полуистини и очевидно е опит за уреждане на стари сметки.

— Е, реши ли окончателно за частичните избори? — попита Хари, когато Джайлс се раздели с Гриф и дойде при него.

— Нямам кой знае какъв избор — отвърна Джайлс. — Два развода и флирт с източногерманка, която може дори да е шпионка на Щази, едва ли ме правят идеален кандидат.

— Но пресата изглежда убедена, че който и да е кандидатът на лейбъристите, със сигурност ще спечели с огромно мнозинство. Правителството на торите си остава все така непопулярно.

— Нито пресата, нито избирателите са онези, които ще изберат кандидата, а мъжете и жените от местната избирателна комисия. И мога да ти кажа, Хари, че на света няма нищо по-консервативно от избирателна комисия на лейбъристи.

— Все пак съм убеден, че ще те подкрепят, когато научат истината. Защо не заявиш, че влизаш в играта, и не ги оставиш те да решават?

— Защото ако ме попитат какво е мнението ми за Карин, отговорът може и да не им хареса.

 

 

— Много мило, че ме поканихте на това знаменателно събитие, мисис Клифтън.

— Какви ги говорите, Хаким, вашето име беше сред първите в списъка. Никой не би могъл да направи повече за Себастиан, а след онова доста неприятно изживяване с Ейдриън Слоун ще ви бъда завинаги задължена. А знам, че това е нещо, на което вашите сънародници гледат доста сериозно.

— Трябва да знаете кои са приятелите ви, когато прекарвате толкова много време в озъртане през рамо, мисис Клифтън — каза Бишара.

— Ема — настоя тя. — Кажете ми, Хаким, какво точно виждате, когато се озъртате през рамо?

— Нечестива троица, за която подозирам, че планира да възкръсне от мъртвите и отново да се опита да поеме контрол върху „Фартингс“, а вероятно дори върху „Барингтън“.

— Но Мелър и Нолс вече не са в борда на „Барингтън“, а Слоун съсипа репутацията си в Сити, доколкото имаше такава.

— Така е, но това не им попречи да основат нова компания.

— „Мелър Травъл“ ли?

— Която едва ли ще препоръчва на клиентите си да резервират места на кораб на „Барингтън“.

— Ще го преживеем — каза Ема.

— И предполагам, знаете, че лейди Вирджиния Фенуик обмисля да продаде акциите си в „Барингтън“? Моите птички ми казват, че в момента е малко закъсала финансово.

— Нима? Е, не бих искала тези акции да попаднат в неподходящите ръце.

— Не е нужно да се безпокоите за това, Ема. Вече заръчах на Себастиан да ги купи в мига, в който излязат на пазара. Бъдете сигурна, че ако някой си помисли да ви атакува отново, Хаким Бишара и неговият камилски керван ще са на ваше разположение.

 

 

— Дийкинс, нали? — каза Мейзи, когато един слаб мъж на средна възраст с преждевременно побеляла коса я приближи да изкаже почитанията си. Беше облечен с костюм, с който сигурно се бе дипломирал.

— Поласкан съм, че ме помните, мисис Клифтън.

— Как бих могла да забравя? Та Хари непрекъснато ми повтаряше: „Дийкинс е в моя клас, но честно казано, е от различна класа“.

— И се оказах прав, майко — каза присъединилият се към тях Хари. — Защото сега Дийкинс е кралски професор по старогръцки в Оксфорд. И подобно на мен, мистериозно изчезна по време на войната. Но докато аз се озовах зад решетките, той е бил на място, известно като Блечли Парк. Не че е разказвал какво точно е ставало зад онези покрити с мъх стени.

— И се съмнявам, че някога ще разкаже — каза Мейзи, като се вгледа по-внимателно в Дийкинс.

— Здравейте, гълъбчета! През колко баири сте се подушили?^[1] — попита Джайлс, който изникна до Дийкинс.

— Откъде е това? — веднага попита Хари.

— „Дванайсета нощ“ — отвърна Джайлс.

— Не е зле. Но кой герой го казва и на кого?

— Шутът на сър Андрю Чикчирик.

— И на кого още?

— На сър Тоби Хлъц.

— Впечатляващо — отбеляза Дийкинс и се усмихна на стария си приятел. — Но за шестица, кое действие и коя сцена?

Джайлс премълча.

— Второ действие, трета сцена — каза Хари. — А забелязахте ли грешката?

— През колко баири — каза Мейзи.

Това накара и тримата да замълчат, докато Ема не дойде при тях.

— Стига сте се скупчвали да се перчите един на друг. Това не е някакво събиране на дърти момчета.

— От малка си е началство — каза Джайлс, след което тримата стари съученици се разделиха и се смесиха с другите гости.

— Когато една жена покаже лидерски умения, веднага я заклеймяват като началство — каза Мейзи. — А когато някой мъж се държи по абсолютно същия начин, го описват като решителен и роден водач.

— Винаги е било така — отвърна Ема. — Може би трябва да направим нещо по въпроса.

— Ти вече го направи, скъпа.

 

 

След като и последният гост си тръгна, Хари и Ема изпратиха Мейзи до къщичката й.

— Благодаря за втория най-щастлив ден от живота ми — каза Мейзи.

— В речта си каза, че това е най-щастливият ден от живота ти, майко — напомни й Хари.

— О, не — отвърна Мейзи. — Най-щастливият винаги ще е денят, в който разбрах, че си жив.